Решение № 2106 от 15.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8191/2017 г.

Решение № 2106 от 15.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8191/2017 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. С. при ЦУ на НАП срещу решение № 3783/06.06.2017 г., постановено по адм. дело № 4166/2016 г. по описа на Административен съд, С.-град, с което е отменен РА № Р-22221415001744-091-001/04.01.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП, потвърден с решение № 418/15.03.2016 г. на директора на посочената дирекция в частта за установен на "Логистика БГ" ЕООД ДДС за внасяне за месец януари 2015 г. в размер на 1 754,27 лв. и въз основа на това е определен ДДС за възстановяване в размер на 615,73 лв. и следващите се лихви. Релевират се всички, посочени в чл. 209, т. 3 АПК отменителни основания за неправилност на обжалваното решение. Неправилно според касационния жалбоподател в обжалваното решение се приема, че фактурите, издадени от "Донмарк" ЕООД документират реално изпълнени услуги и затова е бил признат и данъчния кредит на ревизираното дружество. Излагат се оплаквания, че съдът е игнорирал изложените от касатора непълноти и противоречия в международните товарителници, както и че съдът без да прави самостоятелен анализ на събраните документи, безмотивно е приел, че възраженията му в противния смисъл са неоснователни, което означава, че не е извършена преценка на доказателствата според тяхното съдържание. Според касатора останал е и неизяснен въпроса защо ревизираното лице възлага извършването на транспорт на "Донмарк" ЕООД, което не притежава товарни автомобили, а ползва под наем такива от "А. Т. П." ЕООД - свързано лице с "Логистика БГ" ЕООД (един и същи собственик Р. Д.). Наред с това в касационната жалба се сочи, че липсват заповеди за командировка на шофьорите, както и първични счетоводни документи и осчетоводявания във връзка с представяне на аванси по предстоящи курсове, както и отчети за изразходвани парични средства след осъществяването им. Според касатора не са представени и документи за платени пътни, винетни такси и други необходимо присъщи разходи във връзка с осъществените курсове. Подробни съображения по фактите и такива, обосноваващи посочените оплаквания, се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на решението и отхвърляне жалбата на "Логистика БГ" ЕООД, както и се иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от юриск. Кирова. Ответникът по касационната жалба "Логистика БГ" ЕООД - гр. С. чрез процесуалния си представител юриск. Леви я оспорва по съображения, изложени в представените писмени бележки. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отмени оспорения от "Логистика БГ" ЕООД ревизионен акт, цитиран по-горе, за ДДС за внасяне за месец януари 2015 г. в размер на 1 754,27 лв. и въз основа на това е определен ДДС за възстановяване в размер на 615,73 лв. и следващите се лихви, вследствие на непризнато право на данъчен кредит по 16 бр. фактури, издадени от "Донмарк" ЕООД с предмет на доставките транспортни услуги първоинстанционният съд е приел, че фактурираните услуги са осъществени. Съдът е обсъдил установеното от ревизията, че "Донмарк" ЕООД, че назначените в това дружество шофьори били осигурявани на минималния праг, а от представената платежна ведомост е установено, че И. И. П. е работил 10 дни и е получил брутно възнаграждение в размер на 205,24 лв., а Н. С. Т. е работил 21 дни и е получил 431 лв., както и че на шофьорите не били изплащани допълнителни пари за командировки във връзка с осъществяваните от тях и фактурирани международни курсове, като по този начин ревизията е приела, че не били заплащани и пътни такси, винетни, и фериботни такси, паркинг такси и др. Според съда обаче тези обстоятелства не могат да рефлектират върху правото на данъчен кредит нито пряко, нито косвено могат да се съотнасят към правото на данъчен кредит за жалбоподателя (ревизираното дружество). Съдът се е позовал на чл. 23 ППЗДДС във връзка с осъществения международен транспорт от доставчика, поради което е приел, че изследването на всякакви други обстоятелства извън посочената разпоредба, е недопустимо. Това се отнася и до установеното от справка от ИА "Автомобилна администрация" и приложените разпечатки от дигитални тахографи, монтирани в МПС с номера .... и ...., извършвали превози на товари от името на "Донмарк" ЕООД, в които били установени несъответствия в датите на извършените превози от тези по заявки и ЧМР, липсва и пробег на колите, видно от приложените разпечатки от дигитални тахографи. Съдът е установил, че при извършена съпоставка е установено несъответствие между информацията, предоставена от ИА "Автомобилна информация" и документираните на "Донмарк" ЕООД доставки, вкл. и от дигиталния тахограф, но по отношение на него съдът е счел, че тахографските листи не са част от нормативно установените маршрути, начален и краен пункт на товарене и разтоварване, но предвид изразеното от съда, те не са разгледани. Съдът е обсъдил разпоредбите на чл. 30 ЗДДС във връзка с чл. 23, ал. 2 ППЗДДС и е заключил, че