Решение № 14782 от 2.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5788/2010 г.

Решение № 14782 от 2.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5788/2010 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Съдебното производство по чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС) във вр. с чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по жалба на Люба Борисова Русинова и Йорданка Борисова Николова, чрез пълномощника им адв. Г. Василев подадена срещу решение на № 172 от 26 март 2010 г. на Министерския съвет за отчуждаване на имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Път II-Софийски околовръстен път - южна дъга ("пътен възел "Младост" до "край на участъка в строителството"), постановено на основание чл. 34а, ал. 1 във вр. с чл. 34б Закона за държавната собственост (ЗДС) и § 1 от Допълнителните разпоредби на ЗДС. В жалбата се поддържа, че решението следва да се отмени в частта, с която е определено парично обезщетение в размер на 365 459 лева за отчуждените 2461 кв. м от имот с № 688 (т. 44 от решението), целия от 2527 кв. м, находящ се в м. "Малинова долина" гр. София, поради противоречие с разпоредбата на чл. 32, ал. 2 ЗДС за изплащане на собствениците на отчуждените имоти на равностойно парично обезщетение - отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК. Ответникът по жалбата - Министерският съвет и заинтересованите страни поддържат становище, че оценката на дължимото обезщетение за отчуждените части от имотите определена от административния орган на основание чл. 32, ал. 2 ЗДС е обективна и е съобразена с изискването на закона равностойното парично обезщетение да се определи в съответствие с предназначението на имота и въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания имот. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав, на основание проверката по чл. 159 АПК за допустимостта на жалбата, приема, че жалбата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 38, ал. 1 ЗДС, поради което е допустима, като разгледана по същество е основателна по следните съображения: В процедура по чл. 34а във вр. с чл. 33 и чл. 34б ЗДС с решение № 172 от 26 март 2010 г. на МС е отчужден имот № 688, идентичен с имот пл. № 1608) кад. лист 702 и 703 от 2461 кв. м в землището на район Витоша, ж. к. "Малинова долина". Съгласно действащия ОУП на гр. София, приет с решение № 960 от 16.12.2009 г. попада в урбанизирана територия "Зона за обществено обслужващи дейности и озеленяване в околоградския район", а преди влизане в сила на подробния устройствен план е имал преназначение на земеделска земя - нива, IV категория възстановен на жалбоподателките, в качеството им на наследници на Борис Игнатов Тренин, с решение на Поземлена комисия при община Витоша от 21.07.1997 г. Към делото са представени доказателства събрани редовно в производството пред административния орган, които на основание чл. 171, ал. 3 АПК имат доказателствена сила и пред съда. включително и изготвената от административния орган експертна оценка с дата на възлагане 16.11.2009 г. По искане на жалбоподателите и заинтересованите страни бяха назначени единична и тройна експертизи за определяне пазарната стойност на отчуждения имот. От заключението на вещите лица се установява, че определената оценка от административния орган не отразява обективно пазарната стойност на процесния имот като равностойното парично обезщетение не е определено от оценителя на административния орган по реда на чл. 32, ал. 2 ЗДС. Към самата оценка, представена от административния орган не са представени пазарни аналози, о които съдът може да направи извод, че при изготвянето й адимнистративният орган е приложил метода, посоче нв § 1в от ДР към ЗДС, и при определянето й е спазен принципа на чл. 32, ал. 2 от ЗДС. Оценката на административният орган не се подкрепя с доказателства относно пазарния принцип, по който следва да се определи обезщетението, което дава основание на жалоподателите да искат оспорването й чрез ангажиране на единична и тройна съдебно-оценителна експертиза . Липсата на пазарни свидетелства при изготвяне на административната оценка, мотивира съда да допусне исканите експертизи от страна на жалбоподателите. От заключенията на единичната и тройната съдебно оценителни експертизи на първо място се установява, че за имота, предмет на отчуждаване, съществуват пазарни аналози, като въз основа на тях може да се определи пазарна оценка на имота. Това обстоятелство дава основание на съда да приеме, че оценката на административния орган е определена в нарушение на разпоредбите на чл. 32, ал. 2. Установява се, че равностойното парично обезщетение следва да се формира от осреднената стойност на представените по делото пазарни аналози и вещите лица са я изчислили на 440, 69 лева за кв. м. За отчуждаемата площ на конкретния имот общата стойност на обезщетението следва да бъде определена на 1 084 538 лева., съобразно тройната съдебно-оценителна експертиза. Съдът, като обсъди заключенията на вещите лица от тройната съдебна експертиза, което не бе оспорено от страните, заедно с другите доказателства по делото приема, че е обективно и законосъобразно, като отразява реалната пазарна цена на отчуждаваните имоти. Пазарните аналози, представени от двете страни и разгледани от вещите лица, представят обективна, от гледна точка на разпоредбите на закона пазарна оценка на отчуждаемия имот, която следва да се възприеме и от настоящата инстанция. По изложените съображения оценката на дължимото парично обезщетение за отчуждените имоти следва да се увеличи от 365 459 лв. на 1 084 538 лв. Водим от горното Върховният административен съд, трето отделение,