Решение № 10408 от 9.08.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2151/2010 г.

Решение № 10408 от 9.08.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2151/2010 г., III о., докладчик съдията Йорданка Костова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по подадена касационна жалба от Областния управител на област Смолян против решение № 265 от 18.12.2009 г., постановено по адм. д. № 289/2009 г. по описа на Административен съд - Смолян. В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба общински съвет с. Баните, област Смолян считат касационната жалба за неоснователна Представителят на Върховна административна прокуратура дава мнение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, констатира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С обжалванато решение Административен съд Смолян в производство по чл. 32, ал. 2 от ЗА е отхвърлил оспорването на касатора спрямо решение № 248/-2.10.2009 г. на общински съвет с. Баните, с което е прието да се извърши продажба на заведение за обществено хранене, водна пързалка и плувен басейн "/Спортен комплекс/, находящи се в УПИ-I-заведение, водна пързалка и плувен басейн кв. 108 по ПУП на с. Баните, частна общинска собственост. Развити са съображения относно специалния статут на спортните обекти и компетентността на общинския съвет да взема решения за продажбата им. Прието е, че след като в Закона за физическото възпитание и спорта /ЗФВС/, като специален закон, е предвидена възможност за разпореждане с такива обекти, то решението е законосъобразно и е взето в съответствие с Закона за общинската собственост чл. 35, ал. 1. Решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон - чл. 49, чл. 50, чл. 50а и чл. 50б от ЗФВС и следва да бъде отменено, а решението на общинския съвет отменено като незаконосъобразно, по следните съображения: Обектите, предмет на разпореждане с решението на общинския съвет, имат специално предназначение за задоволяване на обществени нужди. Спортните обекти и съоръжения трябва да се ползват за нуждите на физическото възпитание и спорта и свързаните с тях обслужващи и спомагателни дейности, а действията по управление и разпореждане с тях следва да са съобразени със Закона за физическото възпитание и спорта /ЗФВС/. Последния не предвижда възможност за продажба на такива обекти и съоръжения, макар и да са частна общинска собственост. В чл. 140 от Конституцията на Република България /КРБ/, като основан закон е постановено, че общината има право на собственост, която използва в интерес на териториалната общност, а чл. 138 от същата е прогласено, че общинския съвет е органът на местното самоуправление. Следователно, той е този, който има правомощието да приема решения за придобиване, стопанисване и разпореждане с общинско имущество - т. е. упражнява правата на едноличния собственик, на общината като правен субект и юридическо лице. Тези съображения настоящата инстанция излага, за да обоснове правния извод, че в правомощията на общинския съвет е както да преобразува публична в частна общинска собственост т. е. да промяна статута, респ. предназначението на спортните обекти/комплекс, така и да управлява и се разпорежда с тези обекти но в интерес на общината и населението й. Спортните имоти публична или частна общинска собственост подлежат на специален режим на управление и разпореждане, а законовите норми регулиращи ги поставят тези имоти под особена закрила. Основния принцип заложен в закона се съдържа в чл. 50, ал. 1 съгласно който, спортните обекти и съоръжения, собственост на държавата и общините, се ползват за нуждите на физическото възпитание и спорта и свързаните с тях обслужващи и спомагателни дейности. С оглед създаване на условия за развитие на спорта, законодателят в ЗФВС е регламентирал допустимите действия на управление и разпореждане със спортни обекти, като в чл. 50, ал. 2 е уредено ползуването им за тренировъчна и състезателна дейност от спортните организации, студенти на Национална спортна академия, за училищен, извънучилищен и спортен туризъм, за спорт за всички и за спорт на хора с увреждания. В ал. 3 е предвидено безвъзмездно предоставяне изцяло или частично за определено време на спортни и туристически обекти и съоръжения на детски градини, общообразователни, средни, специални, професионални и висши училища и др. при условия и ред определен от съответните органи. В чл. 50а, ал. 2 от закона е уредено отдаването под наем на спортни обекти и съоръжения, частна общинска собственост извън тези по приложение № 1 и 2 при условията на чл. 14 от ЗОС, а в чл. 50в - предоставянето на спортни имоти на физически и юридически лица на концесия по Закона за концесиите. Визираните действия на управление и разпореждане със спортните общински имоти са застъпени и в Правилника за приложение на закона за физическото възпитание и спорта. Не се установяват обаче условия и ред за продажба на спортни обекти, а в областта на административноправното регулиране на обществените отношения административните органи могат да извършват само позволените им от закона действия. Следва да се отбележи, че формално предпоставките за наличие на хипотезата на чл. 35, ал. 1 ЗОС да разпореждане с имота са били налице. Това не налага извод различен от приетия, че решението на общинският съвет е взето в противоречие със специалните изисквания на ЗФВС относно разпореждане със спортни обекти/съоръжения. Това е така защото както бе посочено по-горе в ЗФВС липсва изрична правна норма, която за регламентира продажбата на този вид общинска собственост. В предвид особения статут и предназначение на спортните имоти /за задоволяване на обществени потребности и развитие на спорта/, вложения смисъл и съдържание на употребения в чл. 35, ал. 1 ЗОС израз "разпореждане с имоти общинска собственост" не може да се приеме, че включва "продажба" като вид действие на разпореждане на този вид общинска собственост. Аргумент в подкрепа на това разбиране настоящия касационен състав намира и в липсата на препращане в ЗФВС към общия закон - ЗОС по отношение на неуредените в специалния закон случаи, а именно продажбата на спортни обекти. Препращане към ЗОС съществува само по отношение отдаването под наем на спортни обекти и съоръжения в разпоредбата на чл. 50а, ал. 2 и чл. 51а, ал. 4 от ЗФВС и относно изземване на спортните общински имоти в чл. 10, ал. 2, чл. 11 и чл. 12, ал. 1 от с. з. Аргумент подкрепящ извода е и липсата на предвидена в ЗФВС специална процедура и ред за продажба на такива обекти, частна общинска собственост, за който при това министъра на физическото възпитание и спорта е изразил становище за деактуване и актуването му като държавна собственост. Решението, чиято законосъобразност е оспорена, е взето на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от Закона за местното самоуправление и местна администрация (ЗМСМА) но обекта, предмет на разпореждането, както бе посочено попада под режима на ЗФВС. Съгласно чл. 49, ал. 1 от последния, общинските съвети определят статута на общинските спортни обекти, условията и реда за предоставянето им на спортните организации и взимат решение за разпореждане със спортни обекти, частна общинска собственост, но разпореждането трябва да бъде разпоредено в интерес на населението на общината и в интерес на развитието на спорта и физическото възпитание, съгласно нормите на ЗФВС. Ето защо макар решението на общинския съвет да е взето, в условията на оперативна самостоятелност, е незаконосъобразно, тъй като противоречи на чл. 47 и сл. от ЗФВС и е незаконосъобразно. Като не е съобразил това административния съд Смолян е постановил неправилен съдебен акт и следва да бъде отменен. Оспореното от областния управител решение на общинския съвет с. Баните следва да се отмени като незаконосъобразно. С оглед направеното искане следва да бъдат присъдени разноски за съдебното производство в полза на областната администрация на област Смолян в размер на 150 лева юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство на областния управител. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 1 АПК, Върховния административен съд, трето отделение