Решение № 16788 от 10.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8531/2019 г.

Решение № 16788 от 10.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8531/2019 г., I о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Арвен Голд" ООД с ЕИК: 203826987, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, бул. "Драган Цанков", № 5, вх. Б, ет. 2, ап. 4, подадена чрез адвокат М. Тихомирова срещу Решение № 89 от 20.05.2019 г., постановено по адм. дело № 122/2019 г. по описа на Административен съд - Сливен, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-52-0348660 от 7.03.2019 г., издадена от Началника на Отдел "Оперативни дейности" Бургас, Дирекция "Оперативни дейности", Главна дирекция "Фискален контрол" в Централно управление на НАП. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди се, че съдът неправилно е приел законосъобразност на издадения административен, при липса на мотиви за издаването му и при недоказано правно основание за издаването му, само въз основа на протокол за проверка и преди да е съставен АУАН. Счита, че в нарушение на съдопроизводствените правила, съдът не е изложил мотиви, поради какви съображения приема, че заповедта е съобразена с целта на закона. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение на АС - Сливен и реши спора по същество, като отмени издадената заповед. Претендират се и сторените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба - Началника на Отдел "Оперативни дейности" Бургас, Дирекция "Оперативни дейности", Главна дирекция "Фискален контрол" в Централно управление на НАП, не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на първо отделение, намира жалбата процесуално допустима, а разгледана по съществото за неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд (АС) - Сливен е била Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № ФК-52-0348660 от 07.03.2019 г., издадена от Началника на Отдел "Оперативни дейности" Бургас, Дирекция "Оперативни дейности", Главна дирекция "Фискален контрол" в Централно управление на НАП, с която на "Арвен Голд" ООД, за нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, вр. чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, буква "а" и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, на дружеството е наложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект: магазин, находящ се в гр. Сливен, бул. "Цар Симеон" № 6, и забрана за достъпа до него за срок от 12 дни. С обжалваното решение на Административния съд - Сливен е отхвърлил жалбата на "Арвен Голд" ООД срещу Заповед за налагане на ПАМ № ФК-52-0348660 от 7.03.2019 г., издадена от Началника на Отдел "Оперативни дейности" Бургас, Дирекция "Оперативни дейности", Главна дирекция "Фискален контрол" в Централно управление на НАП. За да постанови този резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, с оглед нормата на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС и правомощията предоставени му със Заповед № 3 ЦУ-ОПР-16 от 17.05.2018 г., издадена от Изпълнителния директор на НАП. Приел е, че заповедта е издадена в предписаната от закона форма и съдържание съгласно чл. 59 от АПК, както и при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. При преценка за съответствието на заповедта с материалния закон, въз основа на протокол за извършена проверка от 2.03.2019 г., АС - Сливен е приел за установено, че при извършена проверка от органи по приходите на посочения обект на 2.03.2019 г. е установено, че при извършена контролна покупка на един чифт обеци на обща стойност 35 лева, заплатени в брой, не е издадена фискална касова бележка от монтирано и работещо в обекта фискално устройство, нито ръчна касова бележка от кочан с касови бележки при плащането на стоката. След легитимация на органите по приходи, от фискалното устройство бил отпечатан дневен финансов отчет, с който се установило, че продажбата не е отразена като регистрирана чрез издаване на фискален бон. При тези факти, съдът е приел, че административният орган, действащ при обвързана компетентност, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, законосъобразно е издал обжалваната заповед за налагане на ПАМ. Приел е за неоснователни доводите на жалбоподателя, че ПАМ не съответства на целите на чл. 22 от ЗАНН, като е изложил съображения, че целта на ПАМ е да преустанови и предотврати извършването на административни нарушения, а в случая, със запечатването на търговския обект от 12 дни изцяло се постигат тези цели. Решението валидно, допустимо и правилно. При установените, неопровергани в хода на оспорването пред първоинстанционния съд факти, обосновано първоинстанционния съд е преценил оспорения административен акт като законосъобразен. Дружеството не е опровергало установената от административния орган фактическа обстановка, която се подкрепя от събраните по делото доказателства. Въз основа на протокол за извършена проверка от 2.03.2019 г., правилно съдът е приел за установено, че при проверка от органи по приходите на посочения обект е извършена контролна покупка на един чифт обеци на обща стойност 35 лева, заплатени в брой, за която не е издадена фискална касова бележка от въведеното в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство. Правилно съдът е приел, че в случая са налице предвидените от закона предпоставки за налагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС и приложението на чл. 187 ЗДДС. Правилна е преценката на АС – Сливен, че наложената принудителна административна мярка съответства на чл. 22 ЗАНН - за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като доводите на касатора в тази насока са неоснователни. Съгласно чл. 22 от ЗАНН принудителните административни мерки се делят на превантивни, преустановителни и възстановителни. В хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС юридическият факт, пораждащ правомощието на органа по приходите или оправомощеното от него длъжностно лице да наложи ПАМ запечатване на обект е неспазването на реда или начина за издаване на документ за продажба, отпечата и издаден по установения ред за доставка/продажба. Към реда за издаване на документ са относими задълженията по чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на извършваните продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство /ФУ/освен при изключенията по разпоредбата/ и по чл. 25, ал. 3 от Наредбата за издаване на фискалния бон при извършването на плащането. Текстовете от наредбата възсъздават правилото на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. Възприемайки извършеното нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, като източник на правомощието си по чл. 186, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, касаторът в условията на обвързана компетентност е издал процесната заповед за налагане на ПАМ, чието съдържание е запечатването на търговския обект, в който е осъществено констатираното от приходните органи нарушение. Съдържанието на ПАМ и предпоставките за налагането й я определят като превантивна и преустановителна. Такива цели преследва и оспорената заповед, а това изключва постановяването й при превратно упражняване на властнически правомощия. В процесния случай срокът на запечатване на търговския обект е 12 дни, а максимално предвидения в закона срок е до 30 дни. В този смисъл органът е определил срок в по-нисък размер от средно предвидения в закона, като е съобразил особеностите на констатираното нарушение. Неоснователни са и доводите на касатора, че след като заповедта е издадена преди да е съставен АУАН, то основанието за издаването и не било доказано само въз основа на издадения протокол за проверка. В случая установената продажба на един чувал обеци в проверения търговски обект, за която не е издаден фискален бон от ФУ е обоснована с годно доказателствено средство - протокол, съставен при условията и реда на чл. 50 от ДОПК, обективиращ действията на органите по приходите, от длъжностни лица в кръга на правомощията им, по установения ред и форма. Протоколът е официален свидетелстващ документ, съставен по установения ред и форма от органите по приходите в кръга на правомощията им и е годно доказателствено средство за извършените от органите по приходите действия и за установените факти и обстоятелства, съгласно чл. 50, ал. 1 от ДОПК. От друга страна, налагането на принудителната административна мярка в случая, не е обусловено от съставянето на АУАН и налагането на административното наказание, тъй като съгласно приложената норма от специалния закон, този вид мярка се налага "независимо" от предвидените глоби или имуществени санкции. Предвид изложеното, съдебното решение не е постановено при пороците, обосновани в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, неоснователна е претенцията на касатора "Арвен Голд" ООД за присъждане на сторените по делото разноски. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на първо отделение,