Решение № 7394 от 15.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1311/2020 г.

Решение № 7394 от 15.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1311/2020 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството по делото е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. Д. от [населено място], действащ чрез пълномощника си адв. Василева, срещу решение № 6488 от 01.11.2019 г., постановено по административно дело № 6385/2018 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ), с което съдът е: 1) отхвърлил жалбата на Д. срещу експертно решение (ЕР) № 0672 от зас. № 070/22.05.2018 г. на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК); 2) осъдил жалбоподателя да заплати на НЕЛК сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. По съображения, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, се иска отмяна на атакувания съдебен акт и уважаване на жалбата до първоинстанционния съд. Възведена е и претенция за присъждане на направените в производството пред двете съдебни инстанции деловодни разноски, в това число и за заплатено адвокатско възнаграждение. Ответникът по касация Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" (ИА "АА"), представляван от процесуалния представител гл. юрк. Иванов, оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение, а решението на първоинстанционния съд да се потвърди, като претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Останалите касационни ответници – НЕЛК, ТП на НОИ - София-град, РД "Социално подпомагане" – София-град, Агенцията за хората с увреждания и ТЕЛК втори състав - І-ва МБАЛ-София, не изразяват становища по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, и правилност на оспореното с нея съдебно решение. Върховният административен съд (ВАС), шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като извърши служебно проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК и въз основа на фактите, установени от АССГ, съгласно чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. След като провери решението и по реда на чл. 218, ал. 1 от АПК, ВАС, VІ-то отделение намира касационната жалба за неоснователна. Атакуваният с нея съдебен акт не страда от твърдяните от касаторовия повереник пороци, обуславящи наличието на касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по спора. На 26.07.2017 г. К. Д. е постъпил на болнично лечение в УМБАЛ "Александровска" ЕАД гр. София, като на 31.07.2017 г. е изписан с водеща диагноза [диагноза] и статус при изписване "с подобрение". При изписването му е издаден първичен болничен лист за временна неработоспособност за 21 дни, като освен пролежаните 6 стационарни дни в болницата, останалите 15 са при режим "домашно-амбулаторен". На 18.08.2017 г. на Д. е издаден нов болничен лист за временна неработоспособност – продължение от обща ЛКК при "ДКЦ-14-София" ЕООД, с което е получил още 20 дни (от 16.08.2017 г. до 04.09.2017 г.) отпуск по болест с посочена диагноза [диагноза] и режим на лечение "домашно-амбулаторен". Този болничен лист е обжалван пред ТЕЛК както от директора на ТП на НОИ – София-град, така и от осигурителя на Д. – Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация". С експертно решение от 24.10.2017 г. ТЕЛК за общи заболявания при І МБАЛ – София не е потвърдила болничния лист. К. Д. е обжалвал решението на ТЕЛК пред Националната експертна лекарска комисия, като последната със свое решение от 23.11.2017 г. е потвърдила ЕР на ТЕЛК. Решението на НЕЛК е било оспорено от К. Д. пред АССГ, който със свое решение от 13.02.2018 г. (влязло в сила) по административно дело № 13945/2017 г. е отменил ЕР на НЕЛК от 23.11.2017 г. поради допуснато съществено процесуално нарушение (необсъждане на част от представените от жалбоподателя доказателства) и е върнал с конкретни указания преписката на НЕЛК за ново произнасяне. В изпълнение на цитирания съдебен акт НЕЛК – специализиран състав по неврологични и УНГ болести, е разгледал повторно случая, спазвайки стриктно указанията на административния съд, като със свое експертно решение от 22.05.2018 г. отново е отменил втория болничен лист. Прието е, че в цялата медицинска документация не се установяват анамнестични и клинични данни за продължаващо заболяване с диагноза [диагноза] и съответно липсва необходимост от продължение на отпуска за временна неработоспособност. Това ЕР също е било атакувано от К. Д. пред АССГ, но жалбата му не е била уважена от сезирания съд, който е постановил проверяваното по настоящото дело решение. В хода на първоинстанционното съдебно производство са приобщени надлежно към доказателствения материал медицинското експертно досие на К. Д. и допълнително представената от жалбоподателя медицинска документация. За изясняване на съществени за изхода на спора въпроси от медицински характер, по които съдът не е притежавал специални знания, по делото са назначени