Решение № 6863 от 8.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4152/2018 г.

Решение № 6863 от 8.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4152/2018 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 43 от 19.02.2018 г., постановено по административно дело № 278/2017 г., Административен съд – Ямбол е: 1) отменил по жалба на А. Георгиев решение № 1040-28-43 от 5.09.2017 г. на директора на ТП на НОИ (Териториално поделение на Националния осигурителен институт) – Ямбол и потвърдените с него разпореждане № 23/прот. № 01110 от 28.03.2017 г. и разпореждане № 9/прот. № 01224 от 14.07.2017 г., издадени от ръководителя на "ПО" ("Пенсионно осигуряване") при ТП на НОИ – Ямбол; 2) върнал преписката на административния орган за ново произнасяне по жалба с вх. № 1012-28-214 от 7.08.2017 г. от А. Георгиев, съобразно задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на съдебното решение; 3) осъдил ТП на НОИ – Ямбол да заплати на А. Георгиев сумата от 700 лева, представляваща разноски по делото. Съдебното решение е атакувано с касационна жалба от директора на ТП на НОИ - Ямбол. По съображения, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК – неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, се претендира отмяна на оспорения съдебен акт и постановяване на нов, с който да се отхвърли като неоснователна и недоказана първоначалната жалба на А. Георгиев и да се остави в сила обжалваното с нея решение от 5.09.2017 г. на директора на ТП на НОИ - Ямбол. Претендира и присъждане на понесените съдебно-деловодни разноски (в това число и юрисконсултско възнаграждение) в производството пред двете съдебни инстанции. Ответникът по касация А. Георгиев от [населено място], действащ чрез пълномощника си адвокат И. Димитрова, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея решение на първоинстанционния съд, като моли то да бъде потвърдено и възвежда претенция за присъждане на направените по делото разноски за производството пред касационната инстанция. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага тя да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение да се остави в сила като правилно по своя резултат, но с коригиращи мотиви досежно указанията на съда. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Оспореното с нея решение е валидно, допустимо и правилно по своя резултат, като не страда от такива пороци по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, които да налагат отмяната му. Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по спора. С разпореждане № 6/протокол № N01001 от 3.01.2017 г., издадено от ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ – Ямбол, на А. Георгиев е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст пожизнено по чл. 68, ал. 1, т. 2 от КСО, считано от 20.12.2016 г., в минимален размер от 161, 38 лв. (съгласно чл. 70, ал. 9 от КСО), като на Георгиев е зачетен осигурителен стаж само от трета категория – 38 години, 9 месеца и 5 дни, и е съобразена навършената възраст към датата на заявлението за отпускане на пенсия (20.12.2016 г.) – [възраст]. С последващо разпореждане № 11/протокол № N01092 от 14.03.2017 г. на основание чл. 99, ал. 1, т. 6 от КСО отпуснатата пенсия е изменена, считано от 20.12.2016 г., в действителен размер от 313, 18 лв., като на Георгиев е увеличен зачетения осигурителен стаж от трета категория – 39 години, 8 месеца и 24 дни, и е определен индивидуален коефициент – 0, 936. С ново разпореждане № 23/протокол № N01110 от 28.03.2017 г. на основание чл. 99, ал. 1, т. 6 от КСО отпуснатата пожизнено пенсия е изменена, считано от 20.12.2016 г., в действителен размер от 314, 18 лв., без промяна в зачетения осигурителен стаж, но с увеличен индивидуален коефициент – 0, 939. С последващо разпореждане № 9/протокол № N01224 от 14.07.2017 г. е постановено "отменям предходно разпореждане и изменям личната пенсия за осигурителен стаж и възраст от 22.12.2016 г. пожизнено по чл. 99, ал. 3 от КСО". Пенсията е увеличена, считано от посочената начална дата на дължимост, до месечен размер от 317, 87 лв., дължащо се на увеличението на индивидуалния коефициент, станал 0, 950. Недоволен от разпорежданията от 28.03.2017 г. и от 14.07.2017 г., А. Георгиев ги е обжалвал по административен ред, като е посочил, че не е доволен от осигурителния доход, от който е изчислен индивидуалния