Решение № 13532 от 12.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5870/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Галва Метал България ЕООД в несъстоятелност със седалище в гр. София чрез процесуалния си представител адв. Р. Хаджиева срещу решение 2319/09.04.2024 г., постановено по адм. дело 7792/2023 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение РЗМ 5800 -1081/32 223876 от 14.06.2023 г. на директора на Териториална дирекция Митница София, с което не е приет декларирания код по ТАРИК 7212 30 00 80 за част от 16 рулона с общо нето тегло 32713 кг. част от стока 2 Галванизирани стоманени ленти с широчина по малка от 600 мм. и е определен нов код 7212 30 00 20. Със същото решение са определени за довнасяне мито в размер на 18 634,49 лв., ведно с дължимите лихви и ДДС в размер на 3 726,90 лв., като разлика между заплатения ДДС и дължимия такъв, ведно с дължимите лихви и тези суми са взети под отчет. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател съдът не е събрал доказателства за компетентността на органа, издал обжалвания административен акт, въпреки възраженията му в първоинстанционната жалба. В тази връзка излага оплакване, че съдът е следвало да изиска и доказателства, от които да установи компетентността на органа, издал заповедта за възлагане и заповедите за изменението й, доколкото в жалбата се твърди, че са издадени от заместник директора, без да са налице условия за заместване, поради което е следвало да се изискат и доказателства за отсъствието на титуляра. Касационният жалбоподател счита, че след като съдът не е изпълнил тези задължения, приетото от съда, че не е налице компетентност на органа, издал обжалваното решение при липса на доказателства, което е съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Касационният жалбоподател сочи и оплакване за необоснованост на обжалваното решение, като съдът не е обърнал внимание на доводите му, че е липсвало основание за извършване на последващ контрол по смисъла на чл. 84, ал.1, т. 2 от Закона за митниците (ЗМ), тъй като той следва да се предхожда от обосновано съмнение за нарушение на митническото законодателство, а в процесния случай не е имало такива данни. От друга страна се твърди, че не е спазен и срока за последващия контрол и заповедите не били връчени на дружеството, не са мотивирани с обоснована необходимост съгласно чл. 84в, ал. 7 ЗМ. Касаторът счита, че в производството по издаване на обжалвания административен акт не му е осигурено право на изслушване по смисъла на чл. 22, параграф 6 от Митническия кодекс във връзка с чл. 8 от Регламент (ЕС) 2015/2447, което е съществено нарушение на административнопроизводстввените правила, в какъвто смисъл е и съдебната практика, вкл. и тази на СЕС. Отразено е в касационната жалба и оплакване за допуснати неточности в решението за ново тарифно класиране, които са съществени и са повлияли на законосъобразността на акта и те подробно са изложени в касационната жалба. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания са развити в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното съдебно решение и да се отмени и решението на митническия орган, а в случай, че съдът приеме, че са допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, делото да се върне за ново разглеждане. Претендира се присъждане на направените по делото разноски. В депозирана на 18.10.2024 г. молба от адв. Р. Хаджиева са изложени съображения по съществото на спора. Ответникът по касационната жалба директор на Териториална дирекция Митница София чрез процесуалния си представител юриск. Сухарева, я оспорва с искане да се остави в сила обжалваното решение, като правилно по съображения, развити в представената писмена защита. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на касационния жалбоподател. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Според първоинстанционния съд обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган по аргумент на чл. 19, ал. 7 ЗМ във връзка с чл. 29 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. от 9 октомври на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза (Минтнически кодекс). За процесната митническа декларация с референтен номер (MRN) 22BG005808084755R4/01.04.2022 г. съдът е приел, че е подадена в компетентното митническо учреждение и по нея се е произнесъл директорът на ТД Митница София , който е компетентния митнически орган, притежаващ териториална и материална компетентност съобразно чл. 101, параграф 1 и чл. 29 от Митническия кодекс във връзка с чл. 19, ал. 1 и чл. 15, ал. 2, т. 8 ЗМ във връзка с чл. 5, т. 39 от Митническия кодекс, съобразно предоставените му възможности. В тази връзка съдът е приел, че изложеното възражение на жалбоподателя за нищожност на митническото