Решение № 5120 от 22.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 431/2021 г.

Решение № 5120 от 22.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 431/2021 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Общински съвет Севлиево чрез процесуален представител срещу решение № 169 от 29.10.2020 г, постановено по административно дело № 234/2020 г. от Административен съд Г., с което е прогласена нищожността на разпоредбата на чл. 22, ал. 4 от Наредба за реда за управление на горските територии, собственост на Община Севлиево, приета с решение № 108/27.05.2020 г. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на закона се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което подадения протест от Прокурор при Районна прокуратура Севлиево бъде отхвърлен, като претендира и присъждане на направените в съдебното производство деловодни разноски. Ответникът по касационната жалба – Прокурор при РП – Севлиево не взема становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо – постановено е от компетентен съд, след сезиране с протест на прокурор по реда на чл. 186, ал. АПК против подзаконов акт – разпоредбата на чл. 22, ал. 4 от Наредбата за управление на горските територии, собственост на Община Севлиево (Наредбата), а разгледано по същество е правилно. Първоинстанционният съд е извършил пълна проверка за законосъобразност на оспорения пред него акт и в частност на конкретната разпоредба, срещу която е подаден протеста на РП Севлиево, като изводите му за постановяване на акта от компетентен орган – Общински съвет (ОбС) Севлиево, при спазване на предвидените производствени правила – след представен проект, мотиви и доклад със съдържанието, изискуемо по чл. 28 от Закона за нормативните актове, публикувани на интернет страницата на органа и на заинтересованите страни е дадена възможност в предвидения от закона срок за предложения и становища са правилни и обосновани. Тези изводи са базирани на събраните в хода на производството доказателства и не се оспорват и от касационния жалбодател. Спорът е относно правилността на извода в обжалваното решение, че протестираната от РП Севлиево разпоредба на чл. 22, ал. 4 от Наредбата е нищожна като приета от ОбС Севлиево при липсата на законова делегация. Макар съдът неправилно е приел в мотивите, че същата е издадена въз основа на ЗУО (Закон за управление на отпадъците), правилно е прието, че същата е нищожна като приета извън предоставените законови компетенции на Общинския съвет. Наредбата е приета от ОбС Севлиево на основание чл. 181, ал. 6 от Закона за горите (ЗГ) съгласно, който Общинският съвет определя с наредба реда за управление на горските територии - общинска собственост, при което като цяло Наредбата е приета при наличие на законова делегация и съответно е постановена от компетентен орган. С конкретната разпоредба на чл. 22, ал. 6 от Наредбата е предвидено, че достъп до товарни превозни средства с товароносимост над 3 тона до горски разсадници и до насаждения, в които се извършва добив на дървесина се разрешава от кмета на Община Севлиево, кмета на кметство или кметския наместник след подаване на молба по образец, в която заинтересуваните лица посочват: размер, вид, кубатура на превозния товар(прилагат съответните документи, като за превоз на дървен материал се представя копие от разрешителното за добив на дървен материал), кой път ще се използва и за какво разстояние, данни за МПС, с които ще се извършва превоза (регистрационен номер, гражданска отговорност, документи за собственост или основание за ползване) и срок за ползване на пътя. За разрешения достъп заявителят внася в общината депозит по заявеното количество товар в размер на 1, 00 лев за кубик на километър, който се възстановява след изтичане на срока на разрешителното, при условие, че по време на превоза не са нанесени вреди на територията, през която е преминавано, не са нанесени вреди на ползвания път и е не е необходимо неговото възстановяване, достъпът е осъществен добросъвестно и е изпълнено задължението за почистване на превозните средства по реда на чл. 24 то Наредбата. С разпоредбата на чл. 148, ал. 1 ЗГ е предвидено, че товарни превозни средства и пътни превозни средства с животинска тяга могат да се движат в горските територии и по горските пътища само във връзка с изпълнение на горскостопански, селскостопански и ловностопански дейности, като в алинея втора са посочени документите, с които се удостоверява обстоятелството, че превозното средство се използва за посочените в алинея първа дейности, като в т. 4 е посочено, че това е документ, издаден без заплащане на такса от кмета на общината, района, кметството или кметския наместник - в случаите, извън първите три точки, в които документите се издават от други органи. В алинея 11 е посочено, че условията и редът за движението по горските пътища, за поставяне на пътни знаци и техните образци, както и образците на документите за достъп до горските територии се определят с наредба на министъра на земеделието, храните и горите и министъра на вътрешните работи. В случая това е Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, издадена от министъра на земеделието и храните и министъра на вътрешните работи, в която са определени условията и редът за осъществяване на дейностите по контрол и опазване на горските територии, както и условията и редът за движението по горските пътища, поставянето на пътни знаци и техните образци, както и образците на документите за достъп до горските територии. При така установената нормативна уредба обоснован и правилен е изводът в обжалваното решение, че в случая с приемането на оспорената разпоредба на чл. 22, ал. 4 от Наредбата ОбС Севлиево е излязъл извън рамките на предоставената му законова делегация. Разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) предвижда, че при изпълнение на правомощията си по ал. 1 от с. з. общинския съвет приема правилници, наредби, инструкции и други конкретно посочени актове не води до извод, че процесната разпоредба е постановена в рамките на предоставената му компетентност. Касаторът навежда довод, че цитираната разпоредба е в съответствие с правомощията му по чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА, който е неоснователен, тъй като цитираната разпоредба предвижда правомощие да приема решения за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество и определя конкретните правомощия на кмета на общината и кметовете на райони и кметства, което не обосновава извод за правомощие да урежда достъпа на товарни превозни средства с товароносимост над 3 тона до горски разсадници и до насаждения, в които се извършва добив на дървесина достъпа на товарни превозни средства до и да въвежда допълнителни, а още по-малко да въвежда допълнителни финансови условия за това. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение