Решение № 4000 от 15.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11427/2024 г.

Производството е по реда на чл. 68 от Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ) вр. чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Н. Н., с адрес в гр. София, чрез пълномощник адв. А. Риджаков срещу решение 70 -II - 5/12.11.2024г. на Държавна комисия по сигурността на информацията (ДКСИ), с което е върната жалбата й с вх. В - 584/21.10.2024г. с искане за обявяване на нищожност на Отнемане 4/13.07.2024г. на разрешение за достъп до класифицирана информация, издадено от председателя на ДАТО. В касационната жалба и в съдебно заседание, чрез процесуален представител се навеждат доводи, че обжалваното решение на ДКСИ е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Твърди се, че оспореното решение противоречи на решение 10607/08.10.2024г. по адм. дело 4978/2024г. на ВАС, както и на ТР 1/17.01.2023г. на Общото събраните на съдиите от ВАС по т.д. 7/2021г. Иска се отмяната му и връщане на преписката на ДКСИ за произнасяне по същество. Претендира присъждане на разноски, съгласно списък. Ответникът по касационна жалба - ДКСИ, чрез процесуални представители Пантова и Славейкова, оспорва жалбата. С доводи за правилност на оспореното решение иска оставянето му в сила. Прави се възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение в производство по чл.62 и сл. от ЗЗКИ, ДКСИ е приела, че е сезирана с жалба от касаторката с вх. В - 584/21.10.2024г. подадена до АССГ на 24.10.2023г. с искане за обявяване нищожност на акт - Отнемане 4/13.07.2023г. на разрешение за достъп до класифицирана информация, издадено от председателя на ДАТО. Жалбата е постъпила в ДКСИ по силата на решение 10607 от 08.10.2024г. по адм. дело 4978/2024г. на ВАС, с което е обезсилено решение 1560/11.03.2024г. по адм. дело 10401/2023г. на АССГ и жалбата изпратена на ДКСИ по подведомственост. С оспореното решение на ДКСИ е извършена преценка за допустимостта на жалбата на основание чл.62 и чл.63 ЗЗКИ. Прието е, че жалбата е в писмена форма и съдържа всички реквизити, подадена е до АССГ на 24.10.2023г., като лицето е уведомено за обжалвания акт на 13.07.2023г., с оглед на което и установения 7- дневен срок по чл.62 ЗЗКИ, жалбата се явява просрочена. Изложени са съображения, че разпоредбата на чл.149, ал.5 от АПК е неприложима по отношение на подадената жалба с искане за прогласяване на нищожност на Отнемане 4/13.07.2024г. на разрешение за достъп до класифицирана информация, тъй като тази разпоредба е приложима при съдебно оспорване на акта, не и при обжалване по административен ред. Спазването на срока за подаване на жалба е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на административното производство, за която ДКСИ следи служебно. Н. не е упражнила в срок правото си на жалба, поради което с оспореното решение ДКСИ е приела, че е налице хипотезата на чл.64, ал.1 от ЗЗКИ за връщане на подадената, след срока по чл. 62 жалба. Обжалваното решение на ДКСИ е валидно и допустимо, постановено е от компетентен орган по чл.62 от ЗЗКИ, в предвидената от закона писмена форма и съдържание. При постановяването му не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и материалния закон е приложен правилно. Фактическата обстановка по делото не е спорна между страните и правилно с оспореното решение на ДКСИ е прието, че е сезирана с жалба от М. Н. Н. с вх. 37792 от 24.10.2023г. по описа на АССГ срещу Отнемане на разрешение за достъп до класифицирана информация 4/13.07.2023г. на председателя на Държавна агенция "Технически операции" с искане за прогласяване на неговата нищожност. Жалбата на Н. е била изпратена на ДКСИ по подведомственост с влязло в сила решение 10607 от 08.10.2024г. по адм. дело 4978/2024г. на ВАС, след обезсилване на решение 1560 от 11.03.2024г. по адм. дело 10401/2023г. на АССГ. От представеното по делото писмо на председателя на Държавна агенция "Технически операции" изх. 31 - 10007 от 13.07.2023г. до М. Н. е видно, че на 13.07.2023г. е получила заверено копие на Отнемане на разрешение за достъп до класифицирана информация 4/13.07.2023г. Получаването е удостоверено с подпис на лицето, три имена и дата. Съгласно разпоредбата на чл. 62 ЗЗКИ отказът за издаване на разрешение за достъп до класифицирана информация, както и прекратяването или отнемането на издаденото разрешение могат да се обжалват пред ДКСИ в 7 - дневен срок от уведомяване на лицето по чл.57, ал.4, съответно по чл.59, ал.2 и по чл.60, ал. 2. По делото не е спорно, че жалбата на Н. от 24.10.2023г. до АССГ е подадена след изтичане на 7 - дневния срок по чл.62 от ЗЗКИ. Спорът между страните е допустимостта й с оглед искането за прогласяване на нищожност на Отнемане на РДКИ 4/13.07.2023г. и приложението на разпоредбата на чл.149, ал.5 от АПК. Систематичното място на разпоредбата на чл.149, ал. 5 от АПК е Раздел I ( Оспорване на индивидуални административни актове) на глава десета от АПК ( Оспорване на административни актове пред първата инстанция.) и повелява, че административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето, поради което правилно в оспореното решение ДКСИ е приела, че този срок е относим само за съдебното производство и е приложим само от съд, какъвто ДКСИ не е. Аналогично е и разрешението дадено в разпоредбата на чл.168, ал.3 от АПК, която предвижда, че нищожност може да се обяви и след