Решение № 953 от 26.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10022/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) против решение 4767 от 14.07.2023 г., постановено по адм. дело 3384/2023 г. на Административен съд София-град, с което е отменена заповед СП 015/27.02.2023 г. на същия административен орган за прекратяване на служебното правоотношение на Н. Георгиев на основание чл. 107, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) поради получена възможно найниска годишна оценка за изпълнение на длъжността. Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено в противоречие с материалния закон и е необосновано, тъй като оценяването на служителя е проведено в рамките на установената процедура и при спазване на всички нормативни изисквания. Моли решението да бъде отменено. Претендира присъждане на направените по делото разноски, включително възнаграждение за юрисконсулт. Ответникът Н. Георгиев в писмен отговор оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила, като му се присъдят разноските по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото, Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд София град е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства. Административният съд правилно приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен съгласно чл. 108, ал.1 ЗДСл орган (съгласно чл. 5, ал. 1, т. 4 от Устройствения правилник на КРС и на нейната администрация председателят на комисията упражнява функциите на орган по назначаването по отношение на държавните служители и на работодател по отношение на служителите, работещи по трудово правоотношение, в администрацията на комисията) и при спазване на предвидените в същият текст писмена форма и съдържание. При правилно тълкуване и прилагане на закона е направено и заключението, че заповедта следва да бъде отменена, тъй като получената от служителя най-ниска оценка за изпълнение на длъжността е определена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалноправни норми. Разпоредбата на чл. 76, ал. 1 и 2 ЗДСл предвижда ежегодна оценка на изпълнението на длъжността на държавните служители по система от критерии, чрез които се оценяват постигането на предварително съгласувани цели, степента на изпълнение на задълженията и професионалните компетентности, при спазване на предвидената в Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация (НУРОИСДА) процедура. Заключението на първоинстанционния съд, че изискванията на наредбата не са изпълнени, е правилно и следва да бъде споделено. Служителят Георгиев е оценяван за периода 01.01.2022 г. 31.12.2022 г., през който заема длъжността главен инспектор в главна дирекция Мониторинг и контрол на съобщенията. В края на периода оценяващият ръководител определя на служителя годишна оценка неприемливо изпълнение най-ниската възможна за изпълнение на длъжността. Тази оценка е потвърдена и от контролиращия ръководител. При правилно тълкуване на разпоредбите на ЗДСл и на НУРОИСДА административният съд приема, че процедурата по оценяване е изпълнена формално, а съставеният индивидуален работен план не съответства на изискванията на наредбата, тъй като в нарушение на чл. 9, ал. 3 НУРОИСДА (неправилно посочен от съда в съдебното решение като чл. 10, ал. 3) не съдържа конкретни и постижими цели, измерими по обем качество и срокове, а общи формулировки, които повтарят задълженията, предвидени в длъжностната характеристика на служителя. Това нарушение е съществено, тъй като липсата на работен план, съставен съгласно изискванията на наредбата, прави невъзможната проверка за изпълнение на целите в работния план за периода на оценяване. Това опорочава крайната оценка, която следва да бъде изготвена съобразно степента на постигане на тези цели (чл. 14, ал. 1, т. 1 НУРОИСДА). Изводът на първоинстанционния съдебен състав за нарушение на изискванията на наредбата при формиране на крайната оценка е направен след правилен анализ на относимите правни норми. Оценката на служителя е изготвена, без да са съобразени показателите за оценка на изпълнението на длъжността, предвидени в чл. 14, ал. 1 НУРОИСДА, първият, от които е степента на постигане на целите в работния план, а вторият показаните компетентности. В случая в нарушение на чл. 15 от наредбата показаните от служителя компетентности не са анализирани съобразно установените с текста и приложение 1 показатели за служители, заемащи експертни длъжности с аналитични и/ или контролни функции. По този начин е нарушен и чл. 18, ал.1 от НУРОИСДА, тъй като оценката на изпълнението не е изготвена въз основа на обективно установими факти и обстоятелства и не е мотивирана, а е заменена от общи констатации, които фактически не могат да бъдат проверени. Освен това годишната оценка е определена на база преценката на оценяващия ръководител, направена само за част от периода на оценяване, а именно месеците след междинната среща. Последната е проведена на 24.08.2022 г. и на нея е констатирано, че изпълнението на работния план е съгласно заложените изисквания и срокове. Посочено е, че оценяваният служител се справя много добре с постигането на целите, заложени в работния план, участва активно в проверките относно спазване изискванията на ЗЕС и на подзаконовите нормативни актове и не се налага промяна на заложените задачи и сроково. Следователно в противоречие с изискванията на чл. 6, ал.1 и ал. 2 НУРОИСДА годишната оценка отразява показаните от служителя професионални умения и компетентности само за част от периода на оценяване и действително отработеното от служителя време. Това нарушение, както и допуснатите нарушения на чл. 14, ал. 1, чл. 15, на чл. 18, ал. 1 от НУРОИСДА опорочават крайната годишна оценка неприемливо изпълнение, послужила като основание за постановяване на оспорената заповед. Правилно е прието, че при тези нарушения изготвената обща оценка противоречи на чл. 76, ал. 7 ЗДСл, тъй като не отразява безпристрастно и обективно преценката за изпълнението на длъжността за целия период на оценяване с оглед обективно установени факти и обстоятелства, в изпълнение на целите на оценяването, регламентирани в чл. 1, ал. 2 НУРОИСДА. Ето защо като достига до извод, че получената от служителя обща оценка е съставена в нарушение на административнопроизводствените правила и на материалноправни разпоредби, поради което не може да обоснове прилагането на нормата на чл. 107, ал. 2 от ЗДСл от страна на органа по назначаването и на това основание отменя оспорената заповед, съставът на Административен съд София град постановява съдебен акт в съответствие с нормативната уредба. Възражението на касационния жалбоподател, че съдът не е компетентен да контролира оценката за изпълнение на длъжността, е неоснователно. В съответствие с правомощията си по чл. 146 АПК съдът е длъжен да извърши проверка за законосъобразността на административния акт, която в случая, с оглед основанието за неговото издаване, включва и преценка за спазване на изискванията на НУРОИСДА, както по отношение на процедурата по оценяване, така и по отношение на начина на оценяване, с оглед установените в нормативния акт правила. В настоящата хипотеза съдебният контрол обхваща именно тези параметри, поради което доводите на касатора, че правилността на оценката за изпълнение на длъжността не може да бъде проверявана от съда, са неоснователни. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че не са налице посочените в касационната жалба основания за отмяна на съдебния акт. Решението на Административен съд София град е поставено в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разноски в касационното производството Комисията за регулиране на съобщенията следва да заплати на ответника по касационната жалба сумата 1000.00 лв. разноски пред настоящата инстанция, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,