Решение № 14300 от 27.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7647/2016 г.

Решение № 14300 от 27.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7647/2016 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по реда на чл. 208 и следващите във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, първата - от "Софийска вода" АД със седалище гр. С., подадена чрез процесуалния представител юрк. М. Лазарова, втората - от Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, гр. С. /с предишно наименование Държавна комисия за енергийно и водно регулиране - ДКЕВР/, чрез процесуалния представител юрк. Н. Иванова, двете - против решение № 768 от 11.02.2016 г., постановено по адм. д. № 5235/2015 г. на Административен съд С. - град, с което е отменено решение № Ж-9 от 20.01.2014 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, и преписката е върната на КЕВР за ново произнасяне. В касационните жалби са инвокирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и при необоснованост-касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК с основни съображения, че съдът неправилно приел липса на основания за приложимост на разпоредбата на чл. 198о, ал. 2 от Закона за водите, като неправилно приложил и нормата на § 34, ал. 1 от с. з. По тези съображения касационните жалбоподатели искат отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да бъде потвърден процесния административен акт на КЕВР. Претендират и присъждане на разноски по делото. В откритото съдебно заседание пред ВАС първият касационен жалбоподател не изпраща представител и не заявява становище по касационната жалба, а вторият-чрез юрк. Иванова поддържа жалбата. Ответниците - В. Г. Г., Е. Д. Н., Н. С. Ф., Е. Д. М., чрез общия им процесуален представител адв. Златинова, и в писмени бележки, оспорват касационните жалби, като излагат доводи за тяхната неоснователност и молят да бъдат отхвърлени. Претендират присъждане на разноски за защита пред ВАС. Ответникът - Д. Д. С. не изпраща представител и не заявява становище по касационните жалби. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби по съображения, че обжалваното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон. Счита, че съдът правилно е кридитирал заключението по изготвената съдебно-техническа експертиза, чрез която е установено, че към момента не съществува техническа възможност процесните имоти да се захранват с вода от водопровода, стопанисван от "В и К"ООД, гр. П.. Този факт правилно съобразил, наред с установеното, че с влизане в сила на договора за концесия между страните "Софийска вода" АД и Столична община на 23.12.2009 г., съгласно обособената територия показана в Приложение 1, е включено доставяне на вода за с. В.. Намира, че същевременно съдът правилно е посочил, че жалбоподателите/ ответници в настоящето касационно производство/ са били потребители на акционерното дружество "Софийска вода"АД, като са имали клиентски номера и в продължение на над 15 години редовно са заплащали задълженията си за тази услуга и два пъти годишно водомерите им са били отчитани. По тази съображения намира, че съдът обосновано е приел, че административният орган не е изпълнил задължението си да установи налице ли са били предпоставките на чл. 41, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № 4 от 2004 г. за прекратяване подаването на вода и има ли нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 1 и т. 2 от същата наредба досежно задълженията на оператора да доставя питейна вода до конкретните имоти на жалбоподателите. Счита, че прекъсването на доставката на питейна вода в процесния случай е в противоречие както със Закона за водите, така и с целите на този закон, като Комисията за енергийно и водно регулиране не е изследвала и установила причините, поради които една договорна връзка е била прекъсната, постановявайки неправилно решение- прекратявайки незаконосъобразно преписката по жалбите. Счита, че не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. Предлага процесното решение на съда да бъде оставено в сила. Върховният административен съд намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледани по същество, са неоснователни по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е по реда на чл. 145 във връзка с чл. 22, ал. 7 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ и е образувано по жалба на В. Г. Г., Е. Д. Н., Н. С. Ф., Е. Д. М. и Д. Д. С., против решение № Ж-9 от 20.01.2014 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, с