Решение № 6327 от 13.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1513/2010 г.

Решение № 6327 от 13.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1513/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба Анита Илиева Босилкова, чрез адв. Алипиева, срещу решение № 15946/22.12.2009 г., постановено по адм. д. № 4124/08 г. по описа на ВАС, III отделение, с което е отхвърлена жалбата на Босилкова против отказ на министъра на вътрешните работи да издаде заповед за продажба на ведомствено жилище. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, обосноваващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касаторката неправилно съдът е тълкувал ограничителното условие, без да вземе предвид целия ограничителен ред визиран в чл. 71 от ППЗДС. Моли да бъде отменено обжалваното решение. Ответната страна министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния представител юрк. Райкова, излага доводи за правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура, счита жалбата за основателна. Върховният административен съд - първа колегия, петчленен състав, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за основателна. За да постанови обжалваното решение тричленния състав е приел, че административното производство е започнало въз основа на подадена молба от жалбоподателката на 6.11.2007 г с искане да й бъде продадено ведомствено жилище, в което е настанена под наем със заповед № 1-з 1687/11.04.2006 г. Комисията към ДМТОСО на проведено заседание от 15.12.2007 г. е взела решение да не бъде продавано ведомственото жилище на жалбоподателката, защото е прекратила съсобственост върху жилище с бившия си съпруг през 2006 г. Това решение е одобрено от министъра на вътрешните работи. Съдът е обсъдил подадената декларация от жалбоподателката за гражданско, семейно и имотно състояние в която е попълнила, че притежава жилище около 60 кв. м. дарение от родителите й с право на ползване след смъртта им, 1/2 ид. ч. от къща в с. Пехчево, област Монтана, както и решение от 30.03.2006 г. по гр. д. № 204/2006 г. по описа на Районен съд гр. Костинброд за прекратяване на брак с Владимир Петров Босилков, съгласно което, предоставянето на семейното жилище в гр. София, ж. к."Дървеница" бл. 19, ет. 3, ап. 9 с площ от 109 кв. м. и гараж, в изключителен дял на бившия съпруг Владимир Босилков със задължение на същия да заплати на бившата си съпруга сумата от 34 840.70 лв. за апартамента и 4344,90 лв. за гаража за уравняване на дела. При така установената фактическа обстановка съдът е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 71, т. 2 от ППЗДС кандидатът за закупуване на ведомствено жилище не трябва да е прехвърлял жилищен имот, като няма въведено изключение от това условие. При това тълкуване на посочената разпоредба съдът е приел, че продажбата на ведомствено жилище, заради спецификата на предмета на сделката и страните по нея, се регламентира със специални закони, а специалните правни норми се тълкуват ограничително. След като условието е жалбоподателката да не е прехвърляла жилищен имот, това следва да се тълкува в смисъл, че същата не трябва да е прекратявала съсобственост върху семейното жилище и да не е прехвърляла и идеална част от този имот. Решението е неправилно. По делото няма спор по фактите. Спорният момент е правен и е свързан с обстоятелството дали прекратяването на съсобственост върху жилище представлява по смисъла на Закона за държавната собственост /ЗДС/ и ППЗДС прехвърляне на собственост върху жилище. Настоящият съдебен състав счита, че тричленния състав неправилно е приел, че прехвърляне на 1/2 идеална част от имот, представлява прехвърляне на жилище по смисъла на чл. 71, т. 2 от ППЗДС. Съгласно чл. 53 от ЗДС, разпореждане с жилища ателиета и гаражи, предоставени на Министерството на вътрешните работи, се извършва по ред, определен от Министерския съвет. С ПМС № 174/23.07.2007 г. е одобрена Наредба за разпореждане с недвижими имоти - частна държавна собственост, включени във ведомствения жилищен фонд на Министерството на вътрешните работи. Съгласно чл. 7 от наредбата, продажбата на ведомствени жилища се извършва при спазване на условията по чл. 71 от ППЗДС. Съгласно посочената разпоредба, продажба на държавни жилища се извършва за задоволяване жилищните нужди на настанените в тях наематели, които отговарят на определени условия: по т. 1 да не притежават друго жилище или вила, годни за постоянно обитаване, или над 1/2 идеална част от такъв имот; по т. 2 да не са прехвърляли жилище или вила, годни за постоянно обитаване, на други лица освен на държавата или на община. При анализа на посочената разпоредба се налага извода, че ограничението визирано в чл. 71, т. 2 от ППЗДС, а именно наемателите да не са прехвърляли жилище или вила, годни за постоянно обитаване, не визира прехвърляне на идеална част от имот. Такова ограничение се съдържа изрично в разпоредбата на чл. 71, т. 1, а именно наемателите да не притежават друго жилище или вила, годни за постоянно обитаване, или над 1/2 идеална част от такъв имот. Основателен е довода в касационната жалба, че ако законодателят е имал предвид ограничителното условие кандидатите да не са прехвърляли жилище или вила, годни за постоянно обитаване, на други лица освен на държавата или на община, включително идеална част от такъв имот е следвало да го посочи изрично, така както е посочено чл. 71, т. 1 от ППЗДС досежно наличие на собственост. Като е достигнал до друг извод и е приел, че нормата следва да бъде тълкувана стеснително, тричленния състав е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и тъй като делото е изяснено от фактическа страна да бъде постановено ново, с което се отмени обжалвания акт. Предвид на изложеното, Върховният административен съд, петчленен състав