Решение № 4196 от 30.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13935/2009 г.

Решение № 4196 от 30.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13935/2009 г., I о., докладчик председателят Бисерка Коцева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Ивайло Стефанов Методиев от гр. Видин, подадена чрез адв. Юлия Миневска, срещу Решение № 438 от 25.09.2009 г. по адм. дело № 464/2009 г. на Административен съд - гр. Велико Търново, IV състав, с което е отхвърлена жалбата му против РА № 050900084/10.04.2009 г. на ТД на НАП гр. Видин, потвърден с Решение № 235/10.06.2009 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, с който за данъчните периоди от 15.09.2007 г. до 09.12.2008 г. е начислен ДДС в размер на 15 294,36 лв. и лихви в размер на 1 961,84 лв. Касаторът поддържа, че съдебното решение е постановено при нарушения на материалния и процесуалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По съображения подробно изложени в жалбата, Ивайло Стефанов Методиев моли да бъде отменено решението на административния съд и обжалвания РА. Претендира присъждане на разноски по делото. Ответникът - Директорът на Дирекция "ОУИ" гр. Велико Търново при ЦУ на НАП в писмен отговор от 21.10.2009 г., излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура поддържа, че касационната жалба е неоснователна. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. В процесния случай данъчните задължения на Ивайло Стефанов Методиев са определени по реда на чл. 102, ал. 3, т. 1 и ал. 4 от ЗДДС, като основното възражение на жалбоподателя е относно размера на данъка и лихвата, с мотива, че реализираните обороти от продажби на мляко през процесните периоди неправилно се определят като данъчна основа по чл. 26 от ЗДДС, защото в тях се включва и дължимия ДДС на основание чл. 67, ал. 2 от с. з. Съдът е приел, че горепосоченото възражение е неоснователно, тъй като разпоредбата на чл. 67, ал. 2 от ЗДДС е неприложима в случаите на определяне на дължимия данък по реда на чл. 102, ал. 3, т. 1 и ал. 4 от ЗДДС. Това е така, защото при начисляване на данъка по посечения ред приходният орган се позовава на посочената като данъчна основа от самия жалбоподател сума в издаваните от него опростени фактури през периода на ревизията. В случаите по чл. 102 от с. з. не е възможно във фактурираната стойност от издателя на фактурите да се включва ДДС, тъй като към момента на договаряне на съответната доставка въпросът за включването на ДДС в цената за него е изключено да е стоял, след като към този момент той не е регистрирано по ЗДДС лице. След като безспорно съдът е установил, че жалбоподателят и купувачът /"ЕЛ БИ Булгарикум" ЕАД/ са отчели продажби в размер на стойността на отчетените - извършените/получените доставки по покупко-продажните фактури, то това е размерът на облагаемата основа на жалбоподателя, определена по реда на чл. 26, ал. 1 и 2 от ЗДДС. В случая според съда няма спор, че извършените от жалбоподателя доставки са облагаеми, като за периода от 15.09.2007 г. до 08.12.2008 г., последният е следвало да начислява ДДС върху данъчната основа, определена по реда на чл. 26, ал. 1 и 2 от ЗДДС. Съобразно установеното, АС е извел извода, че правилно органът по приходите е приел, че реализираният за всеки данъчен период оборот представлява данъчната основа и върху нея е начислил размера на данъчната ставка по реда на чл. 53, ал. 1 от ППЗДДС във вр. с чл. 67, ал. 1 от ЗДДС и правилно са начислени съответните лихви върху дължимия данък. С оглед горното, административният съд е отхвърлил жалбата на Ивайло Стефанов Методиев като неоснователна и потвърдил РА. Така постановеното решение е правилно. Възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства. От правилно установените факти съдът е направил обосновани правни изводи. Не са допуснати процесуални нарушения от съда при разглеждане и решаване на делото. Неоснователни са възраженията на касатора, че неправилно съдът е определил данъчната основа в нарушение на чл. 26, ал. 1 от ЗДДС и чл. 67, ал. 2 ЗДДС приемайки, че данъчната основа за процесния период представлява сумата от съответните издадени от земеделския производител опростени фактури. Нормата на чл. 67, ал. 2 от ЗДДС действително не е приложима в случаите на определяне на дължимия данък по реда на чл. 102, ал. 3, т. 1 и ал. 4 от с. з. В тези случаи не е възможно във фактурната стойност от издателя на фактурите да се включва ДДС, тъй като към момента на договаряне на съответната доставка, съответно издаването на фактурата въпросът за включването на ДДС в цената не стоял за него след като към този момент той не регистрирано по ЗДДС лице. Неподходящо е позоваването на касатора на указанията на ЦУ на НАП, тъй като те не касаят аналогичен случай. Указанията се отнасят до регистрирани по ЗДДС лица, а в конкретния случай става въпрос за издаване на опростени фактури от нерегистрирано по ЗДДС лице, в данъчната основа на които не е включен ДДС. С оглед горното, следва да бъде прието, че решението не страда от пороците, изложени в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора на касатора не се следват разноски по делото. Относно претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, същата не може да бъде уважена, тъй като Директора на Дирекция "ОУИ" гр. Велико Търново не е бил процесуално представляван в с. з. проведено на 17.03.2010 г. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК Върховният административен съд, първо А отделение,