което е прекратена преписката, образувана по жалба на тези лица срещу "Софийска вода" АД. Оспорващите твърдяли, че са абонати на "Софийска вода" АД от 2000 г., като притежават постоянно обитаеми къщи в с. Г. Д., община П., м. "Копринено орище", и въпреки редовното плащане на потребеното от тях количество вода, в края на месец декември 2011 г., без предварително предупреждение или уведомление, "Софийска вода" АД е прекъснала водоснабдяването им. Съдът счел за основателни доводите на жалбоподателите. Приел, че оспореното решение е постановено от компетентния административен орган, в съответствие с правомощията му по чл. 22 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в изискуемата от закона форма и приложимите административнопроизводствени правила, но в нарушение на материалния закон и неговата цел. До този извод стигнал като съобразил писмените доказателства по преписката и кредитирал назначената по искане на оспорващите съдебно-техническа експертиза/л. 52 от делото/. С нея установил, че датата на влизане в сила на договора за концесия между "Софийска вода" АД и Столична община е 23.12.2009 г. и същият е със срок на действие 25 години, като обособената територия е показана в приложение 1, с включено доставяне на вода за с. В., както и че процесните имоти се намират на разстояние около 400-500м. от предполагаемата точка на захранване. Съдът съобразил, че в писмо на "Софийска вода" АД от 29.08.2012 г. е обяснено, че с. Д. е извън рамките на концесионната област и разработвания от СО идеен проект за реконструкция на водопроводната мрежа на с. В. не предвижда захранване по посока това село. С. установил, че не съществува техническа възможност процесните имоти да се захранват с вода от водопровода, стопанисван и експлоатиран от "В и К" ООД, гр. П.. Съдът допълнил съображенията си и като посочил, че КЕВР е следвало да установи защо на редовни потребители на услугата доставка на питейна вода, тя им е прекъсната без предупреждение през декември 2011 г., без да са изследвани налице ли са предпоставките на чл. 41, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, при несъобразяване с чл. 42, ал. 1, т. 1 и 2 от същата наредба, относно задълженията на оператора да доставя питейна вода . Същевременно не установил наличие на такава предпоставка. От друга страна първоинстанционният съд е взел предвид, че съгласно § 34 от ПЗР на ЗИДЗВ, "Софийска вода" АД в продължение на 12 години е доставяла вода за питейни нужди на процесните имоти през отклонението за "Минпроект" ЕАД за м. "Копринено орище", а доставчикът на услугата без предизвестие е прекъснал доставката на питейна вода, което е приел, че в противоречие както със ЗВ, така и с неговата цел . Обосновал извод, че като не е установила причината за горното обстоятелство, Комисията е постановила незаконосъобразно решение . По тези съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК /явно е имал предвид чл. 173, ал. 2 АПК/, отменил оспорения акт, и върнал преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението. Така постановеното съдебно решение е правилно. В случая, с оглед предмета на спора, съдът е изпълнил процесуалното си задължение за проверка на акта на всички основания по чл. 146 от АПК, а и доказателствената тежест разпредил правилно. В тази връзка правилно е проведено събирането на доказателства съобразно чл. 170, ал. 1 АПК, с оглед задължението на административния орган да докаже съществуването на фактическите основания, посочени в оспорения административен акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Неоснователни са доводите на касационните жалбоподатели, че обжалваното решение е издадено при несъобразяване с приложимия материален закон . По твърдението, че в случая е пряко приложима разпоредбата на чл198о, ал. 2 от ЗВ следва да се посочи, че съгласно първата алинея на тази норма стопанисването, поддържането и експлоатацията на ВиК системите и съоръженията, както и предоставянето на ВиК услуги на потребителите срещу заплащане, се извършват от ВиК оператори по реда на този закон и на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, а съобразно втората- че в границите на една обособена територия само един ВиК оператор може да осъществява дейностите по ал. 1, с изключение на случаите по ал. 6.Нормата обаче не следва да се тълкува изолирано от факта, че в настоящият случай "Софийска вода" АД има сключен на 23.12. 2009 г. договор за концесия със срок от 25 години за доставка на питейна вода, за обособена територия, включваща с. В., като водопроводното отклонение за доставка на питейна вода за нуждите на "Минпроект" ЕАД и процесните имоти е част от водопроводното съоръжение на с. В., което попада в обособената територия на концесионния договор и приетата такава с решение № РД-02-14-2234 от 22.12.2009 г. на МРРБ. В тази връзка съдът правилно е преценил, че съгласно § 34, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗВ /ДВ бр. 47/2009 г., в сила от 24.09.2009 г.), обособената територия обхваща територията на действащите до влизането в сила на този закон регионални и общински ВиК оператори, като няма данни за промяна на обособената територия на действие на "Софийска вода АД. Правилно е съобразил и установеното със заключението по съдебно-техническата експертиза, впрочем неоспорена от ответниците в производството пред АССГ, че не съществува техническа възможност да се захранват с вода процесните имоти от водопровода, стопанисван и експлоатиран от "В и К" ООД П., а единственото възможно решение за захранване на имотите с питейна вода е след подмяна на амортизираната водопроводна мрежа на с. Д., да се повиши налягането в крайната точка на тази мрежа под м. "Копринено орище" и да се изгради водопроводен клон. Правилни са и съображенията, че КЕВР е следвало да установи налице ли е била някоя от петте законови предпоставки за прекъсване на доставката на питейна вода на редовни потребители -съответно без предварителното им уведомяване - на основание чл. 41, ал. 2 или някоя от десетте законови предпоставки -след предварителното им уведомяване-на основание ал. 3 от същата норма на Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, в относимата редакция- ДВ. бр. 95 от 1 Ноември 2013 г. По тези съображения е правилен изводът на съда, че представените документи по преписката не обосновават извода, направен от ДКЕВР, че били достатъчни да се приеме, че случаят е изяснен. Без да изследва наличието на основанията за прекъсване на доставката на питейна вода, посочени по-горе и като прекратил преписката, регулаторният орган е постановил решение, което правилно е преценено, че е в противоречие със ЗВ, а и с неговата цел. По тези съображения са неоснователни доводите, че обжалваното решение е издадено при несъобразяване с приложимия материален закон. Тук е мястото да се посочи, че в цитираното във втората жалба решение на ВАС, произнесено в първоинстанционно производство и влязло в сила като необжалвано, е изследван само въпросът за несъобразяване с нормата на чл. 198о, ал. 6 от ЗВ, както впрочем е приел и АССГ в обжалваното решение, така че не е налице несъобразяване с практиката на ВАС . Поради това са неоснователни и доводите на касационните жалбоподатели за необоснованост на правните изводи. Противно на твърдяното, съдът е осъществил дължимата преценка на относимите към спора доказателства, събрани в хода на административното производство. Въз основа на правилна преценка на относимите доказателства, съдът е извел правни изводи, които мотивирал. . По тези съображения и противно на твърденията в касационните жалби, релевантните по делото факти досежно оспореното решение на ДКЕВР обективират наличие на предпоставка за приложимост на основанията по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК за отмяна. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че атакуваното пред АССГ решение правилно е отменено и преписката правилно е върната на административния орган за постановяване на ново решение, при спазване на изискванията за законосъобразност и указанията, дадени в мотивите на съдебното решение. Обжалваното решение не страда от пороците, релевирани с касационните жалби, поради което решението следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и с оглед чл. 143, ал. 4 от АПК, вр. с чл. 228 АПК, направеното искане от първия касатор и процесуалния представител на втория за разноски по делото е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Искането на процесуалния представител на ответните страни за присъждане на разноски за настоящата инстанция, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК вр. с чл. 228 от АПК е своевременно заявено и е основателно. Касаторите следва да бъдат осъдени да му ги заплатят в доказания размер на 200 лева, съобразно приложения по настоящото дело договор за правна защита и съдействие, установяващ, че тази сума действително е внесена за адвокатски хонорар на упълномощения адвокат. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение