Решение № 6115 от 23.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7458/2018 г.

Решение № 6115 от 23.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7458/2018 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. Велев от [населено място], срещу решение № 772 от 25.04.2018 г., постановено по адм. дело № 71/2018 г. Административен съд гр. Благоевград, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 2153-01-65/18.12.2017 г. на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ - гр. Благоевград и потвърденото с него разпореждане № [ЕГН]/2140-01-518/27.09.2017 г. на началника на отдел "Пенсии" при ТП на НОИ – гр. Благоевград, и е осъден да заплати 350 лева разноски по делото. Счита, че решението е неправилно, постановено при нарушение на административните процедури. Моли същото да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което първоначалната жалба да бъде уважена. Ответникът по делото – директорът на ТП на НОИ – гр. Благоевград, не дава становище. Представителят на Върховната административна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна. Върховният административен съд прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес, по същество за неоснователна. Предмет на съдебното производство пред Административния съд гр. Благоевград е решение № 2153-01-65/18.12.2017 г. на директора на ТП на НОИ – гр. Благоевград, с което е потвърдено разпореждане № [ЕГН]/2140-01-518/27.09.2017 г. на началника на отдел "Пенсии" при ТП на НОИ – гр. Благоевград обективиращо отказ да бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Велев, тъй като лицето не отговаря на условията на чл. 69, ал. 1 от КСО във вр. с § 50 от ПЗР на ЗИДКСО. Според административния орган Велев не отговаря на условията по чл. 69 КСО и § 50 от ПЗР на ЗИДКСО за отпускане на пенсия за осигурителен стаж. При последвалото административно оспорване пред по-горестоящия орган, директорът на ТП на НОИ – гр. Благоевград, е потвърдил разпореждането с мотиви, че оспорващият няма право на лична пенсия при условията на чл. 69, ал. 2 КСО, тъй като не е навършил 52 години и 10 месеца; че общият му осигурителен стаж до 31.12.2015 г. е 26 години, 9 месеца и 12 дни, поради което не отговаря на изискването по § 50 от ПЗР на ЗИДКСО; че за осигурителен стаж за пенсиониране следва да се зачита само срока на редовната военна служба след навършването на 18-годишна възраст, поради което по отношение на оспорващия следва да се зачете само периода 27.08.1989 г. /датата на навършване на пълнолетие/ - 01.05.1991 г. Възприето е, че обучението на Велев в СМУ "Ф. Е. Дзерджински" – гр. Пазарджик, за периода от 31.08.1988 г. до 27.08.1989 г., не следва да бъде зачетено за осигурителен стаж. С обжалваното решение Административният съд гр. Благоевград е отхвърлил жалбата като неоснователна, след като е обосновал извод за издаване на оспорения административен акт от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и точно прилагане на относимите материалноправни разпоредби. След като е подложил на преценка събраните по делото доказателства, съдът е приел, че периодът от 31.08.1988 г. до 27.08.1989 г., на която дата лицето е навършило пълнолетие, не може да бъде зачетен за трудов стаж на валидно правно основание. През спорния период на обучение в средното милиционерско училище е била в сила разпоредбата на чл. 81, ал. 1 от ППЗП (ДВ, бр. 102 от 1967 г.), съгласно която за трудов стаж от ІІІ категория се е зачитало времето, прекарано в редовна военна служба или трудова повинност. На завършилите курса на милиционерските училища се е признавала отбита редовна военна служба, но времето на обучение не е било приравнено на трудов стаж. Едва с изменението, обн. в ДВ, бр. 76 от 1996 г., времето на обучение на курсанти и школници след навършване на пълнолетие е приравнено на трудов стаж до размера на наборната служба. Така постановеното решение е правилно. Съгласно чл. 69, ал. 2 КСО, държавните служители за Закона за Министерство на вътрешните работи, Закона за специалните разузнавателни средства и по Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, държавните служители по чл. 11 от Закона за пощенските услуги, държавните служители, осъществяващи дейността по охрана на съдебната власт по чл. 391 от Закона за съдебната власт, придобиват право на пенсия при навършване на 52 години и 10 месеца и при 27 години общ осигурителен стаж, от който две трети действително изслужени, като държавни служители по посочените закони, по Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" и като военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. В параграф 50 от ПЗР на ЗИДКСО (ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.), е предвидена възможност лицата по чл. 69 КСО, които до 31.12.2015 г. имат необходимия осигурителен стаж за придобиване право на пенсия, да се пенсионират независимо от възрастта им до 31.12.2018 г. От цитираните разпоредби следва изводът, че право на пенсия за осигурителен стаж и възраст имат, независимо от възраст, лицата които до 31.12.2015 г. имат общо 27 години общ осигурителен стаж, от който две трети действително изслужен, като държавни служители по посочените в чл. 69, ал. 2 от КСО закони. Разпоредбата на чл. 44, ал. 1 и ал. 2 НПОС посочва, че за осигурителен стаж от трета категория се признава времето на наборна военна служба и времето на обучение на курсанти и школници след навършване на пълнолетие до размера на наборната служба за съответния род войски, съгласно действащото законодателство, независимо кога са положени. За този стаж се дължат осигурителни вноски от републиканския бюджет. Когато по време на обучението се промени срокът на наборната военна служба, за осигурителен стаж се зачита определеният срок към