Решение № 9684 от 30.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4606/2011 г.

Решение № 9684 от 30.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4606/2011 г., III о., докладчик председателят Бисерка Коцева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби - на Стойка Георгиева Иванова, чрез адв. Дойнова и на кмета на община Варна, срещу решение № 177 от 31.01.2011 г., постановено по адм. дело № 357/2010 г. на Административния съд - Варна. В двете касационни жалби са изложени доводи за недопустимост на обжалваното решение - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 2 АПК. Ответната страна - "Хайклас Трейдинг" ЕООД не се представлява в съдебно заседание и не изразява становище по жалбите. Заинтересованите страни - Мария Тодорова Илиева, Валентин Георгиев Тодоров и Илия Тодоров Илиев не се представляват в съдебно заседание и не изразяват становище по жалбите. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационните жалби. Касационните жалби са подадени от надлежни страни, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са процесуално допустими, а разгледани по същество са основателни. С обжалваното решение Административния съд - Варна е обявил по жалба на "Хайклас Трейдинг" ЕООД нищожността на писмо изх. № ЗАО-23363/06.01.2010 г. на директора на Дирекция "Общинска собственост" при община Варна за продажба без търг или конкурс на недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ул. "Топола" № 24-А. Със същото решение съдът е постановил да се изпрати преписката на кмета на община Варна за произнасяне, като е дал указания на административния орган по тълкуването и прилагането на закона. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че обжалваното писмо обективира административен отказ, тъй като в него се съдържа властническо волеизявление, основано на преценката на органа за наличието на предпоставките по чл. 35, ал. 3 от Закона за общинската собственост. Поради това съдът е приел, че оспореното писмо притежава белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. Същият е годен предмет на оспорване и с оглед спецификата на направеното волеизявление. При преценка на законосъобразността на оспорения административен акт, обусловена от наличието на предпоставките по чл. 146 АПК, съдът е приел, че актът е нищожен, тъй като е издаден от директора на Дирекция "Общинска собственост", който не е компетентен да се произнася по реда на чл. 35, ал. 3 от ЗОбС, нито попада в кръга на лицата, които при наличие на законовите предпоставки могат да заместват кмета. Посочено е, че при условие, че кметът на община Варна прецени, че са налице процесуални пречки за издаване на акт по същество, то той отново следва да издаде нарочен административен акт, с който да прекрати образуваното административно производство, но не и да възлага своите функции на други лица, след като ЗОбС не предвижда такава възможност. Така постановеното решение е недопустимо и следва да се обезсили. Съгласно чл. 21, ал. 5 АПК не са индивидуални административни актове волеизявленията, действията и бездействията, когато са част от производствата по издаване или изпълнение на индивидуални или общи административни актове или са част от производствата по издаване на нормативни актове. Основателно е възражението на касаторите - Стойка Георгиева Иванова и кмета на община Варна, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като е постановено по жалба против акт, който не подлежи на оспорване. В случая обжалваното писмо е част от административното производството по чл. 35, ал. 3 от ЗОбС, което приключва с издаването на изрична заповед от кмета на общината, с която той се произнася по същество на направено искане за закупуване на недвижим имот по облекчения режим на посочената норма. Всяко административно производство до приключването му преминава през различни етапи, които имат подготвящ крайният акт ефект. Такъв е и конкретният случай, в който заявителят "Хайклас Трейдинг" ЕООД - ответник в настоящото производство, е бил уведомен, че закупената от него сграда попада частично в уличната регулация на ул. "Топола", съгласно влязлата в сила заповед Г-333/21.09.1994 г. на кмета на община Варна и частично в урегулиран поземлен имот (УПИ) VII в кв. 1086 по плана на 26 подрайон гр. Варна, който е частна собственост. Процесното уведомително писмо не може да бъде предмет на съдебно-административен контрол, тъй като не съдържа властническото волеизявление на административен орган. Като е приел, че оспореното писмо на директора на Дирекция "Общинска собственост" при община Варна е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, който подлежи на оспорване, и се е произнесъл по съществото му, обявявайки го за нищожен, съдът е постановил недопустим съдебен акт, който на основание чл. 221, ал. 3 от АПК следва да се обезсили и производството по делото да се прекрати. С оглед изхода на спора на касационния жалбоподател Стойка Георгиева Иванова, на основание чл. 143, ал. 3 АПК се дължат направените по делото разноски, представляващи платена държавна такса в размер на 5 лв. Касаторката е представлявана в производството пред АС - Варна и Върховния административен съд от адв. Дойнова, която е представила в първоинстанционното производство пълномощно от 10.01.2009 г. (л. 148). Липсва договор за правна помощ и съдействие, от който да е виден размерът на уговореното и платено между страните адвокатско възнаграждение, поради което съдът приема, че разноски в тази форма не следва да се присъждат. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,