Решение № 4734 от 12.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10237/2009 г.

Решение № 4734 от 12.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10237/2009 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ветка Иванова Говедарска против решение от 10.06.2009 г. по адм. дело № 750/2008 г. на Административен съд - Монтана в частта, в която е отменена заповед № РД - 18-80/26.08.2008 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, София, с която са одобрени кадастралната карта и кадастралните регистри за землището на с. Митровци, община Чипровци, област Монтана в частта относно сграда с идентификатор 48475.501.540.1, находяща се в имот с идентификатор 48475.501.540. Жалбоподателката поддържа, че решението на първоинстанционния съд в тази част е незаконосъобразно, тъй като собствеността върху сградата е правилно отразена и необосновано, поради това, че изводите на съда не съответстват на представените доказателства. Моли решението в обжалваната част да бъде отменено. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба - изпълнителният директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, София не изразява становище. Ответникът Георги Иванов Димитров оспорва касационната жалба. Останалите ответници по касационната жалба не изразяват становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата, доказателствата по делото и служебно прецени валидността и допустимостта на решението съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - Монтана в оспорената част е законосъобразно. Правилно съдът приема, че оспорената заповед в частта, относно сграда с идентификатор 48475.501.540.1, находяща се в имот с идентификатор 48475.501.540 по плана на с. Митровци е издадена от компетентния съгласно чл. 49, ал. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) орган и при спазване на административнопроизводствените правила. Оспорената заповед № РД - 18-80/26.08.2008 г. е издадена и обнародвана в "Държавен вестник" бр. 83/23.09.2008 г. в съответствие с изискванията на чл. 35, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗКИР - след открито производство с определяне на правоспособното лице, вписано в регистъра по чл. 12, т. 8 от ЗКИР, на което е възложено изработването на картата (заповед № РД-16-35/08.11.2007 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, обнародвана в ДВ, бр. 106/14.12.2007 г.) и след изпълнение на процедурата по чл. 46, ал. 1 и чл. 47 от ЗКИР като приетите кадастрална карта и регистри са обявени на заинтересованите лица, а постъпилите възражения са разгледани от съставена за това комисия (протокол № 5 от 10.06.2008 г.). Законосъобразен е и изводът на съдебния състав за постановяване на заповедта в противоречие с нормативната уредба. Заповедта в посочената част е издадена в нарушение на изискванията на разпоредбите на глава V от ЗКИР за създаване на кадастралната карта и кадастралните регистри, които установяват императивни изисквания към административния орган и към собствениците на поземлени имоти, които са длъжни да осигурят свободен в имотите, да означат на свои разноски с регламентирани трайни знаци границите на имота в съответствие с акта, установяващ правото на собственост или друго вещно право, за представи при поискване акт, удостоверяващ правата му върху имота и да опазва поставените в имота геодезични знаци (чл. 38, ал. 1 от ЗКИР). В случая сградата е правилно нанесена въз основа на данните от предходния кадастрален план като е отчетено фактическото положение, но не са отчетени правата на собствениците, съобразно представените документи - при наличие на данни за собствеността върху имота - разписен лист от 1931 г., в който имотът е записан като собственост на Иван Марков Младенов Кръстин и липсата на такива, сочещи различен собственик на постройката, неправилно стопанската сграда е записана като собственост на една от наследниците на последния Ветка Говедарска (удостоверение за наследници № 52) и на Радослав Михайлов Иванов, който не е наследник на Кръстин и както сам заявява не е собственик на сградата (протокол от съдебно заседание на 21.05.2009 г.). В този смисъл е и заключението на вещото лице по изслушаната съдебно - техническа експертиза. Изложеното налага извода, че заповедта в частта относно процесната сграда е издадена при отсъствие на материалноправните основания за това. Ето защо като достига до извод, че са налице основания за отмяна на заповедта в тази част, първоинстанционният съд постановява съдебен акт, който кореспондира със закона. Решението на Административен съд - Монтана в оспорената част е постановено в съответствие със събраните доказателства. В съответствие с данните от разписния лист от 1931 г., че имот пл. № 602, идентичен с имот с идентификатор 48475.501.540, в който се намира процесната сграда, е собственост на Иван Марков Младенов Кръстин и липсата на доказателства стопанската сграда в имота да е собственост на друго лице, съдът правилно приема, че сградата е записана на Ветка Говедарска и на Радослав Михайлов, без да са налице основания за това, обстоятелство, което налага отмяна на заповедта в тази част. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд - Монтана в оспорената част е законосъобразно и обосновано. При касационното разглеждане не са установени посочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 Върховният административен съд, пето отделение