Решение № 4060 от 22.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1975/2013 г.

Решение № 4060 от 22.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1975/2013 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от община - Несебър, чрез кмета на общината - Николай Димитров, против Решение № 1946/15.11.2012 г. по адм. дело № 46/2012 г. на Административен съд - гр. Бургас, с което е отменена Заповед № КД-14-02-2126/05.12.2011 г. на главен експерт в СГКК - гр. Бургас, с която е оттеглена Заповед № КД-14-02-2034/21.11.2011 г. на началника на СГКК, като незаконосъобразна. С касационната жалба се иска отмяна на обжалваното решение като неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. като в нея се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния и процесуален закон и необоснованост. Ответникът - началникът на СГКК - Бургас, редовно призован, не се явява и не изразява становище по касационната жалба. Ответникът - "Голдън Бъг" ЕООД, гр. Велико Търново, чрез процесуалния му представител - адв. Георгиева, оспорва касационната жалба, като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е основателна. Предмет на оспорване пред Административен съд - Бургас е била Заповед № КД-14-02-2126/05.12.2011 г. на главен експерт в СГКК - Бургас, с която на основание чл. 91, ал. 1 от АПК, е оттеглена Заповед № КД-14-02-2034/21.11.2011 г. на началника на СГКК - Бургас, с която е одобрено изменение на КК и КР на с. Равда, община - Несебър, по отношение на имот с идентификатор 61056.86.21, чрез нанасяне на четири сгради върху този имот, с различни идентификатори, по искане на "Голден Бъг" ЕООД. Оттеглената предходна заповед е издадена на основание чл. 54, ал. 1 от ЗКИР. За да отмени заповедта съдът приел, че същата е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Според съда административният орган не е разполагал с правото на отзив по чл. 91, ал. 1 от АПК, тъй като липсва обжалване на предходната заповед по административен ред. Заповедта е издадена на основание чл. 54, ал. 1 от ЗКИР и по силата на този специален закон може да бъде обжалвана само по съдебен ред, от което е направил извод, че отзивът е допустим само в хипотезата на чл. 156 от АПК - пред съда, но не и по реда на чл. 91, ал. 1 от АПК, който касае само актове, подлежащи на административно обжалване пред по-горестоящ административен орган. Решението е неправилно. Правото на отзив на административния орган по чл. 91, ал. 1 от АПК не е някакъв вид контрол по административен ред, а законова възможност на органа, като издател на обжалвания акт, сам да го оттегли, отмени или измени при наличие на предвидените за това предпоставки - жалба от заинтересована страна и определен срок, в който преразглеждането на издадения акт е възможно. От това следва, че отзивът не е свързан с направеното обжалване на акта пред по-горестоящия административен акт или пред съда, а е пряко свързан с наличието на жалба, независимо от адресата й. Задължение на органа, издател на акта, е да получава, комплектова и препраща жалби, до сочения в тях получател - по-горестоящия административен орган или съда и без оглед на това дали обжалваните актове подлежат, или не на обжалване по административен ред. С оглед на това нормата на чл. 91, ал. 1 АПК, независимо от систематическото му място в Глава шеста от АПК, може да се приложи от всеки административен орган, издал оспорения акт, при наличие на посочените в него условия, без връзка от възможността, или не, за оспорването му по административен ред. Като е приел обратното, а именно, че правото на преразглеждане на издадения акт от органа по чл. 91, ал. 1 от АПК е свързано само с правото на обжалване на акта по административен ред, съдът е допуснал нарушение на материалния и процесуалния закон, което прави обжалваното решение неправилно. От изложеното следва, че органът, в лицето на началника на СГКК - Бургас, чрез заместващия го главен експерт в СГКК - Бургас, е имал правото да издаде отзивната заповед, с която е оттеглил предходната си такава от 21.11.2011 г. Като неправилно обжалваното решение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, тъй като съдът не е изложил мотиви за материалната законосъобразност на акта и настоящата касационна инстанция не би могла за първи път да изложи такива, решавайки спора по същество. Водим от горното, Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия съдебен състав