решение поради липса на компетентност, е неоснователно. Съдът е посочил, че оспореното решение е издадено след извършена последваща проверка, чиято правна уредба се съдържа в чл. 84 ЗМ при спазване на правилата за това. Контролът за тази проверка съдът е посочил, че е осъществен въз основа на заповед за възлагане по чл. 84в ЗМ от компетентен орган, в предвидената писмена форма и съдържание по чл. 84в, ал. 3 ЗМ, както и е спазено изискването по чл. 84д ЗМ. Съдът е посочил и наличие на заключително обсъждане на установените при проверката обстоятелства, за което е бил съставен протокол, подписан от проверяващите служители и представител на дружеството. В решението на съда се сочи, че е изготвен и констативен доклад, с който е приключила проверката, съдържащ информация по чл. 84л, ал. 1 и 2 ЗМ, както и е отразено, че на всеки етап от проверката на дружеството е дадена възможност да представи доказателства по твърдените факти и обстоятелства, доказателствата са приобщени от органа и е коментирал тяхната относимост и достоверност към предмета на проверката. Административният акт, предмет на оспорване пред съда е посочено от същия, че е обективиран в изискуемата от закона писмена форма и съдържание, регламентирано в чл. 59, ал. 2 АПК. Според съда при извършената проверка не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да доведат до незаконосъобразност на оспорения акт. За неоснователни са приети от съда възраженията на жалбоподателя за извършени нарушения при проведения последващ контрол, като е отбелязано, че никъде в чл. 48, параграф 1 от Митническия кодекс не е въведено задължение преди извършване на последващия контрол да е налице съмнение за нарушаване на митническото законодателство, тъй като този контрол е възможен винаги след вдигане на стоката. Такова изискване според съда липсва и в ЗМ чл. 84 ЗМ. В обжалваното решение е прието, че неправилно жалбоподателят е твърдял за необходимост от извършване на лабораторен анализ на допуснатите за свободно обращение стоки, тъй като в хода на последващия контрол за стоките има представени от жалбоподателя документи от производителя на стоките, от които се установява химичният им състав. За неоснователно е прието от съда и възражението на жалбоподателя, че не е спазен срока за извършване на последващия контрол и съдът се е позовал на относимите за това разпоредби от ЗМ, преповторени и в жалбата. Направен е извод, че последващият контрол е извършен без твърдените от жалбоподателя нарушения, нито е нарушено правото му на защита да участва в производството, за което са изложени подробни мотиви от съда. Първоинстанционният съд по наведеното от жалбоподателя твърдение, че решението на митническия орган е издадено след законоустановения срок е посочил, че сроковете са уредени в чл. 19б ЗМ и те са инструктивни, а и разпоредбата не е с императивен характер. По отношение на материалната законосъобразност на акта съдът е приел, че е установено по делото, че GALVA METALSAN. VE TIC.A.S., Република Турция не е производител на декларираните за свободно обращение стоки и не разполага с производствена база за преработка на метали. От данните в официалния сайт на доставчика на стоките Galva Metal се установява, че е търговска компания, специализирана за продукти от плоска стомана с покритие като поцинкована, алуцинкова или боядисана стомана. Прието е за безспорно от решаващия съд, че процесните стоманени рулони не са произведени от посоченото турско дружество. Съдът от данните по делото е приел, че химичният състав по приложените с митническата декларации сертификати и такива от производителя е видно наличието на алуминий в стоката, което я класира в различен код по ТАРИК. Съдът е посочил също, че за този код по ТАРИК е била налична непреферинциална тарифна квота 098610 със срок на валидност от 01.04.2022 г. до 30.06.2022 г. Съдът е възприел мотивите в митническото решение, че дори към датата на подаване на митническата декларация да е имало свободни количества от квотата, декларираният код по ТАРИК е бил друг 7212 30 00 80, който не попада в посочената тарифна квота. Разяснено е в съдебното решение, че тези квоти се управляват от Комисията съгласно Регламент (ЕС) 2021/1029 в съответствие със системата за управление на тарифни квоти, предвидена в членове 49 54 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията (Регламент за изпълнение). Съдът е посочил, че за определения с решението на митническия орган тарифен код по ТАРИК 7212 30 00 20 за стоката не е имало подадено искане за ползване на непреференциална тарифна квота с пореден 098610, съотв. Комисията не е била уведомена за прилагане на такова непреференциално тарифно класиране по реда на чл. 3 от цитирания по горе Регламент за тарифните квоти. Според съда