Решение № 8506 от 9.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4209/2015 г.
ВАСII отделение09.07.2015 г.докладчик Галина Солакова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 274/17.02.2015 г., постановено по адм. дело № 1429/2014 г. по описа на Административен съд -Пловдив. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 8506 от 9.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4209/2015 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "СНЕГЕР-ТУРИСТ" ЕООД, със седалище и адрес на управление: с. Ивайло, общ. Пазарджик, чрез пълномощника адв. Петков срещу решение № 274/17.02.2015 г., постановено по адм. дело № 1429/2014 г. по описа на Административен съд -Пловдив. В жалбата се релевират оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила- отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК и се претендира отмяна на решението със законните последици. Ответникът - директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ - Пловдив при ЦУ на НАП не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се потвърди решението като обосновано, правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение намира касационната жалба като подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящия касатор срещу Ревизионен акт № 131305418 от 17.02.2014 г., издаден от началник сектор "Ревизии" и главен инспектор по приходите при ТД на НАП - Пловдив, в потвърдената и изменена с Решение № 418 от 29.04.2014 г. на и. д. директора на дирекция "ОДОП"- Пловдив при ЦУ на НАП част за допълнително определени дължими суми за довнасяне за корпоративен данък, както следва: за 2010 г. в размер на 4 775,70 лв., с прилежащи лихви, за 2011 г. в размер на 3 677,07 лв. с прилежащи лихви и за 2012 г. в размер на 3 641,20 лв. с прилежащи лихви. Решението е мотивирано с правилно увеличен финансовия резултат по реда на чл. 26, т. 2 ЗКПО - липса на документална обоснованост, тъй като няма доказателства за реалното осъществяване на визираните по пера доставки, налице е неотговаряща на изискването по чл. 10 във вр. с чл. 3, ал. 2 от ЗСч. документация и липсват договори и обвързаност с издадените ваучери, с оглед нормите на чл. 30, чл. 25 от ЗТуризма (отм.) и § 1, т. 14 от ДР на съшия закон. Изложени са изрични мотиви и досежно некредитиране частично на заключението на вещото лице, като е прието, че е работено по документи, непредставени по делото, а част от констатациите се базират на частни документи, изходящи от жалбоподателя /пътни книжки на автобусите/ и са взети предвид обяснения за обвръзки между документите, които съставляват твърдения за изгодни за жалбоподателя факти, въведени едва в съдебната фаза на производството. Така постановеното решение е правилно, обосновано и законосъобразно. Констатациите по РА, в неизменената му част с Решение № 418 от 29.04.2014 г. на и. д. директора на дирекция "ОДОП"- Пловдив при ЦУ на НАП, досежно установеността за довнасяне на корпоративен данък не са оборени от жалбоподателя по реда на чл. 154, ал. 1 ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Въпреки изчерпателно разгледаните налични документи по делото от административният съд във връзка с заключението на приетата съдебно -счетоводна експертиза, не е установено наличие на договори за организирано пътуване по ЗТ, към които да се съотнасят представените ваучери по смисъла на чл. 25 във вр. с чл. 30 от ЗТ (отм.). Освен това информация за конкретните туристи не се съдържа в документите-ваучерите са издадени на името на екскурзоводите. В редица квитанции са установени поправки или липса на изискуемите реквизити, както и дописвания. Следователно не е удостоверено действително осъществения конкретен разход по доставките и е налице основанието по чл. 26, т. 2 ЗКПО, т. е. законосъобразно е увеличението на финансовия резултат за процесните периоди 2010 г., 2011 г. и 2012 г. и определянето на допълнителен корпоративен данък. Неоснователно е възражението досежно възприетите от съда размери на данъка, след частичната отмяна и корекция с Решение № 418 от 29.04.2014 г. на и. д. директора на дирекция "ОДОП"- Пловдив при ЦУ на НАП, тъй като сочените като правилни суми в касационната жалба изцяло съвпадат с тези, по които се е произнесъл административният съд, а именно: за 2010 г. - 4 775,70 лв., с прилежащи лихви, за 2011 г. - 3 677,07 лв. с прилежащи лихви и за 2012 г. - 3 641,20 лв. и лихви. Неоснователен е довода за несъобразяване от съда на факта на издаването на фактурите и инвойс- фактурите от "Клуб Палм" за "различни екскурзии" и в "различни години", тъй като изводът на съда касае разминаването в практиката по издаване на различен вид "разходо-оправдателни документи", а не третира двата вида фактури като издадени за един и същи период и за идентични плащания. С оглед изложеното, обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба -без уважение като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,