Решение № 16288 от 18.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7236/2012 г.

Решение № 16288 от 18.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7236/2012 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно- осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна, чрез процесуален пълномощник, срещу Решение № 873/30.03.2012 г., постановено по адм. дело № 508/2012 г. по описа на Административен съд - гр. Варна, с което е отменен РА № 251103160 от 7.10.2011 г. на ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 834/27.12.2011 г. на директор Дирекция "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че съдът неправилно е ценил събраните по делото доказателства, не е обсъдил представените договори за доставка и анексите за прекратяване на договора, като същевременно е нарушил принципа на равнопоставеност на страните, възприемайки изцяло доводите на ревизираното лице. Навежда аргумента, че с развалянето на договора за доставка, за купувача е възникнало задължение за извършване на корекция на ползвания данъчен кредит, поради което изменението е осъществено от органа по приходите на основание чл. 78 от ЗДДС. В тези насоки излага подробни съображения в жалбата и моли касационната инстанция да отмени атакуваното решение и вместо него да постанови друго, по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата срещу атакувания РА, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Агроелит БГ" АД, гр. Варна в срока по чл. 163, ал. 2 във вр. с чл. 228 от АПК не депозира писмен отговор, не изразява становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността и допустимостта на решението в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е депозирана срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от активно процесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14-дневен преклузивен срок, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Предмет на обжалване пред Административен съд - Варна по адм. дело № 508/2012 г. е РА № 251103160 от 7.10.2011 г. на ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 834/27.12.2011 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна, с който на "Агроелит БГ" АД са определени задължения по ЗДДС в размер на 87000 лв. главница и 7 313,31 лв. лихва за забава за д. п. м. 11.2010 г. За да се произнесе по законосъобразността и обосноваността на атакувания РА административният съд е приел, че той е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка, в резултат на което е формирал извод, че обжалваният РА е материално незаконосъобразен. Това заключение е изведено въз основа на възприетата фактическа обстановка, която е съобразена с доказателствата по делото и не е спорна между страните. Установено е, че ревизираното дружеството е включило в дневника си за покупки и СД за ДДС за д. п. м. 06.2007 г. фактура № 1 от 29.06.2007 г. и за данъчен период м. 03.2008 г. - фактура № 5/28.03.2008 г., и двете издадени от "Кобекс" ЕООД, като в съответните периоди е упражнило правото си на приспадане на пълен данъчен кредит. Предмет по фактурите е "авансово плащане по договор за доставка на селскостопанска техника" от 15.06.2007 г. и 11.03.2008 г. По отношение на фактура № 1 от 29.06.2007 е прието, че тя е издадена въз основа на сключен между "Кобекс" ЕООД и "Агроелит БГ" АД договор за доставка на Трактор SAME ФРУТТЕТО II 75 DT на цена 48520 без ДДС и Трактор SAME Айрън 200 - един брой на цена 141 480 лв. без ДДС. Съгласно чл. 3 от договора продажната цена е уговорена общо в размер на 228000 лв. с включен ДДС, като страните са предвидили, че цената следва да се заплати авансово 100 % преди доставката в срок до 30.06.2007 г. С Анекс към договора този срок е удължен до 20.12.2009 г. Констатирано е още, че "Кобекс" ООД е издало на "Агроелит БГ" АД фактура № 1/29.06.2007 г. с данъчна основа в размер на 190000 лв. и ДДС в размер на 38000 лв., като общата сума е преведена по сметка на доставчика по банков път. С Анекс от 8.11.2010 г. сключеният договор е прекратен по взаимно съгласие, а изпълнителят е поел задължение да върне на възложителя платената сума в срок до 31.12.2010 г. На 8.11.2010 г. "Кобекс" ООД е издал на "Агроелит БГ" АД опростено кредитно известие № 58 от 8.11.2010 г. на стойност 190 000 лв., но дружеството не е извършило корекция на ползвания данъчен кредит на основание чл. 78 от ЗДДС. Досежно