датата на започване на обучението, а за ненавършилите пълнолетие – към датата на навършване на пълнолетието им. Безспорно е установено, че на И. Велев, съгласно представените по пенсионната преписка документи, е зачетен осигурителен стаж от първа категория труд 25 години, 1 месец и 0 дни и осигурителен стаж от трета категория - 02 години, 7 месеца и 12 дни, при което е прието, че общият му осигурителен стаж до 31.12.2015 г. възлиза на 26 години, 9 месеца и 12 дни. Събрани са надлежни доказателства, установяващи периодите на обучение в средното милиционерско училище, за които се претендира признаване на осигурителен стаж. Правният спор се отнася до зачитането на стажа на Велев в периода на обучението му в СМУ "Ф. Е. Дзержински"-гр. Пазарджик от 31.08.1988 г. до 04.05.1991 г. като осигурителен и по-специално дали същият следва да бъде зачетен като осигурителен стаж за целия период на обучение, считано от 31.08.1988 г. до 04.05.1991 г. или за времето след 27.08.1989 г. /датата на навършване на пълнолетието му/ до завършване на училището - 04.05.1991 г. Поддържа се становище, че от 31.08.1988 г., времето когато е започнал обучението си, като школник в средното специално училище на обучаващия се следва да се счита за отбиващ редовна военна служба и независимо, че до 27.08.1989 г. е бил непълнолетен, времето следва да се зачете за трудов стаж съгласно действащите през периода нормативни актове. Съгласно разпоредбата на чл. 81, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (редакция – ДВ, бр. 102 от 1967 г.), в сила през спорния период, за трудов стаж от III категория се зачита времето, прекарано в редовна военна служба. Не е предвидена хипотеза на приравнен трудов стаж в случаите, когато по силата на изрични нормативни разпоредби редовната военна служба се счита за отбита. Редовна военна служба съгласно чл. 21 от действащия Закон за всеобщата военна служба в Народна република България (обн., Изв., бр. 13 от 14.02.1958 г.) е отбивана от всички български граждани, които в годината на набора са навършвали 18 години. Жалбоподателят Велев е навършил 18 години през 1989 г., когато е бил школник в средното милиционерско училище. Той е завършил курса на обучение в СМУ "Ф. Е. Дзержински"- гр. Пазарджик на 01.05.1991 г., поради което на основание чл. 2, б. "б" от Указ № 117 от 31.07.1971 г. за откриване на сержантски (старшински) средни военни училища (обн., ДВ, бр. 63 от 10.08.1971 г., изм., бр. 67 от 26.08.1977 г., бр. 12 от 12.02.1988 г.) му е призната отбита редовна военна служба. Обучаващите се в сержантските (старшински) средни военни училища се намират на действителна военна служба и имат всички права и задължения на срочнослужещи в армията (чл. 3 от Указ № 117 от 31.07.1971 г.), но цитираната разпоредба на чл. 81, ал. 1 от ППЗП (ДВ, бр. 102 от 1967 г.) не е приравнявала времето на обучението им на трудов стаж. По отношение на редовната военна служба е въведено изискването, че същата се изпълнява при навършване на пълнолетие по аргумента на чл. 21 от ЗВВСНРБ (отм.);. От друга страна за целите на пенсионното производство за трудов стаж по силата на чл. 81 от ППЗП (отм.); се зачита времето прекарано в редовна военна служба, т. е периода от 18 годишна възраст, когато наборниците подлежат на повикване на редовна военна служба до момента на уволнението им. Нормата на чл. чл. 81 от ППЗП (отм.); не предвижда зачитане като трудов стаж на периоди, приравнени на редовна военна служба. Това е сторено едва с изменението на разпоредбата на чл. 81 от ППЗП (отм.); с параграф 42 от Постановление на МС № 218 от 29.08.1996 г. (ДВ, бр. 76 от 1996 г.) във връзка с приетия Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България (ДВ, бр. 112 от 1995 г., в сила от 27.02.1996 г.) с който военната служба се разделя на кадрова и наборна. Разпоредбите на ППЗП (отм.); и на НПОС разграничават редовната военна служба, както и приравнените на редовната военна служба периоди и ясно обективират волята на законодателя, като осигурителен стаж при пенсиониране да се зачита само срокът на редовната военна служба от навършване на 18 годишна възраст. Касационният жалбоподател няма право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69, ал. 2 КСО и § 50 от ПЗР на ЗИДКСО, тъй като не отговаря на едно от предвидените кумулативни изисквания на закон, а именно наличието на 27 години общ осигурителен стаж. Доводите, изложени в съдебното заседание на 09.04.2019 г., за обстоятелството, че Велев е полагал извънреден труд, който при постановяване на разпореждането не е взет предвид и който би бил достатъчен за необходимия стаж за пенсиониране, са неоснователни. Съгласно чл. 142, ал. 1 АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Според чл. 142, ал. 2 АПК, установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. Само новонастъпилите до приключване на устните състезания пред първата инстанция факти са от значение за спорното право. Недопустимо е едва в касационното производство позоваване на положен извънреден труд над 50-те часа, които са предвидени и полагащите му се като годишен отпуск за положен труд. Тези възражения са ирелевантни за спора и не следва да се вземат предвид. Оспореният административен акт, с който е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 69, ал. 2 КСО и § 50 от ПЗР на ЗИДКСО, е издаден при спазване на материалния закон и като е отхвърлил подадената жалба, Административният съд гр. Благоевград е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания по чл. 209 АПК за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора не се възлагат разноски за производството пред настоящата инстанция, тъй като ответната страна не е претендирала такива. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,