Решение № 6186 от 23.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12304/2017 г.

Решение № 6186 от 23.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12304/2017 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Главна дирекция "Гранична полиция" (ГДГП), подадена чрез юрисконсулт Мицова против Решение № 1237/19.07.2017 г. по адм. дело № 83/2017 г. на Административен съд- Благоевград (АС Бл) в частта, с която същата е ОСЪДЕНА да заплати на Е. Стоименов сумата от 1000 (хиляда) лева. В жалбата се поддържат твърдения за недопустимост, необоснованост и неправилност на съдебното решение в обжалваната част, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Счита, че не е осъществен фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и ищецът не е доказал дължимото обезщетение. Намира, че изводите са формирани от съда на база неотносими доказателства, както и общи предположения. Сочи липсата на конкретни данни незаконосъобразният акт да се е отразил негативно на ищеца, което доказва липсата на причинна връзка между незаконосъобразния акт и причинените вреди, които са последица на увреждането. Моли за отмяна на съдебното решение в оспорената част. При условията на алтернативност моли да се намали присъденото обезщетение до разумен размер. Касационният жалбоподател Главна дирекция "Гранична полиция" в съдебно заседание, чрез юрисконсулт Самуилова моли да се отмени първоинстанционното решение на АС– Благоевград или се намали обезщетението при спазване критерия за справедливост. По делото е постъпила и касационна жалба на Е. Стоименов, подадена чрез адв. А. Ангелов от КАК, в качеството му на процесуален представител против Решение № 1237/19.07.2017 г. по адм. дело № 83/2017 г. на АС Благоевград в частта, с която е отхвърлена предявената претенция по исковата молба за сумата над уважената част от 1000 лева до 22 150, 40 лева, като се претендира присъждане на още 21 150, 40 лева. Счита решението в неговата отхвърлителна част за неправилно и необосновано. Намира, че намаляването на размера на обезщетението не е обосновано от съда, като не са съобразени редица обстоятелства от преживяния посттравматичен стрес на ищеца. Иска да се измени процесното решение в обжалваната му част, като се уважи изцяло исковата претенция. В представеното писмено възражение на Е. Стоименов, подадено чрез процесуалния му представител- адв. Ангелов се оспорва касационната жалба на ГДГП и се моли да не се дава никакъв кредит на нейните доводи. Касационният жалбоподател Е. Стоименов в съдебно заседание, чрез адв. А. Ангелов от КАК поддържа жалбата и счита, че претендираната сума с исковата молба е обоснована. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на двете касационни жалби. Счита, че при постановяване на решението на административния съд не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна, поради което следва да се остави в сила. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. С обжалвания съдебен акт на АС Благоевград е ОСЪДЕНА Главна дирекция "Гранична полиция", да заплати на Е. Стоименов сумата от 1 000 (хиляда) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за периода от 24.11.2015 г. до 13.10.2016 г., вследствие на незаконосъобразен административен акт - Заповед № УРИ 4077 з-140/24.02.2015 г. на Директора на РДГП– Кюстендил като за разликата над уважения размер от 1 000 лв. до претендирания от 22 150, 40 (двадесет и две хиляди сто и петдесет лева и четиридесет стотинки) лева, предявеният иск е ОТХВЪРЛЕН. Освен това ГДГП е ОСЪДЕНА да заплати на Е. Стоименов сумата от 210 (двеста и десет) лева направените по делото разноски. За да достигне до този резултат адм. съд е приел за безспорно, че Заповед № УРИ 4077 з-140/24.02.2015 г. на Директора на РДГП– Кюстендил, която е основание на претенцията за неимуществени вреди е отменена със съдебно решение на Административен съд- Кюстендил, влязло в сила на 13.10.2016 г., на която дата е постановено Решение № 10682/13.10.2016 г. по адм. дело № 7895/2015 г. на Върховен административен съд. Изложил е съображения, че неимуществените вреди са резултат от наложеното му със заповедта дисциплинарно наказание "порицание" за периода от 24.11.2015 г. (датата на прекратяване на служебното му правоотношение поради пенсиониране) до 13.10.2016 г. (датата на влизане в сила на решението за отмяна на заповедта за налагане на наказанието) и се изразяват в преживените душевни терзания, съпроводени с тревожност, потиснатост, тъга, в която връзка събраните доказателства свидетелстват за следствието им от незаконосъобразно упражнената дисциплинарна власт. Счел е, че неблагоприятните психологични преживявания (потиснатост, унилост, тревожност, изолиране, стрес, безпокойство, безсъние), описани и от свидетелите са настъпили във връзка с издаването на отменената като незаконосъобразна заповед за налагане на дисциплинарно наказание "порицание". Приел е за доказани всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и за частично основателен предявеният срещу ГДГП иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, настъпили като пряка и непосредствена последица от отменената със съдебен акт Заповед № УРИ 4077 з-140/24.02.2015 г. на Директора на РДГП– Кюстендил. Изложил е съображения за негативните преживявания на лицето, като е отчел, че редица твърдения относно отрицателното въздействие, свързани със заболявания, отношения с колегите и т. н. са останали недоказани. Сметнал е, че сумата от 1 000 лв. е справедливо обезщетение за претърпените неимуществени вреди, като над този размер до поискания