ревизираното дружество е представило всички изискуеми и относими документи - лиценз за извършване на международен превоз на товари, международни превозни документи - товарителници, коносамент и др., поради което е приел, че правото на данъчен кредит е законосъобразно упражнено. Обжалваното решение е правилно като краен резултат. Няма спор между страните по делото, че "Логистика БГ" ЕООД и "Донмарк" ЕООД са сключили рамков договор за превоз на товари от 21.07.2014 г., а за всеки конкретен курс се е съставяла заявка-договор и е издавана международна товарителница. Превозвачът "Донмарк" ЕООД е издал на "Логистика БГ" ЕООД 16 бр. фактури, по които последният е упражнил правото на данъчен кредит. Спорът между страните е във връзка с реалността на процесните доставки на услуги. Макар във фактурите да е записано извършен транспорт с посочен номер и дестинация, не се спори между страните, че предметът на фактурите е спедиция. Договорът за спедиция е уреден в чл. 361 ТЗ, поради което издадените от "Донмарк" ЕООД на "Логистика БГ" ЕООД фактури не касаят същинския превоз на товарите, а организирането на спедицията. Последната е между данъчно задължени лица на територията на страната съгласно чл. 21, ал. 2 ЗДДС. Наличието на договор за спедиция установява възникналите между страните по процесните фактури облигационни правоотношения. Неправилно първоинстанционният съд се е позовал на разпоредбата на чл. 30 ЗДДС, който се отнася до международния транспорт, когато превозът се извършва от територията на страната до територията на трета страна или територия, от територията на трета страна или територия или между две места на територията на страната, когато е част от превоза по първите две точки на чл. 30, ал. 1 ЗДДС и се облагат с нулева ставка. Тази разпоредба се отнася до международен транспорт, като трета страна и трета територия съгласно § 1, т. 4 от ДР на ЗДДС законодателят определя всяка територия, която е различна от държавите-членки. Настоящият спор не касае международен превоз на товари по смисъла на чл. 30 ЗДДС и неправилно съдът се е позовал на тази разпоредба. Процесните доставки за спедиция се извършват на територията на страната и приложима е разпоредбата на чл. 21, ал. 2 ЗДДС, определяща мястото на доставката там, където получателят е установил своята независима икономическа дейност. Като доказателства за изпълнение на посочения договор са приложените в ревизионното производство ЧМР, които в съдебното производство пред първоинстанционния съд са представени в превод на български и в тях е вписан като превозвач "Донмарк" ЕООД, както и са посочени наетите от него товарни автомобили с рег. № .... и ..... Наличието на някои пропуски в ЧМР, не може да се приеме, че не установяват реалност на доставките по спедицията. Липсата на подписи върху заявката от "Логистика БГ" ЕООД до "Донмарк" ЕООД също не води до извод за неосъществяването й, предвид че няма пречка заявката да се извърши и в устна форма. Правилно решаващият съд е посочил, че липсата на доказателства за заплатени пътни такси, винетни, и фериботни такси, паркинг такси и др. Правилно първоинстанционният съд е обсъдил информацията от ИА "Автомобилна администрация" с разпечатки от тахографите и установените несъответствия между датите по заявките (което е признание от приходните органи, че такива са били осъществени) и датите на превозите и тази информация не може да рефлектира върху правото на данъчен кредит на ревизираното дружество по спедиционните услуги, които са предмет на процесните фактури. В тази връзка обосновавано в обжалвания съдебен акт е налице позоваване на съдебно-счетоводната експертиза, която е установила осчетоводяване на фактурите и при доставчика и при получателя, както и че е налице съпоставимост между приходи и разходи, като по този начин е установена връзката между спедицията и осъществения впоследствие от "Логистика БГ" ЕООД международен превоз на товари по смисъла на чл. 30 ЗДДС. Не може да се отрази отрицателно на правото на данъчен кредит и обстоятелството, че доставчикът по процесните услуги "Донмарк" ЕООД не е имал собствени превозни средства, а е наел такива от дружества, които са свързани с ревизираното лице. Нещо повече, не се спори между страните по делото, че и доставчикът и получателят по спорните фактури притежават лиценз за международни превози. Приходната администрация не оспорва възникналите наемни правоотношения на автомобилите, регистрационните номера на които са отразени в ЧМР при превоза на стоки. Обстоятелството, че доставчикът е има назначени на трудов договор само двама шофьори, на които не са издадени командировъчни заповеди, също не е относимо към правото на данъчен кредит по предмета на процесните доставки. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба и като правилно като краен резултат на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и направеното искане от юриск. Леви, на "Логистика БГ" ЕООД следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 395,90 лв. за касационната инстанция. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение