Решение № 12017 от 26.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8331/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Д. А. Н., гражданин на Сирия, подадена чрез адв. Златкова, против Решение 21371 от 20.06.2025г., постановено по адм. дело 3870/2025г. по описа на Административен съд София град /АССГ/. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение, поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Излага съображения в подкрепа на тезата си. Счита за неправилни изводите на съда за липса на предпоставките на чл. 8 и чл.9 от ЗУБ. Иска отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което се отмени оспореното решение на Председателя на Държавната агенция за бежанците при МС /ДАБ/. Ответникът - председател на ДАБ, не дава писмен отговор по касационната жалба, но в съдебно заседание, чрез юрк. Хичовски, я оспорва като неоснователна. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, след преценка по допустимостта на жалбата, правилността на решението по заявените касационни основания и извършена служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Д. А. Н. - гражданин на Сирия, срещу Решение 2604/18.3.2025 г. на Председател на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ при МС/, с което, поради липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, му е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. За да стигне до този правен резултат, административният съд е приел, че административният акт е постановен от компетентен орган и в изискуемата по закон писмена форма, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Възприети и споделени са изводите на административния орган за липса на материалноправните предпоставки на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, тъй като Д. А. Н. в интервюто, проведено от органа, сам сочи, че е напуснал страната си на произход не поради непосредствената опасност от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, а в търсене на по-добри условия на живот. Заявил е, че не иска да работи в страната си по произхода поради ниското заплащане. От него не се сочат, нито се доказват обстоятелства, въз основа на които да се направи извод, че в Сирия той е бил преследван или опасност от преследване съществува за него. При тези данни, съдът възприел изводите на процесното решение, че той е напуснал държавата си на произход поради лични причини, което не е предпоставка за предоставяне на закрилата по чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Целта му е била да стигне до България, тъй като, според него тук по лесно се получава хуманитарен статут и икономическите условия на живот са по добри от тези в Сирия. При тези данни, съдът счел, че не се установяват основателни опасения от действия на преследване по чл. 8, ал. 3 5 от ЗУБ. Съдът възприел и твърдяната от органа липса на основания за прилагане на хуманитарен статут по чл.9 от ЗУБ. Не са налице доказателства, че Д. А. Н. е напуснал държавата си по произход, тъй като в нея е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Той не сочи да е имал някакви проблеми, както с официалните власти, така и с която и да било въоръжена групировка и липсват данни за съществуване на бъдещ или евентуален риск от посегателство спрямо него. Въз основа на приети и посочени справки, е направен извод, че общото положение в Сирия се подобрява след оттеглянето (свалянето) от власт на президента Башар Асад. Ситуация в страната е извън границите на безогледно насилие с опасност от тежки посегателства, което да е основание за предоставяне на международна закрила. В случая не се установяват и разширенията, дадени в тълкувателно решение на Съда на Европейските общности (СЕО) от 17 февруари 2009 г. по дело С 465 / 07 и тълкувателно решение на Съда на ЕС от 30 януари 2014 г. по дело С 285 / 12 по тълкуването на чл. 15, б. в от Директива 2011 / 95 / ЕС, които се преценяват във връзка с прилагането единствено на нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Съдът е обсъдил и обстоятелството, че оспорващия е престоял известно време в Турция. Посочил е, че Турция следва да се третира като трета сигурна страна по смисъла на ЗУБ. В нея сирийските граждани имат възможност да се регистрират като бежанци, на цялата територия с изключение на няколко провинции, след което не може да бъде връщан в страната по произход. Временната закрила включва право на престой до намиране на по-трайно решение, както и осигуряване на основни права и потребности. По отношение на Република Турция са налице предпоставките на §1, т. 9 ЗУБ. В този смисъл е и решение 247/3 април 2024 г на Министерския