от 22 150, 40 лв., искът е неоснователен и следва да се отхвърли. Касационните жалби са НЕОСНОВАТЕЛНИ, а обжалваното решение е правилно. Твърденията на процесуалния представител на ГДГП за недопустимост на съдебното производство са неоснователни, тъй като исковата молба е допустима, редовна и подлежала на разглеждане. Искът е предявен след отмяната на административния акт по съответния ред - чл. 204, ал. 1 от АПК. Същият е насочен срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите- чл. 205 от АПК. Отмененият като незаконосъобразен административен акт е издаден от РДГП Кюстендил, която е териториално звено на ГДГП- чл. 7, ал. 5 от Правилника за устройството и дейността на Министерството на вътрешните работи. Правилно адм. съд е приел наличието на неимуществени вреди, които подлежат на обезщетяване по реда на ЗОДОВ. Субективното право на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ възниква само ако вредите са пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ от незаконосъобразното волеизявление на административен орган - чл. 204, ал. 1 от АПК. Безспорно по делото се доказва, че Заповед № УРИ 4077 з-140/24.02.2015 г. на Директора на РДГП– Кюстендил е отменена със съдебно Решение № 47 от 15.05.2015 г. по адм. дело № 71/2015 г. на АС Кюстендил, потвърдено с Решение № 10682/13.10.2016 г. по адм. дело № 7895/2015 г. на Върховен административен съд. Правилно решаващият съд е приел, че е изпълнена първата предпоставка на отговорността по ЗОДОВ- отменен административен акт. Обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Поради характера на неимуществените вреди те могат да се търпят само от физическо лице, чиято психика и здраве са засегнати неблагоприятно от административна дейност. В случая е налице доказана причинена неимуществена вреда, която е пряка последица от отменения акт, поради което се споделя изводът на адм. съд за частична основателност на претенцията за неимуществени вреди. Налице са всички елементи по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ от състава на обективната и безвиновна отговорност по ЗОДОВ, за да се ангажира отговорността на администрацията по иска, с който се претендира обезщетение за неимуществени вреди, поради отменен административен акт. Правилно от адм. съд се приема, че предвид показанията на свидетелите са доказани, вреди представляващи негативни емоции, неудобство и отрицателни емоции, които се явяват пряка и непосредствена последица от отменения адм. акт. Доказателствата от делото сочат за потиснатост, унилост, тревожност, изолиране, стрес, безпокойство и безсъние. Приема се довода на адм. съд, че вредите са преки, тъй като в случая са обусловена последица от вредоносния резултат, т. е. са адекватно следствие от увреждането. Тяхната непосредственост е установена поради настъпването им по време и място, следващо противоправния резултат. Тези негативни преживявания, причинени от отменения адм. акт подлежат на репариране и поради това правилно от адм. съд е прието, че лицето следва да бъде възмездено с парично обезщетение. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба на Е. Стоименов и адм. орган за необоснованост на решението при определяне размера на обезщетението. Наказанието порицание в ниска степен засяга правата и има морално оценъчен ефект- чл. 197, ал. 1, т. 3 и чл. 200, ал. 2 от ЗМВР. Първоинстанционният съд е изложил обстойни и подробни мотиви именно при обсъждане на вредоносния резултат относно вида и характера на засягането. Приложена е разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, във вр. с § 1 от ЗР на ЗОДОВ, като са изложени съображения, свързани с търсенето на справедливост. При условията на чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК се споделят изводите на адм. съд, които са изградени на база точен индуктивен анализ на данните от свидетелските показания. Заеманата длъжност, служебната дейност и стажът на лицето не предполагат такава чувствителност, която да бъде сериозно поразена от събитие с такъв характер. Още повече, че отрицателният ефект е бързо заличен от благоприятното развитие на съдебното оспорване, тъй като само три месеца от издаване на заповедта същата е отменена с Решение № 47 от 15.05.2015 г. по адм. дело № 71/2015 г. на Административен съд- Кюстендил. Макар и да са продължили отрицателните емоции не са били с такъв интензивен характер. Съдебното обжалване не може да се възприеме като изцяло негативно преживяване, когато се ползва надлежна адвокатска защита и процедурата е свързана с очакване за благоприятен резултат. Направените изводи на решаващия съд относно размерът на обезщетението съответстват на данните по делото, установяващи факти по непротиворечив начин. В анализа на съдебния акт са отчетени конкретните обстоятелства и настъпилите последици за лицето. Неоснователни са съображенията на Стоименов за увеличаване на обезщетението до размера на предявената претенция. Настоящата инстанция намира присъждането на обезщетение в размер на общо 1000 лева за правилно и не намира основания за неговото увеличаване. Същото е справедливо определено с паричен еквивалент, съответстващ на негативните преживявания и отражението им върху увреденото лице. Фиксираната сума дава разрешение в пълен обем на възникналата отговорност на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Отчетен е характера на отрицателното въздействие на вредите, тяхната продължителност и кумулативния им ефект върху увредения субект. Решението на адм. съд като правилно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение