Решение № 11507 от 17.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 236/2025 г.

в кв.11 и в частта за УПИ с идентификатор 10135.4508.71 в кв.12. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспорения пред него административен акт е издаден от материално компетентен орган, както и че същия е постановен в предвидената законова форма. Съдът приема, че актът е издаден без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По съществото на спора е приел, че няма спор относно наличието на предпоставките за изменение на ПУП-ПРЗ. Счел е, че не е налице спор за материално право на собственост между жалбоподателите и заинтересованите страни. За да отмени частично оспорената заповед, е приел, че е налице нарушение на материалния закон. За да обоснове изводите си, че процесният ПУП- ПРЗ в частта на посочените УПИ противоречи на общия устройствен план, съдът се е позовал на заключението на съдебно - техническата експертиза, подробно е разгледал и анализирал разпоредбите на чл. 78, чл. 79 ал.1, ал. 4 и ал. 6 ЗКН, касаещи териториалния обхват и защитата на охранителните зони на недвижимите културни ценности, взел е предвид и е съобразил императивната разпоредба на чл. 103 ал. 4 ЗУТ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящия съдебен състав на касационната инстанция споделя всички правни изводи в обжалваното пред нея първоинстанционно съдебно решение. За да постанови акта си решаващият съд извършил цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, анализирал е заключението на вещото лице по назначената, приета и неоспорена СТЕ, взел е предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните факти и обстоятелства, и е достигнал до верни правни изводи. От доказателствата по делото се установява, че със заповед Г-328/18.08.2022 г. главният архитект на община Варна е одобрил проект за изменение на ПУП ПРЗ за кв. 10, 11 и 12, както и улична регулация по посочени осови точки. Процедурата е започнала по предложение, разгледано с решение по т. 23 от протокол 21/04.06.2019 г. на ЕСУТ, с което е дадено положително становище за изработване на ПУП-ПРЗ. След съгласуване с компетентните органи, включително с Министерството на културата съгласно чл. 84, ал. 1 ЗКН, проектът е приет с решение по т. 15 от протокол 25/28.06.2022 г. на ЕСУТ при община Варна. Заповедта е надлежно съобщена на заинтересованите лица по реда на чл. 128, ал. 3 ЗУТ, като в законния срок не са постъпили възражения. Съгласно чл. 129, ал. 2 ЗУТ, компетентен орган за одобряване на подробни устройствени планове е главният архитект на общината. В конкретния случай правомощието е надлежно делегирано със заповед на кмета на община Варна от 23.09.2021 г., съгласно § 1, ал. 3 от ДР на ЗУТ. Оспорената заповед е издадена при условията на заместване. главният архитект на Община Варна арх. В. Б., е бил в годишен отпуск за периода от 16.08.2022 г. до 09.09.2022 г., съгласно Заповед ДС-01287/11.08.2022 г. на кмета на общината. За този период функциите му са били възложени на главен експерт Общ устройствен план в отдел Устройство на територията към дирекция Архитектура, градоустройство и устройствено планиране , съгласно Заповед ДС-01191/27.07.2022 г. на кмета на Община Варна. Предвид горното, съдът приема, че оспорената заповед е издадена от надлежен и компетентен орган, при спазване на установената писмена форма, съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК правно основание, фактически обстоятелства и е надлежно мотивирана. Не са налице основания за обявяване на заповедта за нищожна. Не се установява заповедта да е издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Процедурата по чл. 128 129 ЗУТ е стриктно спазена - проектът е съгласуван с ЕСУТ, проведено е съгласуване по чл. 84, ал. 1 ЗКН, проектът е обявен и съобщен на заинтересованите лица, като липсват данни за подадени възражения в срока по чл. 128, ал. 5 ЗУТ. Съдът правилно е приел, че при издаването на заповедта не са допуснати нарушения на правото на участие и защита на заинтересованите лица, включително на жалбоподателите М. и Х., тъй като техните имоти не са пряко засегнати от изменението. Основанията за изменение на ПУП са посочени в чл. 134, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ. В настоящия случай са налице хипотезите на чл. 134, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ, които позволяват изменение на влязъл в сила ПУП, когато: в срока по чл. 208 ЗУТ не е започнала процедура по отчуждаване, и при одобряване или изменение на кадастрална карта регулационните граници не съвпадат с имотните граници.