Решение № 8394 от 24.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15956/2008 г.
ВАСII отделение24.06.2009 г.докладчик Надежда Джелепова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 163 от 21 юли 2008 година, постановено по адм. д. № 4148/2004 година по описа на Софийски градски съд. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 8394 от 24.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15956/2008 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК . Образувано е по касационна жалба на Марийка Петрова Иванова от София срещу решение № 163 от 21 юли 2008 година, постановено по адм. д. № 4148/2004 година по описа на Софийски градски съд, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № ДК-04-206/16 ноември 2004 година на началник сектор "СК" в Столична РДНСК. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответниците - Петър Николаев Иванов, Мариана Николаева Иванова, главния архитект на Столична община - район "Изгрев" и Столична РДНСК, не са заявили становищата си по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е неправилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Пред Софийския градски съд Марийка Петрова Иванова е обжалвала заповед № ДК-04-206/16 ноември 2004 година на началник сектор "СК" в Столична РДНСК, с която са оставени в сила одобрен на 30 ноември 2001 година инвестиционен проект, разрешение за строеж № 71/03 декември 2001 година, одобрен на 03 юни 2002 година инвестиционен проект-заснемане и акт за узаконяване № 6/05 юни 2002 година - всички на главния архитект на Столична община - район "Изгрев". Съдът е приел, че при издаването на оспорения административен акт не са допуснати нарушения, водещи до неговата отмяна, поради което е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е правилно. От данните по делото е установено, че въз основа на виза за проучване и проектиране на 30 ноември 2001 година е одобрен от главния архитект на Столична община - район "Изгрев" инвестиционен проект, а на 03 декември е издадено и разрешение за строеж на "Покрита лятна градина със заведение за бързо хранене" в УПИ VII-790, кв. 69А по плана на София, м. "Изток-изток" на името на собствениците на имота - Николай Петров Иванов, Петър Николов Иванов и Марийка Петрова Иванова. Строежът е разрешен при условията на чл. 51, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ, като е представено нотариално заверено заявление по чл. 183, ал. 1 от ЗУТ от съсобствениците на имота. В заявлението не са посочени ограничителни условия. Установено е също така, че при изпълнението на строежа е допуснато отклонение от одобрения проект, поради което е одобрен инвестиционен проект-заснемане и е издаден акт за узаконяване на основание чл. 226 от ЗУТ (сега отменен, но в сила към датата на издаването на акта) от главния архитект на Столична община - район "Изгрев". При тези данни изводът както на административния орган, така и на първоинстанционния съд, че при издаването на оспорените инвестиционни проекти, разрешение за строеж и акт за узаконяване не са допуснати нарушения е законосъобразен. Съдът е констатирал допуснатото нарушение при съобщаването на издаденото разрешение за строеж на Марийка Иванова, но законосъобразно е приел, че това нарушение не е съществено, защото не е попречило на Иванова да упражни правото си да оспори това разрешение. Неоснователно е възражението на касаторката, че със заявлението по чл. 183, ал. 1 от ЗУТ (в приложимата редакция на нормата, обн. в ДВ, бр. 1/2001 година) съсобствениците са си учредили взаимно правото да извършват строежи в съсобствения имот. В представеното по делото заявление такова право е дадено само на съсобственика Николай Петров Иванов. Неоснователно е и възражението, че разрешението за строеж е издадено в нарушение на чл. 148, ал. 7 от ЗУТ . Такива данни по делото липсват. С оглед липсата на инвокираните в касационната жалба отменителни основания оспореното решение като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,