коефициент, защото при наличен доход от избраните от него години (1985 – 1987) в размер на 9 817, 48 лв., пенсионният орган е зачел такъв в размер 9 205, 28 лв. – с 612, 20 лв. по-малко. Твърди и, че продължителността на общия му осигурителен стаж е изчислена неправилно, защото действителната е 40 години, 3 месеца и 18 дни. С оспореното пред Ямболския административен съд решение от 5.09.2017 г. директорът на ТП на НОИ – Ямбол е оставил без уважение жалбата на Георгиев против разпорежданията от 28.03.2017 г. и от 14.07.2017 г. В мотивите си не е възприел изчисленията на жалбоподателя, а тези на пенсионния орган, по съображения, че за част от сумите, конкретно посочени в удостоверение УП-15, издадено от ТП на НОИ - Сливен (там се съхранява архива на бившето предприятие СМУ "Пътни строежи" гр. Сливен, в което е работил ответника по касация през периода 1985 – 1987 г.), е посочено, че са изплатени "по заповед" и няма данни за характера на изплащането им, поради което са изключени от осигурителния доход. За да уважи сезиралата го жалба от А. Георгиев срещу решението на директора на ТП на НОИ – Ямбол, първоинстанционният съд е аргументирал тезата, че макар и издадено от компетентен орган в рамките на правомощията му и при спазване на изискуемата форма, то при издаването му е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, довело до противоречието му с материалноправни разпоредби. Съдът е приел, че административният орган в нарушение на процесуалните си задължения не е изяснил всички релевантни за спора факти и обстоятелства, с оглед формиране на законосъобразен извод при постановяване на оспорения акт, след обсъждане на възраженията на оспорващия в депозираната жалба и респективно включването на процесната сума (612, 20 лв., изплатени "по заповед") при изчисляване на размера на пенсията. С оглед на това решаващият съдебен състав е върнал делото на административния орган да съобрази горното, както и да се произнесе доколко представеното удостоверение за отбита наборна военна служба от 6.10.1971 г. до 6.10.1973 г., т. е. пълни две години, вместо отразените във военно-отчетна книжка 1 година, 11 месеца и 26 дни, се отразява на размера на осигурителния стаж на Георгиев. Върховният административен съд намира проверяваното съдебно решение за правилно по своя резултат. В хода на производството пред Административен съд - Ямбол (инстанцията по същество на спора, пред която е могло да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения пред нея административен акт) са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на решението на директора на ТП на НОИ и потвърдените с него разпореждания. Съдът е назначил необходимата поради нуждата от специални знания за изясняване на възникнали по делото съществени за изхода му въпроси, съдебно-икономическа експертиза, съгласно чл. 195 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 от АПК. Изводите в съдебното решение са базирани на обоснованата преценка на събраните доказателства и компетентно изготвеното експертно заключение, при спазване на съдопроизводственото правило по чл. 202 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. Правилно първоинстанционният съд е приел, че оспореното пред него решение на директора на ТП на НОИ - Ямбол е материално незаконосъобразно предвид чл. 4, ал. 1, т. 1, чл. 6, ал. 2 и ал. 3, чл. 99, ал. 1 от КСО и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на приложимите за казуса разпоредби. Предвид компетентно изготвеното заключение по назначената експертиза и разяснението по него от вещото лице в съдебно заседание, обосновано решаващият съдебен състав е отбелязал, че административният орган е допуснал нарушения по чл. 146, т. 3 и т. 4 АПК, с оглед на точно съобразяване на осигурителния доход и осигурителния стаж на жалбоподателя. Безспорно е установено, че в ТП на НОИ - Сливен се намират разплащателни ведомости на осигурителя за процесния период, копия от които не са изискани от органа и приложени в административната преписка, което е било необходимо за преценката относно постоянния характер на спорните суми, мястото на отразяването им и пр., за които плащания е налице индиция, че не са еднократни, а вероятно имат характер на периодично изплащани допълнителни трудови възнаграждения, поради което са включвани в изчисленията за осигуровки. Включените в удостоверение обр. УП-15, издадено от ТП на НОИ – Сливен, суми от 117, 20 лв., 135 лв. и 360 лв., общо в размер на 612, 20 лв., игнорирани от пенсионния орган от директора на ТП на НОИ – Ямбол при определяне на размера на пенсията на А. Георгиев, не са без значение. Сумата от 612, 20 лв., ако се включи, се променя индивидуалният коефициент на пенсионера от 0, 950 на 0, 959, променя се и процента на осигурителния стаж от 1, 126 на 1, 216, а продължителността му, увеличена с още четири дни (става общо 38 години, 8 месеца и 28 дни), неотчетени от органа от пълния изслужен срок на редовната (наборната) военна служба, са все фактори, влияещи също на месечния размер на пенсията в посока увеличаването му, който според изчисленията на вещото лице към датата на пенсионирането се равнява на 321, 61 лв. В тази връзка следва да се отбележи, че административният орган не е представил писмени доказателства за извършена проверка в целия обем на документацията на осигурителя, която се намира в ТП на НОИ - Сливен с оглед потвърждаване или не на твърденията за това дали има и други писмени доказателства относно основанията за получаването на оспорените суми и дали същите са били съобразявани при изчисляване на осигурителните вноски. Касаторовите възражения са неоснователни. Обсъждането от административния съд на разпоредби от отменената Наредба № 14/1993 г. е пряко свързано с позоваването на този нормативен акт в процесното решение на директора на ТП на НОИ - Ямбол. Независимо от изложеното, доколкото в касационната жалба се съдържа позоваване на чл. 110, ал. 4 от отменения Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране (ППЗП, отм.), то в относимата му редакция не се съдържат ограничения относно непризнаване на възнаграждения от вида на посочените от първоинстанционния съд. В този контекст трябва да се акцентира, че при произнасянето си административният орган е длъжен да посочи точно и изчерпателно всички нормативни разпоредби, въз основа на които издава административния акт. Освен това, произнасянето от органа без да са изчерпани възможностите за събиране на доказателства, включително и на документи, които се намират в друго поделение на ТП на НОИ (сливенското), се явява в нарушение на основните принципи по чл. 4, чл. 7, чл. 9 от АПК – законност, истинност и служебно начало, и безусловно налага отмяната на оспореното пред първата инстанция решение на директора на ТП на НОИ - Ямбол. Касационното оплакване, че оспорването на разпореждането от 28.03.2017 г. е било недопустимо, сочи на допуснато от касатора правнотехническо смешение. Това разпореждане (ведно с другото от 14.07.2017 г.) е било обжалвано пред директора на ТП на НОИ – Ямбол и сезираният горестоящ на ръководителя по пенсионно осигуряване административен орган е следвало да се произнесе по съответния ред, а не да го потвърждава и да претендира такава недопустимост едва в касационното производство. Именно това възражение сочи за още едно основание за отмяна на процесното административно решение от 5.09.2017 г. По тези съображения касационният съдебен състав намира, че като е уважил подадената до него жалба, Административен съд – Ямбол е постановил правилно като краен резултат решение, което при отсъствието на такива пороци, водещи до неговата отмяна, трябва да бъде оставено в сила. Към указанията на съда до органа предвид гореизложеното следва обаче да се добави още едно - за извършване на проверка в архива на бившето предприятие СМУ "Пътни строежи" гр. Сливен, съхраняващ се в ТП на НОИ – Сливен, касателно периода, за който има данни да е работил в това предприятие А. Георгиев (1985 – 1987 г.) и да е получавал суми "по заповед". При този изход на спора не следва да бъде уважена акцесорната касаторова претенция за присъждане на сторените деловодни разноски, а на ответника по касация трябва да се присъди заплатената от него сума за адвокатско възнаграждение на упълномощената да го представлява и в касационното производство адвокат И. Димитрова. Видно от представения договор за правна защита и съдействие серия Я № 0000071152 от 21.03.2018 г., номериран като лист 14 от настоящото дело, тази сума се равнява на 500 лева, които касаторът следва да бъде осъден да заплати на А. Георгиев. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК (редакция преди изменението в ДВ, бр. 77/2018 г.), Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,