Решение № 13960 от 20.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7535/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. А. от гр. Бургас срещу Решение 4120 от 03.06.2024 г. по адм. дело 427/2024 г. на Административен съд Бургас, с което съдът е отхвърлил жалбата й срещу принудителна административна мярка (ПАМ) преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, приложена на 06.02.2024 г. от М. К. на длъжност инспектор ОП Транспорт при община Бургас. В касационната жалба са изложени аргументи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател съдът е обосновал решението си с неправилни изводи от фактическа и правна страна. Оспорва се, че автомобилът е паркиран в обхвата на действие на знак В27, както и законосъобразното поставяне на самия знак. Твърди се, че дори автомобилът да е бил неправилно паркиран, същият не е създавал опасност или пречки за преминаването на другите участници в движението. Наведени са доводи, че паркирането в нарушение на забрана по Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е основание за налагане на глоба по Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), а не за прилагане на ПАМ. Счита, че мярката засяга адресата в по-голяма степен от необходимото за целта й, което я прави несъобразена с принципа за съразмерност по чл. 6, ал. 2 АПК. Иска се отмяната на обжалваното решение и решаване на спора по същество. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът инспектор ОП Транспорт при община Бургас, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като обсъди становищата на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване пред административния съд е ПАМ преместване на паркирано пътно превозно средство (ППС) без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, приложена от М. К. на длъжност инспектор ОП Транспорт при община Бургас на 06.02.2024 г. в 15:44 ч. За да отхвърли жалбата, съдът е приел за доказано от фактическа страна, че на 06.02.2024 г. в 15:44 ч. в гр. Бургас на платното за движение след пътен знак В27 е паркиран лек автомобил, марка Хонда, с рег. [рег. номер]. От правна страна съдът е обосновал извод за законосъобразност на акта, тъй като същият е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Въз основа на събраните по делото доказателства решаващият съд е направил извод за наличие на предпоставките за приложение на чл. 171, т. 5, б. б ЗДвП. Решението е валидно, допустимо и правилно. Разпоредбата на чл. 171, т. 5, б. б ЗДвП предвижда три отделни хипотези за прилагане на принудителната административна мярка преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач. В първата хипотеза попадат случаите на паркиране в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на ППС. Във втората попадат случаите, когато се създава опасност за другите участници в движението, а в третата подадат случаите, когато е невъзможно преминаване на другите участници в движението. Всяка от хипотезите е самостоятелна, като за реализиране на първата е достатъчно установяване на факта на паркиране на моторно превозно средство в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на ППС. В тази хипотеза не се изиска автомобилът да създава опасност за другите участници в движението или паркиране, при което е невъзможно преминаването на другите участници в движението, каквито изисквания са предвидени в останалите хипотези. От представения по делото снимков материал и схема на процесния участък по категоричен начин се установява, че процесният автомобил е паркиран в зона на действие на забранителен пътен знак В27 и допълнителна табела Т17. Мярката е съобразена с законовата разпоредба на чл. 171, т. 5, б. б ЗДвП, която не предвижда прилагането на ПАМ с различна тежест от процесната. Ето защо същата не е приложена в нарушение на чл. 6, ал. 2 АПК. Органът не разполага с оперативна самостоятелност при прилагането на ПАМ от процесния вид. При констатиране на предвидените в закона предпоставки трябва да изпълни диспозицията на приложимата правна норма. Без значение е дали конкретното нарушение на забрана за паркиране представлява основание за налагане на глоба по ЗАНН, доколкото е налице изрична законова норма, която императивно предвижда в случаи като настоящия компетентният орган да приложи процесната мярка. Правилен е изводът на съда, че законосъобразността на поставянето на пътните знаци подлежи на самостоятелен съдебен контрол, поради което аргументите на касационния жалбоподател за неговата евентуална незаконосъобразност не попадат в обхвата на съдебната проверка. По изложените съображения съдът е обосновал правилен извод за наличие на хипотезата на чл. 171, т. 5, б. б ЗДвП, послужила като основание за прилагане на мярката. Не са налице основания за отмяна на обжалваното съдебно решение и то следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение