Решение № 129 от 9.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11528/2015 г.

Решение № 129 от 9.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11528/2015 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" В. при ЦУ на НАП против Решение № 1778 от 07.08.2015 г. на Варненски административен съд по адм. д. № 626 по описа за 2015 г., в частта му, с която по жалба на Б. М. А., действаща като ЕТ"Р.-Б. А.", от гр. Т., кв. Запад, бл. ..., е отменен Ревизионен акт № 251402619/03.09.2014 г. на органи по приходите при ТД на НАП - гр. В., потвърден с Решение № 710/24.01.2015 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. В. при ЦУ на НАП, в частта му, с която в тежест на жалбоподателката, са установени задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 5 201,59 лева и съответните им лихви и за 2008 г. - за размера над 999,69 (Деветстотин деветдесет и девет цяло и шестдесет и девет ст.) лева и съответните им лихви и Дирекцията е осъдена да заплати разноски. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение, в посочената част, е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновани фактически изводи, че получената в заем от ревизираното лице сума 45 000 лв. през 2007 г. е използвана за дейността на търговското й предприятие и може да послужи за оправдание на превишението на извършените през 2007 г. разходи над приходите изцяло и частично за 2008 г. Ответникът по касационната жалба Б. М. А., действаща като ЕТ"Р.-Б. А.", от гр. Т., не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество-неоснователна, поради следното: Спорът пред първоинстанционния съд е бил относно начина на формиране и размера на установените превишения на разходите над приходите на ревизираното лице, които са приети за данъчна основа за данък върху доходите по реда на чл. 122 от ДОПК. За да отмени РА в посочената част, първоинстанционният съд е намерил за основателни твърденията на жалбоподателката, че при съставяне на балансите на паричните потоци на жалбоподателката неправилно са извършени компенсирания с налични суми на съпруга й А. А. и обратно. С РА е прието, че през 2007 г. в разходната част на баланса на паричните потоци на жалбоподателката са включени 45 000 лева за покриване на недостиг на А. М. А./съпруг на РЛ/, предвид констатациите при извършена проверка на съпруга, която е установила превишение на разходите над приходите и доходите му в общ размер 87 186,65 лева за годината, а за 2008 г. са извършени обратните операции, като недостиг в паричния баланс на жалбоподателката в общ годишен размер 5 053,82 лева е компенсиран с наличности на съпруга й. Обосновано административният съд приел, че така извършените компенсации не могат да бъдат приети за правилни, доколкото липсва основание да се счита, че има покриване на разходи на единия съпруг с доходи или приходи на другия и липсва основание за "пренасяне" на недостиг от единия съпруг на другия, тъй като това неоснователно би изместило данъчното задължение от едно към друго, задължено на собствено основание, лице. Най-напред, за да се приеме за обоснована посочената констатация на РА, следва да е доказано плащането на получената в заем сума именно за придобиване на дружествени дялове от "Регата"ООД от съпруга на РЛ А. М., действащ с ЕТ "Витсио- А. М.", именно с въпросните заети от съпругата средства. Тежест да докажат този факт имат органите по приходите, които са направили фактическите си изводи единствено въз основа на обстоятелството, че при ЕТ "Витсио - А. М." не е осчетоводено плащане на дяловете. Необоснован е изводът им, че това е достатъчно да се приеме за доказано, че придобиването на дяловете е станало именно с посочените средства. ВАС многократно се е произнасял, че презумптивна доказателствена сила имат само обоснованите констатации на РА, издаден по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК. С право съдът е приел и че след като няма данни и доказателства дяловете да са придобити от името и за сметка на жалбоподателката или да са станали семейна имуществена общност, не може да се обоснове извод, че полученият от нея заем е използван по посочения начин. След като е установеното при ревизията, че дяловете са придобити от предприятието на ЕТ "Витсио - А. М.", с възлагането на тези разходи на жалбоподателката недостигът на парични средства е пренесен от А. М. в тежест на жалбоподателката, а съответно и данъчното задължение за данъчната основа, определена по реда на чл. 122 от ДОПК като превишение на разходите над приходите. Убедителни са мотивите на съда и относно несъвпадането на размера на сумите, за превишение на разходите над приходите при съпруга и тези, компенсирани за жалбоподателката като косвен аргумент за незаконосъбразност на извършените компенсации. На единственото конкретно касационно оплакване, че жалбоподателката не е доказала, че въпросната заета сума е използвана за дейността на нейното предприятие, следва да се отговори, че констатация на самия РА, повторена и в касационната жалба, е внасянето на парични суми в каса от физическото лице за финансиране на предприятието му на ЕТ. Предвид изложеното, първоинстанционният съд обосновано и законосъобразно е преизчислил данъчните основи за посочените две години, въз основа на посочените обосновани фактически изводи и правилно е намалил частично установените данъчни задължения. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение