Решение № 1538 от 11.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5584/2015 г.

Решение № 1538 от 11.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5584/2015 г., III о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Хамад Алнил Абдулрахман Алтом Мохамед, гражданин на Судан, чрез особения му представител адв. Кълова, срещу решение № 2228 от 02.04.2015 г., постановено по адм. д. № 920/2015 г. от Административен съд - София град с доводи за неправилност поради нарушение на материалноправните разпоредби, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответната страна - Зам. председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура изказва мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество - за неоснователна. С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) във връзка с чл. 145 и сл. от АПК, Административен съд - София град, е отхвърлил молбата на Хамад Алнил Абдулрахман Алтом Мохамед, гражданин на Судан, срещу решение № 8901 от 11.12.2014 г. на зам. председателя на Държавната агенция за бежанците при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ е отхвърлена молбата му за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови посочения резултат, съдът подробно е анализирал събраните доказателства и при изяснена фактическа обстановка е направил обосновани и законосъобразни изводи. По делото е установено, че Хамад Алнил Абдулрахман Алтом Мохамед, гражданин на Судан, е напуснал легално през 2013 г. Судан след което е отишъл в Турция. Оттам влязъл нелегално в Бългория със съпругата си. В първото проведено интервю с чужденеца, последният е сочил, че бил чл. на опозицията в Судан- организацията на Демократичен фронт; твърдял е, че е бил задържан от полицията няколко пъти, като бил и арестуван за последен път на 30.01.11 г., тъй като участвал в студентски протести. Като причина за напускане на страната си по произход чужденецът е посочил, че, ако се завърне в Судан ще бъде арестуван. Проведено е и второ интервю на 03.02.14 г., както и трето на 02.06.14 г., в които е разказана бежанската история от първото интервю. След спазена процедура административният орган издал решение, с което отказал предоставянето на бежански и хуманитарен статут на чужденеца. Решението на административния съд, с което е отхвърлена жалбата на Хамад Алнил Абдулрахман Алтом Мохамед, е правилно. Съдът е анализирал подробно представените по делото доказателства и наличната в тях информация, и е извел извод, че по отношение на търсещия закрила не са налице основанията за предоставяне на статут на бежанец, посочени в чл. 8, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците. Правилно съдът е намерил за обоснован изводът на административния орган за липсата на предпоставките за приложение на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, тъй като в процесния случай по отношение на чужденеца не са налице конкретни данни и доказателства, които да обосноват извод за основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. Правилно съдът е посочил, че спрямо чужденеца не е налице и обоснован страх и индивидуализиране на заплахата от преследване по някой от сочените признаци по смисъла на Женевската конвенция от 1951 г. Правилно първоинстанционният съд е посочил, че с оглед приложената справка на Дирекция "Международна дейност" при ДАБ към МС дори и в Судан да съществува преследване на граждани заради техните политически убеждения, то за да бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут, следва да се установи по безспорен начин, че тази опасност е не само абстрактно вероятна. Именно поради това и с оглед факта, че Хамад Алнил Абдулрахман Алтом Мохамед не е успял да докаже твърдяното от него преследване, правилно е възприето, че той е напуснал страната си по произход по чисто икономически причини. По отношение на извода за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут спрямо чужденеца по чл. 9 от ЗУБ правилно съдът е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и в тази част. За тази цел съдът при разглеждане на делото се е съобразил и с установената практика на Съда на Европейския съюз в тази насока и най - вече с изводите, залегнали в решението му по дело № С - 465/07. В процесния случай Хамад Алнил Абдулрахман Алтом Мохамед, гражданин на Судан, не е представил каквито и да било данни за лично засягане или застрашаване на живота му в страната му по произход. Хуманитарен статут съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Касационният жалбоподател обаче не е успял да докаже наличието на нито една от горецитираните предпоставки. Настоящата инстанция споделя извода на съда, че в разглеждания случай, предвид разказаната бежанска история на чужденеца, действително не се е установило по безспорен начин същият да е бил лично обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето му, не са установени намеси в личната сфера на лицето, вследствие на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт, което да даде основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Противно на поддържаните доводи от особения представител на чужденеца за допуснато съществено процесуално нарушение от съда по съображения, подробно мотивирани в проведеното съдебно засезания, настоящият състав намира, че решението на първостепенния съд е постановено изцяло в съответствие със съдопроизводствените правила. Правилно съдът е преценил, че макар административният орган да не е съединил жалбите на двамата съпрузи за разглеждане в общо производство, което е допустимо съгласно чл. 32 АПК, същият не е допуснал съществено процесуално нарушение, нито тези му действия са в противоречие с чл. 14 КРБ, както и с разпоредбите на чл. 8, § 1 от ЕКЗПЧ, респ. с тези на ЗУБ - чл. 8, ал. 9, чл. 9, ал. 6, чл. 22 и чл. 34, които гарантират правото на семеен живот и запазване целостта на семейството. Обоснован е изводът на първостепенния съд, че макар по отношение на съпругата да има отделно решение, постановено в рамките на самостоятелно административно производство, доколкото това решение е в същия смисъл, както това, предмет на обжалване пред АССГ, и доколкото в последното изрично е съобразено обстоятелството, че цялото семейство е в РБ с молби за предоставяне на статут, то не е налице нарушение на горепосочените разпоредби. Решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно и затова следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение