Решение № 1940 от 22.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1972/2015 г.

Решение № 1940 от 22.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1972/2015 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Евгени Пламенов Байраков против решение № 1140 от 9.12.2014 г., постановено по адм. д. № 959/2014 г. по описа на Административен съд София-област. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което оспорената заповед бъде отменена и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - полицейски инспектор при Районно управление на МВР гр. Сливница, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на касатора против заповед № 399/19.08.2014 г. на полицейски инспектор при Районно управление на МВР гр. Сливница, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР), Евгени Пламенов Байраков е задържан за срок от 24 часа. За да постанови този резултат Административен съд София - област е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването и не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е в съответствие с материалноправните норми на чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, тъй като по делото се установило, че жалбоподателят с поведението си попречил на полицейските органи да извършат процесуално-следствено действие - "оглед на местопроизшествие". По тези съображения съдът е направил извод за законосъобразност на обжалвания административен акт. Решението е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Изводите на съда, че оспорената заповед е издадена в предписаната от закона форма и в съответствие с материалноправната норма на чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, е незаконосъобразен и необоснован. Видно от оспорената заповед е, че същата е издадена на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, а като фактическо основание за постановяването й е посочено - заявителски материал № 301/19.08.2014 г. за престъпление по чл. 325, ал. 2 вр. ал. 1 от НК. Така посоченото фактическо основание за издаване на заповедта е в противоречие със записаното в нея правно основание - чл. 72, ал. 1, т. 2 ЗМВР, съгласно който полицейските органи могат да задържат лице, което след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба. В заповедта, както и в приложените по делото доказателства не е посочено и не е установено жалбоподателят да е предупреждаван и независимо от това съзнателно да пречи на полицейските органи да изпълнят задълженията си по служба. Фактическите основания за издаване на заповедта се съдържат в докладна записка от 19.08.2014 г. на полицейски инспектор Писомов, но същите сочат на друго правно основание за постановяване на заповедта, а именно чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Съдът следва да извърши проверка за законосъобразност на акта с оглед фактическите и правни основания за издаването му, но същият не може да замени посоченото от административния орган правно основание за постановяването му. Следователно налице е противоречие на фактическото и правно основание за издаване на заповедта, което води до нейната незаконосъобразност. В случая не е установено и спрямо жалбоподателя да е налице правното основание на чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. От приложеното в настоящото производство постановление за прекратяване на наказателното производство спрямо Евгени Байрактаров за престъпление по чл. 325, ал. 2 НК, извършено на 19.08.2014 г., е видно, че със заключение на извършената в досъдебното производство психиатрична експертиза, е установено, че на посочената дата, на която е извършено задържането, жалбоподателят не е могъл да разбира смисъла и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Правилото на чл. 72, ал. 1, т. 2 ЗМВР изрично предвижда лицето да пречи съзнателно. Ето защо в случая спрямо Евгени Байрактаров не е осъществен фактическият състав на цитираната норма, което води до незаконосъобразност на оспорената заповед. От изложеното следва, че оспорената заповед е издадена в нарушение на предписаната от закона форма и при липса на материалноправните предпоставки на посоченото в заповедта правно основание за издаването й - чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. С оглед на изложеното настоящият състав на Върховния административен съд намира, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано, поради което същото следва да бъде отменено, като на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 от АПК следва оспорената заповед да бъде отменена. Предвид изхода на делото следва да се осъди Областна дирекция на МВР - София да заплати на Евгени Пламенов Байраков направените по делото разноски в размер на 605 лв., от които 5 лв. заплатена държавна такса и 600 лв., изплатено адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,