Решение № 2817 от 18.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7317/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от кмета на Столична община, район Искър срещу решение 1668/10.05.2024 г. по адм. д. 252/2024 г. на Административен съд Плевен. В жалбата поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост и иска да бъде отменено. Твърди, че поради липсата на акт за смърт, издаден на наследодателя на молителката, е нямало основание за издаване на исканото удостоверение за наследници. Претендира заплащане на разноски и юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна. Ответникът И. Д. С., редовно призована, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, а по същество е неоснователна. Върховният административен съд, ІІІ отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Производството пред Административен съд Плевен е образувано по подадена от И. Д. С. против отказ на кмета на район Искър, Столична община да издаде удостоверение на наследници на наследодателя Г. Х. А.. С обжалваното решение, съдът е отменил отказа да се издаде удостоверение за наследници, обективиран в писмо с рег. РИС23-УГ01-9328/28.11.2023 г. на кмета на район Искър, Столична община, по искане за издаване на удостоверение за наследници вх. РИС23-УГ01-9328/28.11.2023 г. от И. Д. С.. Изпратил е административната преписка на кмета на район Искър, Столична община за изпълнение на дадените в мотивите на решението указания. В мотивите си съдът е приел, че оспореният отказ е издаден от компетентен административен орган. Съдът е преценил, че по делото няма данни за последния постоянен адрес на починалото лице и поради липсата на възражение от страна на ответника, не може да се приеме, че административният орган не е материално и териториално компетентния орган за издаване на заявеното удостоверение, съгласно чл. 2, ал. 1 и ал. 5 от Наредба РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението. След подробно изброяване на относимата правна уредба, съдът е приел, че оспореният акт противоречи на материално правните разпоредби. Като основание за това е посочил, че видно от представените по делото доказателства, преди постановяване на оспорения акт, вече е било издадено удостоверение за наследници на Г. Х. А., в което има вписан акт за смърт издаден на 01.01.1800 г. С оглед на това съдът е преценил, че оспорения изричен отказ на кмета на район Искър при Столична община следва да бъде отменен, а преписката изпратена на административния орган за извършване на исканата услуга. Решението е неправилно поради нарушение на материалния закон. Доказателствата по делото установяват, че И. Д. С. е поискала да бъде издадено удостоверение за наследници на Г. Х. А., починал на 06.05.1983 г. По делото е представено удостоверение по бр. д. 4346/1982 г. на Софийски градски съд, от което е видно, че бракът между П. К. В. и Г. Х. А. е прекратен, представено е препис от решение 3809/1983 г, постановено по гр. д. 2258/1983 г. по описа на ВКС. По делото е представено и копие от личен регистрационен картон на Г. Х. А., в който е вписано, че е роден на [дата]. в [населено място], окръг Ловеч, и местоживеенето му е в гр. София. Посочено е, че Г. А. има две родени деца К. и С.; че гражданският му брак с П. В. е прекратен с решение по гр. д. 4346/1982 г. на СГС, както и че е починал на 06.05.1983 г. в социален дом в Благоевградско село. По делото е представено писмо от община Кочериново, от което е видно, че в регистрите за гражданско състояние на община Кочериново не е открит акт за смърт на Г. Х. А.. В НБД Население, за лицето Г. Х. А. няма посочени номер и дата на акт за смърт, а в електронния личен регистрационен картон за лицето е записано, че той е починал в едно Благоевградско село, в дом за лечение. По делото е представено удостоверение за наследници изх. РИС 23-УГ51-8230/06.10.2023 г. на Г. Х. А., издадено от Столична община, район Искър. Правилен е изводът на съда, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма. Съгласно чл. 2, ал. 5 от Наредба РД-02-20-6 от 24 април 2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението, удостоверения за наследници се издават от общината, от района или от кметството по последен постоянен адрес на починалото лице. Видно от приложения по делото личен регистрационен картон на лицето, последното му местоживеене е в гр. София. Но изводът на съда по същество на спора, а именно, че след като веднъж кметът на общината е издал удостоверение за наследници на наследодателя Г. Х. А., той е длъжен да го издаде в настоящото производство, е неправилен. Издаването на такова удостоверение следва законоустановен ред, както е посочил в писмения си отговор ответникът по касационната жалба. Съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба РД-02-20-6/24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението, удостоверение за наследници се издава само за лица, които към датата на смъртта си са подлежали на вписване в регистъра на населението и за които има съставен акт за смърт. От данните по делото е видно, че административният орган е положил много усилия да провери и се снабди с акт за смърт за наследодателя на молителката от всички възможни администрации и места, където той би могъл да бъде издаден, независимо, че не е ясно къде и при какви обстоятелства е починал той. При липсата на данни за издаден акт за смъртта на едно лице, административният орган не може да бъде задължен да издаде удостоверение за неговите наследници, защото това би означавало указание да не спази изискванията на закона. По каква причина вече е било издадено удостоверение за наследниците на Г. Х. А., с вписан акт за смърт, издаден на 01.01.1800 г., не е от решаващо значение в настоящото производство. Дали е по допусната грешка, както сочи ответникът или поради умишлено вписана грешна дата, която явно не отговаря на датата на смъртта на А., не е определящо за действията на административния орган. Правилно той е преценил, че след като няма данни за издаден акт за смъртта на наследодателя, следва да откаже издаване на удостоверение за неговите наследници. За тях остава открита възможността да предприемат действия по реда на чл. 542 ГПК във вр. с чл. 38, ал. 4 от Закона за гражданската регистрация, за да бъде установен факта на настъпване на смъртта на наследодателя им и да бъде разпоредено на съответното длъжностно лице издаването на акт за смъртта му. С оглед изложените съображения решението на административния съд е неправилно и следва да бъде отменено. Спорът е изяснен, поради което касационната инстанция дължи произнасяне по същество. Подадената жалба от И. Д. С. против отказ на кмета на район Искър, Столична община да издаде удостоверение на наследници на наследодателя Г. Х. А. е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. На касацинния жалбоподател се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. за двете инстанции. Водим от горното и на основание чл.221,ал.2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение