Решение № 1956 от 23.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8482/2014 г.

Решение № 1956 от 23.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8482/2014 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 181 от Закона за туризма /ЗТ/. Образувано е по касационна жалба на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП/Комисията), чрез процесуалния му представител юрисконсулт Велизар Костадинов, против решение № 1186 от 10.05.2014 г., постановено по адм. дело № 480/2014 г. на Административен съд гр. Пловдив, с което е отменена негова заповед № 918/24.10.2013 г. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на оспорения съдебен акт, поради неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на атакувания съдебен акт и решаване на спора по същество от настоящата инстанция. Претендират се разноски. Ответникът - "Филипополис-ДК" ООД, в писмен отговор оспорва жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Застъпва становище, че решението на съда е неправилно и следва да бъде отменено. Върховният административен съд, седмо отделение, констатира, че касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, съобразно чл. 218 АПК, е основателна. С оспореното решение АС - Пловдив е отменил заповед № 918/24.10.2013 г. на председателя на КЗП, издадена на основание чл. 177, ал. 2, т. 1 б. "в" от Закона за туризма и чл. 8, ал. 1 и ал. 2, т. 9 от Устройствения правилник на КЗП към министъра на икономиката и енергетиката и туризма и на нейната администрация, с която е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) "временно затваряне на туристически обект" по чл. 3, ал. 2, т. 1 б. "а" ЗТ - място за настаняване, находящо се в гр. Китен, област Бургас, ул. "Крайбрежна" № 4. За да постанови този правен резултат решаващият съд е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, но в нарушение на материалния закон. Според АС- Пловдив неизпълненото от страна на административния орган задължение да разгледа и развие процедурата за издаване на удостоверение за категоризация на обекта, не може и не следва да бъде вменено във вина на заявителя, поискал своевременно категоризация и предприел необходимите действия за реализация на правата си. Компетентният орган е следвало да приключи процедурата в съответния срок, а при неспазване на указанията за изправяне на нередностите по заявлението - да постанови съответния отказ. Съдът е приел, че в случая от значение е обстоятелството, че към момента на приключване на устните състезания вече е издадено удостоверение за категоризация. Така мотивиран е отменил обжалваната ПАМ. Решението е неправилно. Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 2 ЗТ хотелиерството е туристическа дейност, а на основание чл. 3, ал. 2, т. 1 б. "а" към туристическите обекти се отнасят и местата за настаняване - хотели, мотели, апартаментни туристически комплекси, вилни селища, туристически селища и вили. Съобразно чл. 114, ал. 1, т. 1 ЗТ лицето, извършващо хотелиерство в туристически обект, е длъжно да предоставя туристически услуги в категоризиран туристически обект или в обект, на който е издадено временно удостоверение за открита процедура за категоризиране. А по силата на чл. 177, ал. 2, т. 1 б. "в" ЗТ председателят на Комисията за защита на потребителите или оправомощени от него длъжностни лица в резултат на контрола по ал. 1 прилагат принудителна административна мярка "временно затваряне на туристически обект" по чл. 3, ал. 2, т. 1 - 3 и 7 при предоставяне на туристически услуги в некатегоризиран туристически обект и в обект със спряна категория - в случаите по чл. 136 ЗТ. В конкретния случай за обект - хотел Принцес Резиденс, находящ се в гр. Китен, ул. "Крайбрежна" № 4, със собственик "Филипополис ДК" ООД гр. Пловдив е издадено временно удостоверение за открита процедура по категоризиране на туристически обект № РК-18-7011/2011 г. със срок на валидност до 30.12.2011 г. При извършена проверка на обекта от страна на КЗП е установено, че на 07.08.2013 г. в хотела се извършва туристическа дейност, без да е налице удостоверение за категоризация на същия. Безспорно установено е по делото, че към момента на проверката: 1. в хотела е извършвана туристическа дейност; 2.срокът на валидност на издаденото временно удостоверение за открита процедура по категоризиране на туристически обект е изтекъл, и 3. дружеството, собственик на хотела не е притежавало удостоверение за категория на процесния обект - хотел. Без значение в случая е обстоятелството поради какви причини не е приключила процедурата за категоризиране. За жалбоподателя е била налице правна възможност да обжалва мълчалив отказ на съответния компетентен орган, в случай че той не се произнася в законоустановения срок. Без значение за законосъобразността на обжалваната ПАМ е и обстоятелството, че към момента на приключване на устните състезания пред първата инстанция "Филипополис ДК" ООД вече е притежавал удостоверение за съответна категория на туристическия обект, издадено на 27.02.2014 г. Правнорелевантен е единствено фактът, че към момента на издаване на обжалваната заповед - 24.10.2013 г. такова удостоверение не е било налице. Снабдяването с удостоверение за определена категория на туристическия обект е предпоставка за прекратяване действието на наложената ПАМ, предвид разпоредбата на чл. 177, ал. 3 ЗТ съгласно която ПАМ по ал. 2, т. 1 се прилага до отстраняване на констатираното нарушение. В случая издаденото удостоверение не може да се приеме за нов факт от значение за делото по смисъла на чл. 142, ал. 2 АПК, тъй като същият не влияе върху законосъобразността на обжалвания акт към момента на издаването му. Изложеното по-горе води до извод за законосъобразност на наложената от страна на председателя на КЗП ПАМ " временно затваряне на туристически обект", предмет на първоинстанционното производство. Предвид горното като е отменил обжалваната заповед АС- Пловдив е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен и вместо него - постановен друг, с който жалбата на "Филипополис ДК" ООД гр. Пловдив срещу заповед № 918/24.10.2013 г. на председателя на КЗП бъде отхвърлена като неоснователна. С оглед изхода на спора в касационната му фаза и предвид направеното от процесуалния представител на касатора искане за присъждане на деловодните разноски, в полза на административния орган се дължат направените такива, поради което и на основание чл. 143, ал. 3, във вр. с чл. 228 АПК, вр. с Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ответникът "Филипополис ДК" ООД, следва да бъде осъден да заплати на КЗП сумата от 300 (триста ) лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Така мотивиран и на осн. чл. 227, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,