Тези основания са самостоятелни и достатъчни, като не е необходимо съгласие на заинтересованите лица. С оглед влязлата в сила кадастрална карта на гр. Варна, изменението на регулацията е в съответствие със законовата цел привеждане на регулационните граници в съответствие с кадастралните. Правилно съдът е преценил, че имотите на касаторите М. М. и Д. Х. не са предмет на регулационно изменение. От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че не се засягат нито техните граници, нито предназначението на имотите. Следователно, те не притежават качеството на заинтересовани лица по смисъла на чл. 131, ал.2, т.4 ЗУТ по отношение на обжалваната част от плана, което правилно е отчетено от съда. Поради изложеното касационните жалби на М. М. и Д. Х. са неоснователни и необосновани и следва да бъдат отхвърлени. Съдът намира, че и подадените от кмета на Община Варна и Национален военноисторически музей жалби също са неоснователни. От събраните по делото писмени доказателства безспорно се установява, че в хода на административното производство по одобряване на процесното изменение на ПУП ПРЗ е проведена съгласувателна процедура по чл. 84, ал. 1 от Закона за културното наследство (ЗКН). Съгласно тази разпоредба, проектите на устройствени планове, които засягат недвижими културни ценности или техните охранителни зони, се съгласуват със съответния орган на Министерството на културата. Представените по делото документи удостоверяват, че съгласуването е надлежно извършено и приключило с положително становище на компетентния орган. Националния военноисторически музей е имал възможност да изрази становище в рамките на съгласувателната процедура и това становище да бъде взето под внимание от Националния институт за недвижимо културно наследство. Неоснователно е възражението, че с одобрения ПУП ПРЗ се засягат недвижими културни ценности. Действително, част от засегнатите имоти попадат в охранителна зона на такива ценности, но тяхната защита е гарантирана от специалната процедура по чл. 84 ЗКН, проведена в хода на изработване и одобряване на плана. Проверката за съответствие със законовите изисквания е извършена от компетентния орган по културното наследство и не е в правомощията на административния орган (кмета) да преразглежда законосъобразността на това становище или да го подменя със собствена преценка. Освен това, от доказателствата по делото се установява, че одобреният ПУП ПРЗ не променя имотните граници на УПИ, в които се намират недвижимите културни ценности, а само регулира прилежащата територия, включително част от охранителната зона. Това обстоятелство само по себе си не води до нарушение на режима на защита, предвиден в ЗКН. Следователно, правилен е изводът на първоинстанционния съд, че липсва нарушение на материалния закон в частта, касаеща прилагането на ЗКН. Същевременно, съдът обосновано е приел, че част от изменението на ПУП ПРЗ засяга охранителна зона на недвижими културни ценности, поради което правилно е приложил разпоредбите на чл. 78, чл. 79, ал. 1, ал. 4 и ал. 6 ЗКН, които регламентират териториалния обхват, режимите на опазване и ограничителните мерки в тези зони. В решението си съдът е извършил задълбочен анализ на заключението на съдебно-техническата експертиза, което потвърждава, че изменението на плана засяга охранителна зона, без обаче да накърнява самата културна ценност или нейните имотни граници. Съдът правилно е отчел и разпоредбата на чл. 103, ал. 4 ЗУТ, според която при изработването и одобряването на устройствени планове за територии с недвижими културни ценности следва да се спазват изискванията на специалния закон ЗКН. Специалният режим по ЗКН има предимство пред общите правила на ЗУТ. Налице е вътрешна съгласуваност между мотивите и диспозитива на решението, като съдът е изложил ясни аргументи относно основанията за частична отмяна на заповедта, съобразявайки границите на съдебния контрол по чл. 146 АПК. Съгласно чл. 103, ал. 4 ЗУТ, всеки подробен устройствен план следва да се съобразява с общия устройствен план, като представлява негова по-подробна разработка. А разпоредбата на чл. 104, ал. 1 ЗУТ изисква предвижданията на ОУП включително тези за опазване на културното наследство да бъдат задължителни при изработване на ПУП. Видно от заключението на приетата по делото СТЕ съгласно предвижданията на ОУП на гр. Варна, имотът на Парк-музей Владислав Варненчик попада в зона Тзсп терени за специализирани паркове в урбанизираните територии , а съседните имоти, предмет на процесния план, попадат в зона Оз1 обслужващи дейности и озеленяване в съществуващи урбанизирани територии . В процесния ПУП обаче част от имотите са променени в зона за смесено предназначение , което допуска жилищно строителство, несъвместимо с предназначението, предвидено по ОУП. Това е противоречие с предвижданията на ОУП, което обосновава нарушение на чл. 103, ал. 4 и чл. 104, ал. 1 ЗУТ, т.е. основание по чл. 146, т. 4 АПК противоречие с материалния закон. Възраженията в жалбите на кмета на Община Варна и Национален военноисторически музей не съдържат нови факти или доказателства, които да опровергават изводите на първата инстанция, нито се установява нарушение на материалния или процесуалния закон при постановяване на решението. Предвид изложеното, съдът намира, че по отношение на обжалваното решение, не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора, на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 3 ЗАдв, касаторите следва да бъдат осъдени да заплатят на процесуалния представител на ответника К. М. Р. - адв. К. Маринова, с който има сключен договор за безплатна правна помощ в хипотезата "близък", своевременно поисканото от него адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция. На основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. във вр. с чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, то следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 1 250 (хиляда двеста и петдесет) лева.