Решение № 6168 от 17.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11005/2016 г.

Решение № 6168 от 17.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11005/2016 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от В. К. и Г. К. в качеството им на изпълнителни директори и представляващи дружество "БОРОСПОРТ" АД, чрез процесуален представител адвокат И. Б., против решение № 731 от 19.07.2016 г. на Административен съд С. област по адм. дело № 414/2016 г. С него се отхвърля жалбата им срещу решение № 1040-22-8 от 22.03.2016 г. на директора на ТП на НОИ С. област, с което е оставено в сила разпореждане № 5104-22-6 от 03.02.2016 г. на длъжностно лице при ТП на НОИ С. област. Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, директорът на ТП на НОИ С. област не се представлява и не взема становище по жалбата. Ответникът, Й. А. М. чрез процесуален представител адвокат Василев взема становище за неоснователност на жалбата по съображения изложени и в писмен вид. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за основателна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу цитираното решение. С него се отхвърля жалба срещу разпореждане на длъжностното лице при ТП на НОИ С. област, с което на основание чл. 60, ал. 1 КСО декларираната злополука вх. № 5101-22-8 от 01.02.2016 г. на ТП на НОИ С. област от осигурителя Бороспорт АД станала с Й. А. М. на 31.12.2015 г. се приема за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 КСО. Съдът е разгледал по същество жалбата която приел за неоснователна. От доказателствата по приложената преписка е установено, че на 20.12.2015 г. между "Бороспорт" АД и Й. М. е сключен трудов договор № 1252 според който М. е назначен за ски инструктор в дружеството със задължения, утвърдени от жалбоподателя по длъжностна характеристика, връчена му към датата на подписване на трудовия договор. Установено е, че на 31.12.2015 г. след приключване на урока по ски, М. е оставил туристите в ресторант в ски център "Маркуджиците" и към 15 часа се спуснал по писта "Ястребец 1" по посока съблекалнята, при което ските му се удрят в камък или буца лед, откачват се, М. се претълкулва няколко пъти през глава, получава наранявания, обадил се ПСС, които го транспортирали до медицинския център. Установено е, че нараняването е счупване на горния край на лакетната кост-закрито. М. представя болничен лист пред дружеството осигурител за настъпилата злополука, определена като трудова. По този повод със заповед е определена комисия за разследване на злополуката, която издала протокол от който се установява, че пострадалият се е прибирал от ски център Ястребец по затворена за ползване писта след обучение на туристи, вследствие на което е настъпила злополуката. С процесното разпореждане злополуката е приета за трудов, а с процесното решение е отхвърлена жалба на осигурителя срещу разпореждането. Съдът е приел от правна страна след анализ на разпоредбата на чл. 55 КСО, че са налице всички елементи за приемане на злополуката за трудова. Обстоятелството, че пострадалият е нарушил трудовата дисциплина и преминал по затворена ски писта е прието за неотносимо към определяне на характера на злополуката като приоритет в случая има обстоятелството, че движението на пострадалия е било при и повод изпълнение на трудовите му задължения съгласно сключения договор. Решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Разпоредбата на чл. 55, ал. 1 КСО урежда материалните предпоставки при наличието на които една злополука се определя като трудова. Тези предпоставки са наличието на внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършената работа, както и при всяка друга работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност или смърт. Съгласно ал. 2 трудова е злополуката станала и по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място до основното място за живеене, или до друго допълнително място на живеене с постоянен характер, мястото до където осигурения обикновено се храни, мястото за получаване на възнаграждение и не е налице трудова злополука когато пострадалият умишлено е увредил здравето си. В настоящият случай пострадалият е ски инструктор като трудовата му функция се изразява в обучение на туристите да карат ски и начина на придвижването им по пистите за това. В това му качеството същият е получавал ежедневна информация за състоянието на ски пистите, наясно е бил със задълженията си на ски инструктор по длъжностна характеристика, наясно е бил с опасността на която се излаг, а когато преминава по забранена за ползване ски писта, затворена поради недостатъчно сняг и е необработена. За тези обстоятелства той е обучавал туристите в ски училището при упражняване на този спорт. При това положение следва да се приеме, че когато М. предприема съзнателно придвижване по затворена ски писта, като не се движи с осигурения му служебен транспорт, на своя преценка, риск и отговорност за здравето му в нарушение на всички разпоредби и правила за поведение съгласно трудовия му договор и нормативни разпоредби за поведение в трудовата му функция, случилата се злополука не следва да бъде приемана за трудова. Това не е обичайния му път за придвижване, а напротив забранен за придвижване път, за което той следва да обучава туристите да не извършват. При това положение следва да се приеме, че това обстоятелство надделява и изключва всички материални предпоставки в определението по чл. 55, ал. 1 КСО Определящо в случая е поведение в разрез с всички нормативи и правила за поведение при такъв вид дейност, което е в пряка причинна връзка с настъпилия резултат. При тези констатации решението на съда е неправилно и като такова следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено друго, по съществото на спора, с което се отмени обжалваното решение на директора на ТП на НОИ С. град и вместо него следва да бъде постановено друго с което се отмени разпореждане № разпореждане № 5104-22-6 от 03.02.2016 г. на длъжностно лице при ТП на НОИ С. област. При този изход на делото е основателно искането за разноски, доказани в размер на 100 лева, представляващи държавни такси които ответника, ТП на НОИ С. област следва да бъде осъден да заплати. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховен административен съд шесто отделение