първо единична, а впоследствие и комплексна съдебно-медицински експертизи. Извършилите ги вещи лица (всички те лекари–специалисти по нервни болести, т. е., в съответната област на изследване) са категорични в становището си за липсата на медицински показатели за продължаващо състояние на заболяването [диагноза], респ. за неналичие на медицинска причина за издаване на втория болничен лист. Решението на Софийския градски административен съд, с което жалбата на К. Д. до него срещу новото ЕР на НЕЛК е отхвърлена като неоснователна, е правилно, а наведените доводи за допуснати от съда нарушения са неоснователни. Съдебният акт, постановен в производство по чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето (ЗЗ), не е засегнат от пороци. При разглеждане на делото първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел обосновани изводи. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна и задълбочена преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби от Закона за здравето, Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ) и Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ), като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не били допуснати в подложеното на касация съдебно решение. Неоснователни в тази връзка са оплакванията в касационната жалба за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са и твърденията на касаторовия повереник за необоснованост. Обосновано въз основа на събраните по делото доказателства и приложимата в случая нормативна уредба административният съд е достигнал до краен правен извод за законосъобразност на оспореното пред него експертно решение, след като е установил, че то е постановено от компетентен орган в установената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и на материалния закон. В хода на съдебното производство пред Административен съд София-град (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспореният акт на администрацията и на обуславящите го такива), са събрани относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна. Видно от мотивите на проверявания съдебен акт, решаващият съдебен състав е извършил цялостна проверка съобразно изискването на чл. 168, ал. 1 от АПК. В хода на съдебния процес е била установена верността на констатациите на НЕЛК, като съдът е дал убедителен отрицателен отговор на жалбоподателовите оплаквания и е разрешил правилно основният спорен въпрос между страните. В съответствие с компетентно изготвените заключения на вещите лица по възложените им експертизи (с основание кредитирани от съда) и събрания по делото доказателствен материал е приетото от съда, че здравословното състояние на жалбоподателя към момента на издаване на спорния болничен лист от 18.08.2017 г. не е обуславяло състояние на временна неработоспособност на К. Д. за периода, за който той е бил издаден (16.08.2017 г. – 04.08.2017 г.). Настоящата инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд, с които са обосновани изводите му, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК препраща към тях. От гореизложеното явства, че не са налице касационни основания за отмяна на проверяваното съдебно решение. Тезата, която се силаеше да докаже процесуалния представител на касатора, за неправилност на първоинстанционното решение и незаконосъобразност на потвърденото по същество с него експертно решение на НЕЛК, не може да бъде кредитирана, защото не намира опора в данните по делото. Достигайки до краен извод за законосъобразност на оспорения пред него административен акт и като е отхвърлил жалбата, с която е бил сезиран, Административен съд – София-град е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. При установената неоснователност на главните искания в касационната жалба няма основание да бъде уважена и акцесорната им касаторова претенция за присъждане на сторените деловодни разноски, а основателно се явява искането на ответника по касация ИА "АА", представляван пред настоящата инстанция от юрисконсулт, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Поради това и на основание чл. 143, ал. 3 във връзка с чл. 228 от АПК и с чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 от АПК в полза на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лева съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ (по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лв.). Размерът е определен предвид действителната фактическа и правна сложност на спора, която в случая в касационното производство не е голяма, и съобразно вида и количеството на извършената дейност от юрисконсулта, който е представлявал издалия акта административен орган – не е депозирал писмен отговор на касационната жалба или писмено становище по съществото на спора, но пък се явил в проведеното по делото съдебно заседание да защити позицията на упълномощителя си. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,