Решение № 14792 от 23.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6297/2012 г.

Решение № 14792 от 23.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6297/2012 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението", гр. Варна, при Централно управление на Националната агенция по приходите, срещу решение № 842 от 26.03.2012 г. по адм. д. № 338/2012 г. по описа на Административен съд - гр. Варна, първо отделение, IV състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът - Доростолска епархия, гр. Силистра, моли решението да бъде оставено в сила и да се присъдят разноски за двете инстанции. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 842 от 26.03.2012 г. по адм. д. № 338/2012 г., Административен съд - гр. Варна, първо отделение, IV състав, е отменил ревизионен акт № 181100283 от 28.06.2011 г., издаден от главен инспектор по приходите при Териториална дирекция на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 851 от 04.01.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна, при Централно управление на Националната агенция по приходите, в частта му, с която на Доростолска епархия - гр. Силистра, са определени задължения за вноски за ДОО, вноски за фонд "ДЗПО", вноски за фонд "ГВРС" и вноски за здравно осигуряване за периода 01.01.2005 г. - 31.12.2005 г. и лихви върху тях, всички в общ размер 22 750,16 лв. Съдебният акт не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Първото оплакване на касатора е, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че разпоредбата на чл. 109, ал. 1 ДОПК се отнася и до задължения за осигуровки. Това оплакване е неоснователно. Съгласно чл. 162, ал. 2, т. 1 ДОПК задължителните осигурителни вноски са публични държавни вземания. Ето защо изричното им невключване в разпоредбата на чл. 109, ал. 1 ДОПК се дължи на законодателна непълнота на последния текст, която трябва да бъде запълнена, преодоляна, по пътя на тълкуването. Това се постига чрез сравнително и систематично тълкуване на разпоредите на чл. 108, 109 и чл. 105 ДОПК. Правните норми на чл. 108 и чл. 109 ДОПК се намират в раздел II на глава четиринадесета на ДОПК, който раздел регламентира установяването на задълженията не само за данъци, но и за задължителни осигурителни вноски. Разпоредбата на чл. 109, ал. 1 ДОПК, която урежда преклузивният срок, в който следва да бъде образувано производство по издаване на ревизионен акт. От изложеното категорично се налага изводът, че текстът на чл. 109, ал. 1 ДОПК е приложим и за задълженията за задължителни осигурителни вноски. В тази връзка е преобладаващата съдебна практика на ВАС, отразена в решение № 3338 от 15.03.2010 г. по адм. д. 6744/2009 г., VI отделение, решение № 10113 от 28.07.2009 г. по адм. д. № 1965/2009 г., I отделение, решение № 9487 от 13.07.2009 г. по адм. д. № 2080/2009 г., VI отд. и др. Неправилно е и становището на касатора, че погасените по давност задължителни осигурителни вноски могат да бъдат събрани и без съгласие на длъжника. Органите на НАП по същество не оспорват, че задълженията за вноски за ДОО, вноски за фонд "ДЗПО", вноски за фонд "ГВРС" и вноски на Доростолска епархия за здравно осигуряване за периода 01.01.2005 г. - 31.12.2005 г. са погасени по давност. Това изрично е отразено в ревизионния акт. Според чл. 128, ал. 1, предложение 2 ДОПК, може да се извърши прихващане с погасено по давност задължение, когато вземането на длъжника е станало изискуемо, преди задължението му да бъде погасено по давност. С идентично съдържание е и разпоредбата на чл. 170 ДОПК. С цитираните правни норми е възпроизведено общото правило, установено в гражданското право с чл. 103, ал. 2 ЗЗД, за допустимост на прихващането и след като активното вземане е погасено по давност, ако е могло да бъде извършено преди изтичане на давността. Цитираните норми не са приложими в конкретния случай, тъй като не са установени вземания на Доростолска епархия от надвнесени суми за данъци и осигурителни вноски, преди процесните задължения да бъдат погасени по давност и спорът е единствено относно дължимостта на погасените по давност задължения за задължителни осигурителни вноски за 2005 г., за които задълженото лице е направило основателно възражение за настъпила погасителна давност. Възможността то да ги изплати доброволно в бъдеще, въпреки това възражение или процесното задължение да бъде прихванато от други бъдещи вземания на този длъжник, е твърде хипотетична, тъй като това може да стане единствено със съгласието на Доростолската епархия, каквато воля не е демонстрирана. При направено възражение за изтекла погасителна давност няма законова пречка задълженията, за които органът по приходите е констатирал, че са погасени по давност, да бъдат установени с ревизионен акт, но както ревизионният доклад, така и ревизионният акт трябва изрично да съдържат констатации относно основанието и размера на покритите с давност публични вземания, включително и по юридическите факти, касаещи давностните срокове. В конкретния случай в ревизионен акт № 181100283 от 28.06.2011 г. се съдържат такива констатации. От ревизираното лице е направено основателно възражение за изтекла погасителна давност. В този случай органът по приходите е трябвало да посочи в рекапитулацията на акта тези задължения на отделен ред и да не ги включва в общата сума на установените задължения. Като не е постъпил по този начин, ревизиращият орган е нарушил разпоредбата на чл. 109, ал. 1 ДОПК и законосъобразно РА е отменен в тази му част от първоинстанционния съд. Съгласно чл. 173 ДОПК, вземанията се отписват, когато са погасени по давност. Стигайки до същите правни изводи, първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон. Необосноваността като касационно основание обхваща грешките на съда при формиране на неговото вътрешно убеждение в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките по прилагане на правилата на логическото мислене, на каузалните връзки между явленията, на опитните правила и други подобни. Грешки от посоченото естество в обжалваното решение липсват. Предвид изходът на спора пред настоящата инстанция, направеното изрично искане, договор за правна защита и съдействие от 22.10.2012 г. и на основание чл. 143, ал. 1 АПК, в полза на ответника по касация се присъжда сумата 905 лв., представляваща разноски за изплатен адвокатски хонорар за явяване пред касационната инстанция. За първата инстанция вече са били присъдени разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,