фактура № 5/28.03.2008 г. издадена от "Кобекс" ЕООД е прието, че издателят по нея е поел задължение по силата на договор между страните да достави Трактор SAME DIDAMOND 270 на цена 294000 лв. с включен ДДС. Цената е платена авансово като съгласно последващ Анекс от 24.11.2010 г. договорът е прекратен по взаимно съгласие и е поето задължение сумата да се върне на възложителя до 31.12.2010 г. На 24.11.2010 г. "Кобекс" ЕООД, което считано от 13.05.2010 г. е дерегистрирано по ЗДДС, е издал на "Агроелит БГ" АД кредитно известие № 60 на стойност 245 000 лв. Същото е включено от ревизираното лице в дневника за покупки за д. п. м. 11.2010 г., но не е извършена корекция на ползвания данъчен кредит по реда на чл. 78 от ЗДДС. При тази фактическа установеност съдът е издирил приложимите правни норми, анализирал е същите и въз основа на тях е формирал извод за неустановеност на предвиденото в ЗДДС основание за корекция на ползвания от получателя данъчен кредит, тъй като доставчикът е дерегистриран по ЗДДС и в двете издадени опростени кредитни известия са отразени данъчните основи по авансовите плащания, без да е включен начисленият данък. Настоящият състав намира, че така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. То е постановено след прецизно и обстойно обсъждане на събраните по делото доказателства съобразно доказателствената им сила и при правилно разпределение на доказателствената тежест в процеса, в резултат на което са формирани обосновани и логически издържани фактически и правни изводи. Неоснователно е възражението на касатора за допуснато от съда съществено процесуално нарушение, изразяващо се в нарушение на принципа на равнопоставеност на страните. Съдът е ценил всички релевантни за спора доказателства, съобразил е доводите и на двете страни и въз основа на обективираните подробни мотиви е формирал своя краен правен извод по спорното правоотношение. По аргумент от чл. 115, ал. 1 от ЗДДС, при разваляне на доставки, за които е издадена фактура, доставчикът е длъжен да издаде ДКИ, което следва да отрази в дневника за продажбите за данъчния период, през който е издадено. Аналогично задължение по отношение на дневника за покупки възниква и за получателя, който по силата на чл. 78 от ЗДДС е длъжен да коригира размера на ползвания данъчен кредит при изменение на данъчната основа или при разваляне на доставката. Корекцията се извършва в данъчния период, през който е възникнало съответното обстоятелство и се осъществява с отразяването на документа по чл. 115 или на новия документ по чл. 116, с който е извършена корекцията в дневника за покупки и справката-декларация за съответния данъчен период. В случая, към момента на издаване на процесните кредитни известия, регистрацията на доставчика по ЗДДС е прекратена, поради което обоснован и материално законосъобразен е изводът на съда, че "Кобекс" ЕООД не е разполагало с правомощието да издава данъчни кредитни известия, нито да приспада, да начислява ДДС или да претендира начисления на отпаднало основание данък. Тъй като и в двете опростени кредитни известия са отразени данъчните основи по получената авансово цена, без да е включен начисленият данък, то не е налице и основание за извършване на корекция на ползвания от получателя данъчен кредит. В тази връзка настоящият състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, че разчетните отношения на доставчика и получателя с бюджета са уредени с факта на дерегистрация на доставчика, поради което е недопустимо на получателя да се вмени двойно задължение за плащане на ДДС - веднъж към момента на настъпване на изискуемостта му и втори път - към периода на извършване на корекцията с намаляване на съответния данъчен кредит. Доводите на касатора, че е житейско нелогично и икономически неоправдано получателят да е съгласен да му се върне само платената данъчна основа не намират опора в приложимите разпоредби на специалния ЗДДС, поради което и не могат да обосноват извод за наличие на основание за корекция на размера на ползвания данъчен кредит въз основа на издадените опростени кредитни известия. Ето защо, настоящият състав намира, че като е приел, че атакуваният РА е материално незаконосъобразен, административният съд е постановил правилно решение, което не страда от релевираните касационни пороци и следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Първо отделение,