Решение № 7252 от 18.7.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно- процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби, подадени от П. Динев и Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), срещу Решение 5542/ 01.10.2021 г., постановено по адм. дело 1155/ 2021 г. по описа на Административен съд София- град. П. Динев обжалва решението в частта, с която е отхвърлен предявеният от него иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди, за разликата над присъдения размер до претендирания такъв. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението в тази му част, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Претендира отмяна на решението в тази част, като вместо него се постанови друго, с което да се уважи исковата претенция в пълен размер и присъждане на направените по делото разноски. Столична дирекция на вътрешните работи обжалва решението в частта, с която е уважен предявеният против нея иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди на Динев като неправилно и незаконосъобразно. Намира, че не са налице законоустановените предпоставки за уважаване на предявения иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Иска отмяната му в тази обжалвана част и постановяване на друго по съществото на спора, с което предявеният срещу нея иск да се отхвърли изцяло. При условие на алтернативност - присъденото обезщетение да се намали. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби и за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационните жалби са подадени в срок, от надлежните страни, предвид което са процесуално допустими. Производството пред Административен съд София-град се е развило по исковата молба на П. Динев против СДВР, с която на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) е претендирал обезщетяване на претърпени неимуществени вреди със сума в размер на 5 000 лева, произтичащи от незаконосъобразни действия на служители на СДВР по време на участието му в мирна демонстрация срещу правителството и главния прокурор, в гр. София, на площада между сградите Българска народна банка и Парламента. В уточнение към исковата молба ищецът е конкретизирал насочеността на иска, като е посочил в условията на евентуалност искът да се счита насочен срещу Главна дирекция Жандармерия, специални операции и борба с тероризма. Дадени са обясненията за нанесен побой по гърба и задното бедро от обградилите го петима жандармеристи, които го повалили на земята, след което го напръскали по лицето с цял флакон със сълзотворен спрей. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените такива, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, обсъдил ги е, както и доводите и възраженията на страните и въз основа на това е направил своите правни изводи за доказаност по основание срещу СДВР, но не и по размер на претенцията. По повод Главна дирекция Жандармерия, специални операции и борба с тероризма, съдът е приел, искът за недоказан и го е отхвърлил. В тази отхвърлителна част решението не е атакувано и е влязло в сила. С обжалваното решение административният съд е уважил частично предявения иск за сума в размер от 3500 лева ведно със законната лихва считано от 05.02.2021 г. до окончателното изплащане на сумата. За да постанови този резултат съдът е приел за установени предпоставките на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, като размерът на обезщетението е определен при приложението на разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). В останалата част, до претендирания размер от 5000 лева предявеният иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди е отхвърлен като неоснователен. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице отменен по надлежния ред акт, съответно установено незаконосъобразно действие или бездействие и реално причинена вреда, произтичаща от тях в пряка причинна връзка. Касационната жалба подадена от Столична дирекция на вътрешните работи също е неоснователна. Неоснователно в касационната жалба се твърди неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Правилен е извода на административния съд, че в случая по делото е установено наличието на законовите предпоставки, обуславящи частична основателност на предявения иск за обезщетяване на неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразни действия на служители при СДВР. По делото е установено, че П. Динев, участвайки в протеста, по никакъв начин не е извършил действия, свързани с нарушаване на обществения ред. Не се установява да е употребил физическа сила или агресия срещу полицейските служители, които да са довели до използване на помощните средства, предвидени в чл. 85 и чл. 86 от ЗМВР спрямо него. От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява, че протестиращите са искали да продължат придвижването по площад Княз Александър 1", което е било ограничено от полицейския кордон. Неизвестни са останали причини, поради които органите са решили, без предупреждение, както е предвидено в чл. 86 от ЗМВР, да използват физическа сила, като издърпват и задържат произволно някои от протестиращите, сред които е бил и П. Динев. Съдът правилно е сметнал, че действия от такъв характер са незаконосъобразни и са довели до падането на Динев на земята и понасянето на множество травми, при дърпането му към полицейския кордон. Споделим е изводът на съда и за незаконосъобразно използване на химически вещества - лютиви спрейове срещу протестиращите, отново поради липсата на предвидените за такова използване законови предпоставки. От съвкупната преценка на всички събрани доказателства, а именно доклади, изготвени във връзка с подадената от П. Динев жалба, видео-записите от средствата за масово осведомяване и камерите за видео-наблюдение на площад Княз Александър I, медицински документи издадени на 02.09.2020г., съдебно-медицинската експертиза и дадените свидетелски показания безспорно се установява наличието на неправомерни действия на служители на касатора. Безспорно по делото се доказва, че извършените от действия по време на протеста на 02.09.2020 г. по използването на физическа сила спрямо Динев не съответстват на императивните изисквания за допустимостта й по чл.85 чл.86 ЗМВР. Тези действия нарушават забраната по чл. 45, ал.1 ЗЗД, като не са позволени от закона увреждания. Същите не се базират на нормативен или административен акт, поради което са незаконосъобразни и такива пораждат отговорност на държавата по чл.1, ал.1 ЗОДОВ. Основателността на исковете по чл. 1 от ЗОДОВ е обусловена от кумулация от предпоставки, каквито в процесния случай са налице. В случая налице са претърпени неимуществени вреди, резултат на незаконосъобразно прилагане на мерките по чл. 85 и чл. 86 от ЗМВР. Несъмнено неправомерното действие при установените по делото условия има негативно отражение върху психическото и физическото състояние на П. Динев. Налице са негативни преживявания, изразяващи се в унижаване на човешкото достойнство, физически и емоционален дискомфорт. От доказателствата по делото, съдът е направил правилен извод за установеност на всички предпоставки по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Касационната жалба подадена от П. Динев е неоснователна. Неоснователно е искането в касационната жалба за увеличаване на размера на присъденото обезщетение до пълния му предявен размер от 5000 лева. АССГ е изложил точни ясни мотиви и правилно е приложил разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, във вр. с §1 от ЗР на ЗОДОВ, която определя, че размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. Мотивирал е решението си и с посочване практика на Съда на Европейския съюз. Всички относими доказателства са отчетени от съда, като направените изводи относно размера на обезщетението съответстват на данните по делото, установяващи конкретните факти по непротиворечив начин. При определяне размера на обезщетението от съда, правилно са взети предвид характерът и интензитет на породените страдания и негативни преживявания. В анализа на съдебния акт са отчетени конкретните обстоятелства и настъпилите последици за лицето. Настоящата касационна инстанция намира за неоснователно и алтернативното искане на касатора СДВР за намаляване размера на обезщетението. Сумата определена от съда е в съответствие с практиката на СЕС по сходни казуси и дава разрешение в пълен обем на възникналата отговорност на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. С нея се отчита интензитета на вредите, тяхната продължителност и ефекта им върху лицето. Решението като правилно и в тази му част следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, исканията на страните за присъждане на разноски по делото са неоснователни. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение