Решение № 1796 от 10.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16517/2013 г.

Решение № 1796 от 10.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16517/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от АПК. Образувано е по искане на Сотир Стефанов Идакиев, от гр. Вършец, за отмяна на влязлото в сила Решение № 117/13.02.2013 г. по адм. дело № 560/2012 г. на Административен съд-Монтана и на потвърждаващото го Решение № 11323/09.08.2013 г. по адм. дело № 4339/2013 г. на Върховен административен съд, второ отделение, на основание чл. 239, т. 1 от АПК, поради наличие на нови писмени доказателства, които са подробно описани и приложени към искането. Ответникът: началника на РДНСК-Северозападен район, гр. Враца, редовно призован не се явява и не изразява становище по искането за отмяна. Ответниците: Надка Николова Георгиева, Елка Георгиева Идакиева, Маргарита Георгиева Петрова и Детелина Георгиева Данчева, всички редовно призовани, също не се явяват и не се представляват. Върховният административен съд, 5-петчленен състав на втора колегия намира искането за отмяна за процесуално допустимо, като подадено от надлежна страна и в срока по чл. 240, ал. 1 от АПК. Разгледано по същество е неоснователно, по следните съображения: Съгласно чл. 239, т. 1 от АПК може да се иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. От това следва, че новите писмени доказателства и нови обстоятелства следва: 1/ да са съществували към момента на решаване на делото; 2/ да не са били известни на страната и след полагане на дължимата грижа по водене на делото за попълването му с доказателства и изясняването му от фактическа страна, не е могла да ги представи по обективни причини; 3/ да са от съществено значение за правилното му решаване; В конкретния случай искателят се позовава на нови писмени доказателства, които е приложил към искането за отмяна, а именно: Разрешение за строеж № 21/1990 г.; Скица на имот с пл. № 1254, кв. 92 по плана на гр. Вършец; Скица-виза за проектиране от 03.10.1989 г.; Одобрен архитектурен проект за пристройка и ремонт с реконструкция на 2 етажна паянтова жилищна сграда от 21.05.1990 г.; Обяснителна записка; Нот. акт за собственост № 26/1978 г., всички на името на Георги Петров Георгиев, поддържайки, че това са строителни книжа за строежа, разпореден за премахване със заповедта на началника на РДНСК-СЗР, предмет на влезлите в сила решения, чиято отмяна се иска. Счита, че тези строителни книжа имат съществено значение за решаване на делото, тъй като обуславят извод за законност на визирания строеж. Представените към искането писмени доказателства не са нови по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК, тъй като не отговарят на посочените по-горе условия по т. 2 и т. 3. Същите са били известни на искателя като оспорваща страна в първоинстанционното производство и са били представени от него като писмени доказателства по адм. дело № 560/2012 г. на АС-Монтана, приети от съда с протоколно определение от 23.01.2013 г. Освен тези доказателства /на стр. 16,47, 49, 55 и 56 от това дело/, оспорващият е представил и протокол № 18/29.05.1990 г. за строителна линия и ниво, като всички те са били обсъдени от решаващия съд при постановяване на решението по адм. дело № 560/2012 г. на АС-Монтана, както и от касационния съд при проверка правилността на това решение, предмет на касационна жалба по адм. дело № 4339/2013 г. на 3-членен състав на Върховен административен съд. От мотивите към тези решения се установява, че тези писмени доказателства не са довели до изводи за наличие на законен строеж, предмет на оспорената пред съдилищата заповед № ДК-02-СЗР-150/12.10.2012 г. на началника на РДНСК-СЗР, защото не го касаят, а са относими към друг неописан в заповедта строеж. Поради изложеното представените към искането писмени доказателства не са нови от съществено значение за делото, били са известни на страната и на съда при решаване на делото, и не обуславят наличието на основание за отмяна на влезлите в сила решения по чл. 239, т. 1 от АПК. Като неоснователно искането за отмяна следва да бъде отхвърлено. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, 5-членен състав на втора колегия