Решение № 2514 от 8.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6214/2015 г.

Решение № 2514 от 8.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6214/2015 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. Пловдив, против решение № 761 от 14.04.2015 г. по адм. д. № 304/2015 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отменено решение № РД-6/13.01.2015 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив и разпореждане № 1906/11.12.2014 г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ - Пловдив. Изложените съображения за пороци на съдебното решение релевират неправилно прилагане на чл. 5, ал. 4, т. 1 и чл. 42, ал. 3 от КСО като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Районната здравноосигурителна каса, гр. Пловдив, не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Пловдив е решение № РД-6 от 13.01.2015 г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - Пловдив и потвърденото с него разпореждане № 1906 от 11.12.2014 г., издадено от ръководителя на контрола по разходите на ДОО по реда на чл. 110, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 1 от КСО за събиране на сумите по ревизионен акт за начет вх. № 33-01-9 от 01.12.2014 г. С оспорените актове Районната здравноосигурителна каса (РЗОК) - Пловдив е задължена да възстанови по сметка на ДОО сумата 104.63 лв., представляваща неправилно изплатени на Добромира Тончева Филипова парични обезщетения за придружаване и гледане на дете до 18-годишна възраст през периода 29.07.2014 г. - 06.08.2014 г., заедно с лихви в размер на 18.40 лв. (общо 123.03 лв.). След като е приложил неправилно разпоредбата на чл. 42, ал. 3 от КСО, която е неотносима към фактите по делото, Административен съд - Пловдив е стигнал до правилния краен извод за незаконосъобразност на оспорените административни актове. Обжалваното съдебно решение, с което жалбата е уважена, следва да бъде оставено в сила, но по различни правни съображения. Разпоредбата на чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО създава основание за ангажиране отговорността на физическите лица или на юридическите лица за причинените от тях щети на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи, включително от неправилно удостоверяване на осигурителен стаж или осигурителен доход. В разглеждания случай е установено, че на Добромира Тончева Филипова е бил издаден болничен лист за периода 29.07.2014 г. - 06.08.2014 г. за придружаване и гледане на дете до 18-годишна възраст. От 30.07.2014 г. безсрочното служебно правоотношение на Добромира Тончева Филипова с РЗОК - Пловдив е било прекратено. Хипотезите на приравнена временна неработоспособност по чл. 45, ал. 1 от КСО са извън основанията по чл. 42, ал. 2 от КСО за изплащане на парични обезщетения след прекратяване на осигуряването. Разпоредбата на чл. 42, ал. 3 от КСО визира осигуряване по срочни трудови и служебни правоотношения, договори за военна служба и договори за управление и контрол на търговски дружества. На основание чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО осигурителят РЗОК - Пловдив периодично представя в Националната агенция за приходите данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите", дните в осигуряване и облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на физическите лица - поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване. На 29.07.2014 г. РЗОК - Пловдив е подала в ТД на НАП - Пловдив декларацията по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за текущия м. юли 2014 г. Прекратяването на служебното правоотношение на Добромира Тончева Филипова, считано от 30.07.2014 г., е наложило подаване на коригираща декларация в ТД на НАП - Пловдив на 06.08.2014 г. Поради допусната неточност на 11.08.2014 г. е била подадена следваща коригираща декларация. На 07.08.2015 г. РЗОК - Пловдив е представил в ТП на НОИ - Пловдив болничните листове от м. юли 2015 г. и попълнена декларация - приложение № 15 съгласно чл. 3, ал. 2 от Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НИИПОПДОО - отм., ДВ, бр. 57 от 28.07.2015 г.), в което е отразена дата на прекратяване на осигуряването 30.07.2014 г. Изплащането на паричното обезщетение по болничния лист е било извършено след предоставяне на коригиращата информация: на 14.08.2014 г. за първите два дни от временната неработоспособност и на 02.09.2014 г. - за оставащите три дни. Анализът на установените фактически обстоятелства сочи, че неправилното извършване на осигурителните разходи не е причинено от действия на осигурителя. На основание чл. 1, ал. 2 от НИИПОПДОО при преценката и изплащането на паричното обезщетение ТП на НОИ използва приетите данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, данните от декларацията по чл. 3, ал. 1 към болничния лист, заявлението-декларация и др. При констатирано разминаване между датата на прекратяване на осигуряването и отразените работни дни с право на парично обезщетение за периода на болничния лист административният орган е бил длъжен да изпълни нормативно вменените му задължения за преценка на фактите и правото на парично обезщетение. Липсват данни, че ТП на НОИ - Пловдив е изпълнило задължението по чл. 15 от НИИПОПДОО да изпрати уведомително писмо на осигурителя с указания за отстраняване на нередовности и несъответствия в документите. Неизпълнението на визираните контролни функции е сред основните фактори, обусловили неправомерно плащане на парично обезщетение и настъпилата щета. Оспорените административни актове, с които осигурителят е задължен да възстанови нанесени на ДОО щети от неправомерно извършени осигурителни разходи, са издадени в нарушение на материалноправните предпоставки по чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО. Като е стигнал до извод за незаконосъобразност на актовете и ги е отменил, първоинстанционният административен съд е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,