жалбоподателят не е могъл да се ползва от съответната тарифна квота и затова правилно митническият орган е приложил защитно мито от 25 % предвид, че квотата е била 098610, а искането за преференция в митническата декларация е 098612. Обжалваното решение е правилно постановено. Установено е по делото и съдът изрично е посочил в решението си, че на основание заповед ЗТД 1000 409/07.06.2022 г. на директора на ТД Митница Бургас , изменена с две последващи заповеди ЗТД 1000 566/08.08.2022 г. и ЗТД 1000 627/07.09.2022 г., е започнала и извършена проверка в рамките на последващия контрол и на основание чл. 48 от Митническия кодекс и чл. 84, ал.1, т.2 ЗМ на декларираното и митническо оформяне на подадената от Галва Метал България ЕООД митническа декларация, описана по горе. Компетентността на органа, издал процесното решение произтича от чл. 19 от Митническия кодекс. Посочените заповеди надлежно са били връчени на дружеството, както и е искано съдействие от дружеството по чл. 84г, ал. 1, т. 5 и 6, и ал. 3, вследствие на което са представени декларации по чл. 84 г, ал.1, т. 7 ЗМ. От заповед 3510/3007.2022 г. се установява преназначаването на Д. Димитров от директор на ТД Югозападна на длъжност директор на ТД Митница София , което води до извод за компетентност на органа, както правилно е прието и от първостепенния съд. По отношение на посочените по горе последващи заповеди след първоначалната заповед за възлагане, се установява по делото, че в периода на отсъствие функциите на директор на ТД Митница Бургас , са изпълнявали от И. Димова, издала заповед ЗТД 1000 566/08.08.2022 г. както и заповед ЗТД 1000 627/07.09.2022 г. Последващата проверка е завършила с доклад BG 001000/1//4/21.10.2022 г. Предвид представените в първоинстанционното производство разписки за връчване на жалбоподателя на посочените по горе заповеди, вкл. и доклада, направеното оплакване за некомпетентност на органа издал оспореното решение, се явява неоснователно. Неоснователно е и следващото оплакване в касационната жалба, че липсвало основание за извършване на последващ контрол по смисъла на чл. 84, ал.1, т. 2 от Закона за митниците (ЗМ), тъй като той следва да се предхожда от обосновано съмнение за нарушение на митническото законодателство, а в процесния случай не е имало такива данни. Такова изискване в ЗМ, респ. в Митническия кодекс на Съюза липсва, поради което и това оплакване се явява несъстоятелно и ненамиращо опора в закона. От това следва и извода, направен и от решаващия съд, че не се изисква при извършване на последващ контрол да е налице основателно съмнение у митническите органи за нарушение на митническото законодателство. Правомощията на митническия орган за извършване на такъв контрол след вдигане на стоките, са посочени в чл. 48, § 1 от Митническия кодекс и в него липсва изискване за извършването му да е налице основателно съмнение за нарушение на посоченото законодателство. Такава е и регламентацията и в чл. 84 ЗМ. Проведено е и заключително обсъждане, за което е съставен двустранен протокол между проверяващите и дружеството - декларатор на внесените стоки чл. 84к ЗМ. В тази връзка неоснователно е оплакването в касационната жалба за допуснати процесуални нарушения в административното производство. Правилно е прието от съда, че последващият контрол е извършен при съобразяване на законовата регламентация и същата е приключила с издаването на констативен доклад, с който е запознат касатора. Оплакването за неспазване на срока за извършване на последващия контрол също е неоснователно и не отговаря на данните по делото предвид, че с изрични заповеди този срок е продължен до допустимия по закон чл. 84в, ал. 5 ЗМ видно от заповед ЗТД 1000 627/07.09.2022 г. Неоснователно е оплакването на касатора, че не му е осигурено право на изслушване по смисъла на чл. 22, параграф 6 от Митническия кодекс във връзка с чл. 8 от Регламента за изпълнение, тъй като митническият орган е уведомил дружеството жалбоподател за провеждане на административното производство, дал му е възможност за становище, поради което е дадена възможност за защита, респ. твърдяното право на изслушване. Неоснователно се възразява от касатора за приложение на чл. 86, § 6 от митническия кодекс. Тази разпоредба се отнася до благоприятно тарифно третира (освобождаване) и в случаите на възникване на митническо задължение съгласно чл. 79 или чл. 82 от същия кодекс, но при условие, че пропускът, който е довелъзникване на на митническото задължение не представлява опит за измама. Задълженията, определени с решението на митническия орган, предмет на спора са възникнали към датата на подаване на митническата декларация съгласно чл. 77, § 2 от Митническия кодекс на Съюза, но при липса на изирчно искане за прилагане на съответната тарифна