изтичане на срока по чл.149, ал.1 -3, но тази разпоредба отново е приложима само от съд, защото е включена изрично в предмета на съдебната проверка, осъществявана от първоинстанционния съд. В оспореното решение ДКСИ правилно е съобразила специалния срок, предвиден в чл.62 ЗЗКИ за обжалване на оспорения от Н. акт - Отнемане на разрешение за достъп до класифицирана информация. Срокът е специален и само в този 7 - дневен срок Н. е могла да подаде жалба, в която да изложи доводите си, включително и тези за нищожност на оспорения пред ДКСИ акт. Правилно в решението си ДКСИ е приела, че срокът предвиден в чл.149, ал.5 АПК е относим за съдебно производство, приложим е само от съд, а не за административното производство и за административен орган, какъвто е ДКСИ. Неправилно е разбирането на касатора,че искането за обявяване за нищожен индивидуален административен акт не е обвързано със срок,чрез позоваване на чл.149, ал.5 АПК. Това е така, защото ЗЗКИ е специален закон по отношение на АПК и както беше посочено по - горе в решението, този срок е приложим само от съд. С оглед изложеното, правилни са изводите на ДКСИ в оспореното решение, че към момента на подаване на жалба вх. 37792 от 24.10.2023г. 7 дневния срок по чл.62 ЗЗКИ е изтекъл, поради което ОРДКИ 4/13.07.2023г. е влязло в сила и не подлежи на обжалване. Следва да бъде отбелязано, че за жалбоподателката е била налице възможност на основание чл. 64, ал.2 ЗЗКИ да поиска възстановяване на срока за обжалване, ако пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства в 7 - дневен срок от връщане на жалбата, като искането за възстановяване на срока се разглежда от ДКСИ и ако искането е основателно, се дава ход на жалбата, а ако е неоснователно, жалбата се оставя без разглеждане. Доводи за неприложимост на разпоредбата на чл.149, ал.5 АПК в производството пред ДКСИ по реда на чл.62 и сл. от ЗЗКИ могат да бъдат изведени и от разрешенията, дадени в ТР 1 от 17.01.2023г. по т.д 7/2021г. на ОСС от I и II колегия на ВАС, съгласно които ДКСИ е административен орган, част от общата система на органите на изпълнителната власт, но при изпълнение на функциите по упражняване на контрол за правилност и законосъобразност на издадените индивидуални административни актове(чл.62 -67 ЗЗКИ), ДКСИ не е по - горестоящ административен орган спрямо органите по §1, т.5 ДР на ЗЗКИ, защото не е част от общата с тези органи субординирана административна система и не упражнява вътрешноведомствен контрол. В производството по чл.62 - чл.67 ЗЗКИ е регламентиран административен контрол, осъществяван от държавен орган с особено място в изпълнителната власт, изрично натоварен от законодателя със специфичната контролна функция върху определена категория административни актове, с оглед особеното естество на възникналите правоотношения при предоставяне на достъп до класифицирана информация (чл.1, ал.1 ЗЗКИ), като актът по чл.66, ал.2 ЗЗКИ, с който се произнася този орган е административен. Производството по чл.62 - чл.67 ЗЗКИ е контролно административно по своя характер, което приключва с издаване на административен, а не правораздавателен акт, поради което и разпоредбата на чл.149, ал.5 АПК е неприложима в това производство. Този срок е приложим само от съд. На следващо място противно на доводите в жалбата с посоченото тълкувателно решение е дадено задължително тълкуване, че административното производство пред ДКСИ по обжалване на индивидуални административни актове по реда на чл.62 - 67 ЗЗКИ, не изключва приложението на общите разпоредби на чл.34 - чл.36 и чл.45 - 46 от Глава пета, раздел I АПК, относими към правото на участие на адресата на акта и събирането на доказателства в административната фаза на административното производство пред ДКСИ, при спазване принципа "необходимост да се знае", което опровергава неправилното разбиране на касатора за приложимост на разпоредбата на чл.149, ал. 5 от АПК от Раздел I ( Оспорване на индивидуални административни актове) на глава десета от АПК ( Оспорване на административни актове пред първата инстанция.) Противно на твърдението в жалбата, с решението на ВАС по адм. дело 4978/24г. не са дадени указания на ДКСИ за разглеждане на жалбата на Н. с доводи за нищожност, макар и просрочена и за приложение на чл.149, ал.5 АПК. Жалбата на Н. е изпратена от ВАС на ДКСИ по подведомственост, с оглед разпоредбата на чл.62 от ЗЗКИ и предвиденият ред за обжалване на отнемането на разрешението за достъп до класифицирана информация и невъзможността за обжалването му директно пред съд, без преди това акта да е обжалван пред ДКСИ. Проверката, относно спазване на срока по чл.62 ЗЗКИ за подаване на жалбата, както и изискванията за форма и съдържание на жалбата по чл.63 ЗЗКИ се извършва от ДКСИ, като изрично правомощие по чл.64, ал.1 ЗЗКИ на Комисията е да върне на подателя, подадената след срока по чл.62 ЗЗКИ жалба, както е сторено с оспореното решение. С оглед изложеното, настоящият състав на Върховен административен съд намира, че оспореното решение на ДКСИ е правилно и не страда от сочените в касационната жалба пороци, обуславящи отмяната му, ето защо същото следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора разноски в полза на касатора не се дължат, а ответника не претендира присъждане на такива. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 АПК Върховният административен съд, пето отделение