Решение № 8296 от 22.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3422/2009 г.

Решение № 8296 от 22.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3422/2009 г., I о., докладчик председателят Бисерка Коцева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Данитрейд" ЕООД, гр. София, представлявано от управителя Йорданка Рангелова и процесуалния представител срещу решение от 26.11.2007 г. по адм. дело № 4051/2004 година на СГС, III-з състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ДРА № 132/10.5.2004 г. на ТДД-София, потвърден с решение № 1973/8.10.2004 г. на РДД-София. В касационната жалба са развити оплаквания за нарушения на материалния и процесуалния закони - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по същество, с което се отмени данъчно-ревизионния акт и решението на РДД и присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът - директор на дирекция "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП взема становище за неоснователност на касационната жалба и претендира юристконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, първо "А" отделение, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е основателна. Пред градския съд е бил разгледан ДРА № 132/10.5.2004 г. на ТДД-София, потвърден с решение № 1973/8.10.2004 г. на РДД-София, с който на "Данитрейд" ЕООД са били определени данъчни задължения за м. 2.2004 г. поради непризнато право на данъчен кредит по фактура № 360 от 27.2.2004 година, издадена от "Лакрис" ЕООД. За да отхвърли жалбата съда е приел, че не са събрани достатъчно доказателства в административното и съдебното производство за реалност на доставката по смисъла на чл. 6 от ЗДДС. Решението е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон. Съдът, въпреки, че е приел събраните доказателства, не ги е анализирал, и е извел незаконосъобразни изводи. Предмет на процесната фактура № 360 от 27.2.2004 година не са строително-монтажни работи, както е изследвал съда, а авансово плащане по договор № 1 от 2003 година. Съгласно действащия към 2004 година ЗДДС (отм.) - чл. 25, ал. 1, т. 2 от ЗДДС авансовото плащане е самостоятелно основание за възникване на данъчното събитие. Следователно, за да се приеме, че действително има такова данъчно събитие или т. н. доставка, трябва да се установи по категоричен начин, че сумата по фактурата - авансово плащане е платена, както и посочения в нея ДДС. В тази връзка са събирани писмени доказателства и е изготвено заключение на съдебно-счетоводна експертиза от 6.10.2006 г., което съдът възприема изцяло, тъй като същото не е в противоречие с доказателствата по делото. По делото е представен договор от 16.10.2003 година с "Лакрис" ЕООД, въз основа на който е издадена процесната фактура за авансово плащане. Фактурата е на стойност 300000 лв. с ДДС 60000 лв. Стойността на процесната фактура е платена в брой срещу издаден фискален бон. По делото е приложено свидетелство за регистрация на фискално устройство № 2020004428-000 от 4.6.2003 година на "Лакрис" ЕООД, както и фискалния бон от същата дата 27.02.2004 година. Няма никакво съмнение, че сумата е платена. Допълнително следва да се отбележи, че и начисленият ДДС е платен по ДДС-сметка на "Лакрис" ЕООД с платежни нареждания от 27.2.2004 г. до 12.3.2004 г. на три вноски. Фактурата е отразена по всички необходими сметки, както подробно е отразило вещото лице по заключението си. Тези доказателства са необходими и достатъчни да се установи, че действително данъчното събитие - авансово плащане по процесната фактура е осъществено, т. е. налице е доставка по нея, която се различава от доставката при окончателно плащане, когато се изследва и въпроса с прехвърляне на собствеността по смисъла на чл. 6 от ЗДДС. Авансовото плащане е по-особено основание за издаване на данъчната фактура - чл. 25 ал. 1, т. 2 от ЗДДС (отм.) и изследваните въпроси се различават от тези при чл. 25, ал. 1, т. 1. от ЗДДС (отм.) Иначе закона не би давал такова разграничение. И след като са налице доказателства за плащане както на данъчната основа, така и на данъка, то няма основание да се признае правото на данъчен кредит на дружеството. Като е достигнал до други изводи и се е занимавал с различни от изложените въпроси, съда е постанови едно неправилно решение, което следва да бъде отменено. Няма пречка да се постанови решение по същество, с което се отмени ДРА и потвърждаващото го решение на РДД (Д"ОУИ"). На касатора се следват направените за двете инстанции разноски в размер на 1075 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221 ал. 2 вр. с чл. 222 ал. 1 от АПК, Върховен административен съд, първо "А" отделение.