Решение № 449 от 28.12.2015 г. на ВКС по н. д. № 1531/2015 г.

Решение № 449 от 28.12.2015 г. на ВКС по н. д. № 1531/2015 г., II н. о., НК, докладчик председателят Лидия Стоянова Производството е образувано по искането на осъдения М. С. А. за възобновяване на нохд № 440/2015 г. на Пловдивския окръжен съд и изменение на присъда № 53/28.05.2015 г. на наказателното отделение на основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Поддържа се, че поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при оценка на доказателствените източници му е определено явно несправедливо наказание, което следва да бъде намалено в справедлив размер. Служебният защитник прави довод за наличието на друго съществено нарушение на процесуалните правила, което според него е абсолютно основание за отмяна - отказа да се уважи искането за прекратяване на наказателното производство със споразумение. Съображенията си основава на предположението, че при тези условия наказанието ще бъде определено в по-нисък размер. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура оспорва основателността на искането и поддържа, че с присъдата е постановено наказание в съответствие с извършеното и целите по чл. 36 НК. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите и намира: Пловдивският окръжен съд, наказателно отделение, с присъдата по нохд № 440/2015 г. признал подсъдимия А. за виновен в това, че на 9.10.2014 г. в [населено място] при условията на опасен рецидив извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст - Р. А. На осн. чл. 149, ал. 5, т. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1 б. "а" вр. чл. 54 НК го осъдил на 8 години лишаване от свобода, изпълнението на което наказание определил при условията на чл. 61, т. 2 ЗИНЗС. Приложил чл. 59, ал. 1 НК за времето на предварителното задържане и се произнесъл по въпроса за дължимите разноски. Искането е направено от правоимащо лице, в срока по чл. 421, ал. 3 НПК и не е проверявано по касационен ред. Разгледано по същество е основателно само в частта, поддържана лично от осъдения. Делото е образувано в Пловдивския окръжен съд по внесен обвинителен акт с обвинението срещу подсъдимия А. за извършено престъпление от общ характер. На фазата на досъдебното производство е направил искане да му бъде предоставена възможност за споразумение с прокуратурата, което не е заявено в съдебното производство, приключило с осъдителна присъда след проведено съдебно следствие. Няма основание за извод, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да води до отмяна на съдебния акт. Прекратяването на наказателното производство със споразумение е възможност, но не и задължителен начин за развитието и приключването на наказателния процес. Затова искането за отмяна на присъдата и за връщане на делото за ново разглеждане е неоснователно. При определяне размера на наказанието съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 107, ал. 3 НПК. Съдът не само е бил длъжен да събере и провери всички доказателства за индивидуализиращите обстоятелства, от значение за правилното решаване на въпроса за наказанието, но и да ги оцени с оглед действителния им смисъл и значение на отегчаващи и смекчаващи отговорността му. От съдържанието на мотивите следва, че поначало е направил верен извод за наличието на превес на смекчаващите обстоятелства, между които напредналата възраст, характерът на блудствените действия. Надценил е тежестта и значението на отегчаващо обстоятелство според данните в свидетелството за съдимост и то във вреда на подсъдимия-единственото му осъждане за престъпление по раздел VIII "Разврат" от НК с присъдата през 1981 г. Не е отчел нито времето, нито възрастта на която е бил - 20 годишен, както и това, че с влезлите в сила присъди е осъден за престъпления против собствеността. Не е взел предвид установеното за ниската му обща и правна култура, за средата, в която живее, причините и условията, способствали за извършване на деянието. Съвкупната оценка на всички установени по предвидения процесуален ред обстоятелства дават основание за извод, че определеното наказание в размер на осем години лишаване от свобода е завишено и явно несправедливо. За конкретно извършеното и с оглед целите на чл. 36 НК справедливо е наказание в размер на пет години, което да изтърпи при правилно определения режим по ЗИНЗС. Индивидуализиращите обстоятелства не могат да бъдат определени като многобройни или някое от тях като изключително по смисъла на чл. 55 НК, за да бъде определено наказанието под предвидения минимум, каквото е искането на осъдения. По изложените съображения и на осн. чл. 425, ал. 1, т. 3 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,