Решение № 11486 от 8.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2326/2020 г.

Решение № 11486 от 8.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2326/2020 г., II о., докладчик председателят Георги Колев Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Р. Николова – Даци - Р" със седалище гр. Бобов дол, срещу решение № 11 от 15.01.2020 г., постановено по адм. д. № 217/2019 г. по описа на Административен съд – Кюстендил, в частта, с която е отхвърлена жалбата на едноличния търговец срещу заповед № ДК-02-ЮЗР-9/09.04.2019 г. на началника на РДНСК – Югозападен район, в частта, с която е наредено премахването на незаконен строеж: "Бензиностанция, състояща се от надземен резервоар с обем 10 куб. м., разделен на две клетки – за нафта и за бензин, разположен върху метална шина, която е закрепена с метални шпилки върху излята бетонова площадка с размер 8 м/2. 5 м и дебелина 10 см, до който е монтирана бензиноколонка с шест пистолета", находящ се в УПИ XXX, кв. 30 по плана на гр. Бобов дол, с административен адрес гр. Бобов дол, ул. "Юрий Гагарин" № 13. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението в обжалваната му част, като постановено в нарушение на материалния закон. Касаторът поддържа неправилност на извода на съда относно определянето на строежа от първа категория и компетентността на органа, издал оспорената заповед. Претендира се отмяна на решението в обжалваната му част и направените по делото разноски. Ответникът - началникът на РДНСК Кюстендил в писмен отговор на касационната жалба, подаден чрез процесуалния му представител юрк. Д. Карамфилова, и в съдебно заседание чрез юрк. М. Михайлова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване решение, от страна по делото, за която то се явява неблагоприятно в обжалваната му част и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема оспорената заповед в частта й за премахване на бензиностанция, състояща се от надземен резервоар с обем 10 куб. м., разделен на две клетки – за нафта и за бензин, разположен върху метална шина, която е закрепена с метални шпилки върху излята бетонова площадка с размер 8 м/2. 5 м и дебелина 10 см, до който е монтирана бензиноколонка с шест пистолета, за материалноправно законосъобразна, без наличие на основания за отмяната й. За другият описан в заповедта строеж "подземен резервоар за нафта с обем около 15 куб. м. ", тя е отменена с необжалваната част от решението. Решението, в обжалваната му част, е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил релевантните за спора факти. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че процесният обект представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ и е изпълнен без предвиждане по действащия ПУП и без разрешение за строеж. Това го квалифицира като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ. Тази му характеристика, както правилно първоинстанционният съд е установил, е основание за началника на РДНСК – Югозападен район да издаде оспорената заповед за премахване на строежа. Неоснователен е основният касационен довод, с който се оспорва квалификацията на процесния обект: "Бензиностанция, състояща се от надземен резервоар с обем 10 куб. м., разделен на две клетки – за нафта и за бензин, разположен върху метална шина, която е закрепена с метални шпилки върху излята бетонова площадка с размер 8 м/2. 5 м и дебелина 10 см, до който е монтирана бензиноколонка с шест пистолета" като строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ. Установено е по делото, вкл. и от назначената и приета съдебно-техническа експертиза, че обектът се състои от: надземен резервоар с обем 10 куб. м., разделен на две клетки – за нафта и за бензин, разположен върху метална шина, която е закрепена с метални шпилки върху излята бетонова площадка с размер 8 м/2. 5 м и дебелина 10 см, до който е монтирана бензиноколонка с шест пистолета. Независимо от установените технически характеристики, разположение и начин на закрепване на така описаните надземен резервоар и бензиноколонка, водещо за определяне на изграденото като строеж е предназначението му. Дали е налице строеж или преместваем обект е въпрос на правна преценка от съда и в този смисъл правилно заключението на вещото лице не е кредитирано в тази му част. Дадени обекти представляват строежи по функционален критерий и качеството им следва от изричното признаване с правна норма. Такъв именно е случаят с обектите, които не са посочени в § 5, т. 38 ДРЗУТ, но попадат в обхвата на чл. 137, ал. 1 ЗУТ и Наредба № 1/30.07.2003 г. за номенклатурата на видовите строежи. Строежи от първа категория към релевантния момент са криещите опасност от взрив, от значително вредно въздействие върху околната среда или от разпространение на отровни или вредни вещества – чл. 137, ал. 1, т. 1, б. "г" ЗУТ и чл. 2, ал. 4, т. 1-3 от Наредба № 1/30.07.2003 г. Класификаторът на тези строежи е даден в Приложение № 1 - вж. ал. 13 на чл. 2 от наредбата, а в т. 144 от него фигурират бензиностанции, нафто раздавателни пунктове, газостанции и пунктове за пълнене с газ. При правилно приложение на закона административният орган и съдът са съотнесли бензиностанцията, състояща се от надземен резервоар с обем 10 куб. м., разделен на две клетки – за нафта и за бензин, разположен върху метална шина, която е закрепена с метални шпилки върху излята бетонова площадка с размер 8 м/2. 5 м и дебелина 10 см, до който е монтирана бензиноколонка с шест пистолета към строежите от споменатата категория. Не може да бъде споделено твърдението на касатора за наличие на строителни книжа за процесния обект. Разрешението за поставяне № 1/06.01.2008 г. на модулна инсталация за светли горива с резервоар 10 куб. м. разделен на две клетки по 5 куб. м. с монтирана двойна бензиноколонка, не препятства възникването на основание за издаване на разрешение за строеж, тъй като обуславящо за квалификацията на обекта е неговото предназначение, респ. възможните последици от съществуването и функционирането му. Той не е и в кръга на изключенията по чл. 151, ал. 1 ЗУТ, за които не се изисква разрешение за строеж, и при обсъдената категория на общо основание за него е бил необходим изричен разрешителен акт от главния архитект на общината – чл. 148, ал. 1 и ал. 2 от закона. От доказателствата по делото се установява, че процесният обект е изпълнен без предвиждане по действащия ПУП и без разрешение за строеж, поради което е незаконен строеж – чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ и подлежи на премахване, както правилно и в съответствие с приложимите материалноправни норми приемат административният орган и съдът. При така установения строеж от първа категория изводът на първоинстанционния съд относно компетентността на административния орган, издал оспорената заповед, също е правилен и обоснован. По изложените съображения настоящият състав намира, че обжалваната част от решението не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да остане в сила. При този изход на спора касаторът ще следва да бъде осъден да заплати на ответника сума в размер на 100. 00 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,