квота нуе може да се приложи предвиденото в Регламента (ЕС) 2019/159 за налагане на окончателни защитни мерки срещу вноса на някои стоманени продукти . Следва да се посочи, че с Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/159 за налагане на окончателни защитни мита срещу вноса на някои стоманени продукти, тези мерки се състоят в откриване на тарифни квоти във връзка с някои продукти, като такава квота за процесната стока с 098610 с код по ТАРИК 7212 30 00 20 не е подадено искане с процесната митническа декларация. Видно от нея е посочена непреференциална квота 098612 с период на валидност от 01.04.2022 г. до 30.06.2022 г. Без значение в случая е обстоятелбството дали от тарифна квота 098610 е имало наличности или не, след като дружеството не е подало валидно искане пред митническите органи за нея при подаване на митническата декларация, респ. Комисията не е била уведомена за прилагане на тази тарифна квота. Следва да се подкрепят изводите на първоинстанционния съд, че законосъобразно с решението на митническия орган е определено мито от 25 %. Ако беше подадено такова валидно искане за ползване на посочената тарифна квота, то и Комисията щеше да разпредели квотата и за процесния внос, съобразно подаденото искане на датата на подаване на митническата декларация от "Галва Метал България" ЕООД - чл. 49, § 2 и чл. 50, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 . В този смисъл съдът като не е отправил преюдициално запитване до СЕС, не е допуснал нарушенията, отразени в касационната жалба. Правилно първоинстанционният съд е приел, че съгласно практиката на СЕС решаващият критерий за тарифното класиране на една стока трябва да се търси в обективните й характеристики и качества, определени в Комбинираната номенклатура. Не се спори, че процесната стока e декларирана като Галванизирани стоманени ленти с широчина по малка от 600 мм. Установено е, че износителят Галва Метал Санайи Ве Тиджарет Аноним Ширкети Турция не е производител на процесната стока, поради което правилно митническият орган, а впоследствие и съда не са приели представените от износителя сертификати за стоката, тъй като той само ги е разрязвал и разкроявал. Впоследствие Галва Метал България ЕООД е представил сертификати от Y. D. C. и е установено, че химичният състав в сертификатите, които са приложени при вноса на стоката са различни от тези на производителя. В сертификатите на производителя е видно наличието на алуминий и това определя класирането й в друг код 7212 30 00 20 Откислени с алуминий , а не декларирания 7212 30 00 80 Други . Страните по делото, както вече се посочи по - горе спорят за това дали е могъл касационният жалбоподател да ползва непреференциална тарифна квота 098610 предвид, че с митническата декларация дружеството е декларирало друга тарифна квота 098612. Обосновано първостепенният съд е приел, че са неоснователни твърденията на жалбоподателя, че след като е налице свободна тарифна квота, то неправилно митническите органи са начислили задължения за мито и ДДС. При категорични данни, че с процесната митническа декларация касаторът не е декларирал непреференциална тарифна квота 098610, то такава не може служебно да се прилага, а само при изрично направено искане от декларатора. Това е така, тъй като съобразно Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/159 за тарифните квоти Европейската комисия ги управлява, като ги прилага само, ако е налице искане по конкретната квота. При липса на искане към момента на подаване на митническата декларация на тарифна квота 098610, то правилно митническият орган не я приложил. Посочването от жалбоподателя едва в съдебното производство на процесната тарифна квота, не означава, че тя е приложима за конкретния внос арг. от чл. 50 , § 1 от Регламента за изпълнение (чл. 56, § 4 от Митническия кодекс). Без значение е, че тарифна квота 098610 не е била изчерпана, след като касаторът не е поискал с митническата декларация да се приложи преференцията по тази квота, а друга, която не е била приложима за конкретния случай. Като е приел, че оспореният идивидуален административен акт по чл. 19, ал.1 ЗМ е материално законосъобразен и е отхвърлил жалбата на "Галва Метал България" ЕООД, първостепенният съд не е извършил нарушенията ,визирани в касационната жалба. С оглед гореизложеното настоящият касационен състав счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение като постановено при правилно прилагане на материалния закон, на съдопроизводствените правила и е обосновано, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и направеното искане от ответника по касация, на Агенция Митници следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. за касационната инстанция. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение