Решение № 15158 от 11.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7632/2017 г.

Решение № 15158 от 11.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7632/2017 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от В. Василев, Н. Василев, С. Гаджони, правоприемници по силата на чл. 227 ГПК, приложим на основание чл. 144 АПК, всички от [населено място], подадена срещу решение № 3009/2.05.2017 г. по адм. д. № 9084/2016 г. на Административен съд – София-град. Твърди се, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Излагат се доводи, че не са налице материалноправните предпоставки за издаване на оспорената заповед, тъй като не е налице държане на имота без правно основание. Не е налице обсъждане от съда на всички възражения, свързани с приложението на чл. 236, ал. 1 от ЗЗД. Не е взето предвид, че повече от две години имота е ползван със знанието на наемодателя, заплащан е наем, които действия са довели до превръщането на срочния договор в безсрочен такъв. В мотивите си съдът не е отговорил на всички спорни въпроси, поради което се иска отмяна на решението и да се постанови друго такова при решаване на спора по същество, с уважаване на жалбата и отмяна на обжалваната заповед. Моли да се вземе предвид, че решението е неправилно и в частта относно присъдените разноски на ответната страна по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, като не са определени по Закона за правната помощ, а е взета предвид Наредбата за минималния размер на адвокатските възнаграждения. Ответникът по жалбата – Областен управител на област София, редовно призован, се представлява от юрск. Тихов, който поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Встъпилите в съдебното производство наследници не са представили доказателства за владеене на имота на годно правно основание и обжалваното съдебно решение е правилно. Претендира разноски по делото. Ответникът по жалбата – НК "Железопътна инфраструктура", чрез юриск. Витанова, също счита касационната жалба за неоснователна, а решението за правилно и законосъобразно. Представителят на Върховна административна прокуратура излага заключение за неоснователност на касационната жалба. Решението на съда е правилно и законосъобразно. Безспорно е установено, че касаторката е била настанена във ведомствено жилище на НК "Железопътна инфраструктура" със срочен договор и след изтичане на срока не е предала владението на имота. С изтичането на срока се прекратява и договора за наем съгласно уговореното в него. След изтичане на срока на договора, жилището се държи без правно основание и правилно областният управител е предприел действия по изземването му. Върховният административен съд, ІІІ отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Административният съд е сезиран с жалба от Н. Иванова, чиито наследници са настоящите касатори, срещу Заповед № РД-15-145/3.08.2016 г. на Областния управител на област София, с която на основание чл. 80, ал. 1 от ЗДС, е наредено да се изземе недвижим имот – частна държавна собственост, представляващ жилище с административен адрес [населено място], [район], [жк], [улица], № [номер], [жилищен адрес] поради това, че се държи без правно основание – изтичане на срока на договора за наем. Съдът е отхвърлил жалбата. Приел е, че заповедта е издадена от компетентния административен орган, в съответствие с материалноправните и процесуалноправни изисквания. С изтичането на срока на договора, е настъпило прекратителното условие, вписано в договора за наем – чл. 21, ал. 1, където е посочено "че договорът се прекратява при изтичане на срока" т. е. ползването на жилището след изтичане на срока на договора е без правно основание. Съдът е приел още, че след като в самия договор за наем страните са уговорили прекратяването му с изтичане на срока, то не е необходимо изпращане на предизвестие, тъй като с изтичане на срока договора автоматично се прекратява. Даване на предизвестие е уговорено при прекратяване преди изтичане на срока, каквато хипотеза в този случай не е налице. Обсъдена е и са изложени мотиви относно неприложимостта на разпоредбата на чл. 236, ал. 1 от ЗЗД, като в крайна сметка е направен и основния извод, че са налице предпоставките на чл. 80, ал. 1 от ЗДС за издаване на процесната заповед, която се явява законосъобразна, а жалбата срещу нея недоказана. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е изложил обосновани мотиви, след подробен анализ на доказателствата и становищата на страните по делото. Решението му е съобразено с установените факти и приложимия материален закон. По делото е установено, че праводателката на касаторите е била настанена във ведомствено жилище на Националната компания "Железопътна инфраструктура", представляващо имот – частна държавна собственост, в качеството си на външна наемателка. С последния договор за наем е уговорен срок от 1 година и този срок е изтекъл на 1.03.2013 г. Няма спор, че в договора е вписано, като условие за прекратяване – изтичане на срока на договора за наем. Направените от съда изводи кореспондират със събраните по делото доказателства – АДС установяващ собствеността на процесното жилище, договор за наем от 1.03.2012 г., писмо от 15.08.2012 г., заповед № 173-44 от 20.03.1998 г. С оглед на доказателствата е неоснователно възражението на касационния жалбоподател, че договорът за наем е безсрочен по силата на чл. 236, ал. 1 от ЗЗД, тъй като ползването е продължило и е заплащан наем за жилището. Правилно съдът е преценил, че ЗДС не допуска съществуването на безсрочен договор за имот частна държавна собственост, още повече, че по силата на чл. 19, ал. 4 от същия закон, срокът за отдаване под наем на имоти държавна собственост не може да бъде по дълъг от 10 години. Заплащането на наем за периода след прекратяване на наемното отношение не е предвидено в ЗДС, като основание за продължаване на срока му, респективно за възникване на ново наемно правоотношение. Неоснователно е и позоваването на писмото от 15.08.2012 г. (л. 41), тъй като същото няма характер на анекс към процесния договор и не може да промени срока му. Дори да се възприеме тезата на жалбоподателя, изложена в касационната жалба, че с писмото срокът е удължен още с една година, то и този срок е изтекъл, след което е издадена и обжалваната заповед. Правилно съдът е отбелязал в мотивите си, че ведомствените жилища служат за задоволяване нуждите на служителите на съответното ведомство и поради това повторното настаняване на жалбоподателката, като външен наемател в друго тристайно жилище, с по-голяма квадратура, е отговорност и политика на самата НК "ЖИ" и не може да се отрази на правилността на обжалваната заповед. Съдът се е произнесъл и по възражението относно невъзможността за приложението на § 65 от ПЗР на ЗДС, даваща възможност на определена категория лица да ползват наетите жилища пожизнено, тъй като освен, че лицата следва да отговарят на определени условия и срокът за прилагането му е изтекъл. Ето защо, следва да се приеме, че обосновани са изводите на съда, за спазени материалноправните и процесуални изисквания на закона. Процедурата по издаване на процесната заповед е проведена законосъобразно. Следва да се отбележи, че по същество възраженията в касационната жалба са същите, които са правени и пред първата инстанция, както се посочи съдът ги е обсъдил в решението си и мотивите се споделят и от касационната инстанция. По отношение на присъдените разноски, следва да се приеме, че при определянето им е спазена разпоредбата на чл. 143, ал. 4 от АПК и не се налага тяхното коригиране. По изложените съображения решението следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд – ІІІ отделение,