съвет, с което се приема, че Турция е трета сигурна страна. Тъй като Д. А. Н. е непълнолетен, съдът е обсъдил мотивите на органа, относно неговият най-добър интерес, по съмисъла на чл.6а във връзка с § 1, т. 11 ДР ЗУБ във връзка с § 1, т. 5 ДР на Закон за Закрила на детето, вкл. и като лице в уязвима група /§ 1, т. 17 ДР ЗУБ/. Изложил съображения, че в най-добър интерес на непълнолетния е той да бъде със своето семейство, а не да бъде използван като инструмент за последващо легално напускане на членовете на това семейство на страната им по произход. По делото се съдържат данни, че Д. А. Н. поддържа връзка със семейството си, като това е видно и от формуляра за бърза оценка на най-добрия интерес за закрила на детето. Той би могъл да живее спокойно и да се развива в Сирия и в семейна среда, тъй като липсват данни неговите роднини в Сирия да са подложени на насилие и репресии. Съдът приел за правилни, мотивите на административния орган, подкрепени от събраните доказателства, за съпоставка на изискванията за защита най-добрият интерес на детето спрямо приложимите за хуманитарен статут норми. Приел за правилна преценката на органа, че тези доказателства не са достатъчни, за да се приеме, наличие на предпоставките за предоставяне на молителя на такъв статут. Обжалваното решение е правилно. Настоящият касационен състав споделя изводите на административния съд и в условията на чл.221,ал.1, изр.2 от АПК, препраща към тях. Не се установяват твърдените в касационната жалба пороци на решението. Решаващият съд е събрал относимите доказателства, като ги е анализирал поотделно и в тяхната съвкупност. При изяснена фактическа обстановка, съдът е достигнал до законосъобразни изводи. Мотивите на обжалваното решение са формирани на база възприетите факти и дават отговори на развитите оплаквания на жалбоподателя. Съдържанието на постановения съдебен акт е съобразено с изискването на чл. 172а, ал. 2 от АПК. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Правилно административният съд е съобразил бежанската история на чужденеца и е приел, че не са налице фактическите основания за предоставяне статут на бежанец. Липсва конкретно събитие, което да е довело до напускането на Сирия, т.е. решението на Д. А. Н. да я напусне е взето без видима причина. Няма данни и липсват твърдения, от които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Изложеното обосновава извод, че в процесния случай не се касае за лице, нуждаещо се от международна закрила, а за мигрант, напуснал държавата си на произход в търсене на по - добри условия за живот и реализация, поради което крайният извод на първоинстанционния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца по смисъла на чл. 8 от ЗУБ е обоснован и правилен. Обосновани са и изводите на първоинстанционния съд, че не са налице материалноправните предпоставки за уважаване молбата на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът е приел, че от страна на лицето липсват твърдения да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне или наказание, каквито са изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. По отношение на хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ е извършен анализ на предоставената от лицето бежанска история и актуална информация относно Сирия. Изведен е правилен извод, че не се установяват данни понастоящем конфликтът в Сирия да е на нива, обосноваващи извод за съществуване на реален риск чужденецът непременно да понесе тежки посегателства. Личната бежанска история на Д. А. Н. се характеризира с липса на каквито и да били основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, съответно по отношение на него не следва да намерят приложение, както чл. 8, така и чл. 9 от ЗУБ. В случая не е приложима и забраната по чл. 4, ал. 3 от ЗУБ, тъй като по делото не са наведени конкретни възражения, от които да може да се направи обоснован извод, че при връщане в Сирия животът или свободата на лицето, ще бъдат застрашени по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение. В производството пред административния орган и в съдебното такова, Д. А. Н. по никакъв начин не успява да докаже, че е конкретно поставен в ситуация на опасност. Липсва индивидуализация на заплаха срещу него. От служебно събраните доказателства, включително и тези в настоящото касационно производство, също не се обосновават предпоставките за приложение на чл.8 или чл.9 от ЗУБ. С оглед гореизложеното, наведените с касационната жалба основания за отмяна на обжалваното съдебно решение, останаха недоказани. Същото като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение,