Решение № 8351 от 20.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4829/2018 г.

Решение № 8351 от 20.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4829/2018 г., II о., докладчик председателят Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. С. А. против решение № 24 от 28.02.2018 г. по адм. дело № 178/2017 г. на Административен съд - Т. с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 3-01-755/29.09.2017 г., издадена от кмета на община Т., с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "постройка от допълващо застрояване със стопанско предназначение за отглеждане на животни", находяща се в УПИ II-274, кв. 16 по плана на с. С., община Т., извършен от жалбоподателя. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който оспорената заповед да бъде отменена, като му се присъдят направените по делото разноски. Ответникът- кметът на община Т. не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - Т. е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентния орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила. В з аповедта са посочени фактическите и правни основания за издаването й. Същата е постановена в границите на компетентност на кмета на община Т. съгласно чл. 225а, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), след съставен по реда на чл. 223, ал. 2 ЗУТ констативен акт, с който е установен строеж от шеста категория, извършен без необходимите строителни книжа. Аргументирани и в съответствие със закона са и изводите на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е постановен при наличие на материалноправните основания за това. Съгласно чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ незаконните по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед на кмета на общината. В случая при правилно тълкуване и прилагане на закона първоинстанционният съд приема, че предпоставките за премахване на строежа са изпълнени. Предмет на заповедта за премахване е стопанска постройка от стоманобетонова конструкция, тухлена зидария, с едноскатен покрив, покрит с ламарина, с размери 6.00 м. / 8.70 м. и с височина 2.30/2.50 м. Същата е построена от жалбоподателя през 1995 г. и се използва за отглеждане на животни (обстоятелство неоспорено от страните, свид. Д. и М.). Постройката е от шеста категория, изградена е без проект и строителни книжа на уличната регулационна линия на имота. При тези факти първоинстанционният съд достига до законосъобразния извод, че наредената за премахване постройка представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който съгласно легалното определение на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е незаконен, тъй като е изграден без разрешение за строеж и без строителни книжа. С оглед времето и мястото на извършване на строителството, правилно са обсъдени предпоставките за търпимост на строежите, визирани в § 127 от ПР на ЗИДЗУТ. При верен и точен анализ на разпоредбата и при съобразяване с представените доказателства, първоинстанционният съд законосъобразно приема, че в случая условията за търпимост по смисъла на посочената норма не са изпълнени. Според цитирания текст не подлежат на премахване строежи изградени до 31.03.2001 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, действали по времето, когато са извършени или по сега действащите норми. В случая правилно е прието, че разполагането на стопанска постройка на уличната регулационна линия е недопустимо, както съгласно чл. 113, ал. 1 от Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство (отм.), действала по време на извършване на строежа, така и според актуалния чл. 42, ал. 2 ЗУТ. Поради изложеното следва да се приеме, че строежът не е търпим съгласно § 127 от ПЗР на ЗИДЗУТ и подлежи на премахване. Ето защо като достига до заключение в този смисъл и отхвърля жалбата против административния акт, първоинстанционният съд постановяване решение в съответствие с материалния закон и представените доказателства, а съображенията на касатора в обратния смисъл са неоснователни. Възражението на касационния жалбоподател, че не следва да е адресат на заповедта, тъй като не е собственик на имота, е неоснователно. Съгласно чл. 225а, ал. 5 ЗУТ отговорността за премахване на незаконния строеж е на извършителя. В случая жалбоподателят не оспорва факта, че е извършител на строежа, поради което правилно е задължен да го премахне. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. В съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1 АПК първоинстанционният съд извършва преценка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички, посочени в чл. 146 АПК основания. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно условията на чл. 170 АПК, като на страните са дадени указания за обстоятелствата, за които следва да представят доказателства и им е осигурена възможност да ангажират такива в подкрепа на твърденията си (определение от 24.11.2017 г.). Решението е постановено след обсъждане на всички събрани доказателства и в съответствие с изискванията на чл. 172а, ал. 2 АПК. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че оспореното решението е постановено в съответствие с материалния закон и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Не са налице изложените от касатора основания за неговата отмяна, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,