Решение № 14654 от 21.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5956/2012 г.

Решение № 14654 от 21.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5956/2012 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Монтана, против решението от 19.03.2012 г. по адм. д. № 48/2012 г. на Административен съд - Монтана, с което е отменено издаденото от касатора решение № 1/05.01.2012 г. и преписката е върната на Директора на РУСО-Монтана за ново произнасяне при съобразяване с указанията на съда по тълкуване и прилагане на закона. Изложените съображения за пороци на съдебното решение релевират необоснованост, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и на материалния закон като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Иван Георгиев Костов от с. Долна Рикса, обл. Монтана, е оспорил касационната жалба в писмено възражение. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за правилност на обжалваното съдебно решение с предложение за оставянето му в сила. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, е ОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Монтана е решение № 1 от 05.01.2012 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Монтана и потвърденото с него разпореждане № 1103 от 04.11.2011 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, с което на Иван Георгиев Костов от с. Долна Рикса е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО поради неизпълнение на условието за осигурителен стаж от "първа и втора категория труд - 15 години, а има 10г05м10 дни". В административното решение е уточнено, че стажът от първа категория е с продължителност 3 години и 23 дни, а от втора категория - 7 години, 4 месеца, 17 дни. Решението на Административен съд - Монтана, с което жалбата е уважена и преписката е върната за ново решаване на въпроса по същество, е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила на чл. 195, ал. 1 и чл. 202 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приложими субсидиарно на основание чл. 144 от АПК. Първоинстанционният административен съд в нарушение на чл. 235, ал. 2 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК не е основал решението си върху обстоятелствата по делото, приети за установени след извършена от него самостоятелна преценка на доказателствата. Неправилно е приложил материалноправните разпоредби на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, т. 12 и т. 66 от ПКТП (отм.) и не е издирил относимите правни норми. Съгласно текста на § 4, ал. 1 от КСО (редакция - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) до 31 декември 2014 г. включително лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд и 15 години при условията на втора категория труд, могат да се пенсионират, ако са навършили 47 години за жените и 52 години за мъжете при първа категория труд и 52 години за жените и 57 години за мъжете при втора категория труд и ако имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете. Видно от диспозитива и мотивите към съдебното решение, Административен съд - Монтана не е разграничил уредените две хипотези в зависимост от категорията на труда и е групирал осигурителния стаж от двете категории, след което е възприел заключението на вещото лице за превръщането му към трета категория. В противоречие с материалния закон Административен съд - Монтана е приел, че "В заключение целия трудов стаж на Иван Костов за периода 23.10.1984. до 10.10.1988 г. и за периода 16.06.1989 г. до 27.01.1998 г. следва се зачете като I категория труд на основание т. 12 от ПКТП (отм.). ". Разпоредбата на точка 12 от ПКТП (Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране - отм.) намира систематичното си място в Раздел втори с наименование "Втора категория труд при трудов стаж 20 години и възраст 57 години за мъжете и 52 години за жените". Дори при обоснован извод, че положеният труд в МК "Аврам Стоянов" (Пима - АД) е на длъжност в машиностроенето, попадаща в записа на т. 12 от ПКТП (отм.), то така признатият труд ще бъде от втора категория. Съдът се е позовал на вписването в трудовата книжка, "че трудът от 16.06.1989 г. до 10.06.1991 г. следва да се зачита като II категория по т. 66 от ПКТП (отм.)", но посочената материалноправна разпоредба регламентира класирането на положения труд в трета категория. Съгласно чл. 347 от Кодекса на труда трудовата книжка е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, но редовността на извършените вписвания с оглед на нормативните изисквания също подлежи на проверка. При спор за верността на вписаните обстоятелства следва да бъдат взети предвид изплащателните ведомости, както и други запазени документи относно изпълняваната в действителност длъжност, трудовите функции и условията на трудовата среда. Неправилното прилагане на материалния закон е пряко обусловено от допуснатите съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В нарушение на чл. 195, ал. 1 от ГПК съдът е назначил вещо лице не с цел да бъдат изяснени някои възникнали по делото въпроси, за които са необходими специални знания из областта на счетоводството и отчитането на труда. На допуснатата съдебно-счетоводна експертиза е била поставена задача да даде заключение дали лицето отговаря на изискванията за пенсиониране по § 4, ал. 1, т. 1 от ПЗР на КСО. Така поставената задача е недопустима, защото преценката относно придобитото право на пенсия е от правен характер и е единствено в правомощията на съда. В нарушение на чл. 202 от ГПК съдът безкритично се е доверил изцяло на заключението на вещото лице и в мотивите на решението си го е преповторил ведно със съжденията, че това е "периода и на дълбоките промени в нашата страна, когато някои от основните институции, които следяха и контролираха трудовото законодателство бяха закрити" и др. подобни. Като не е подложил на преценка всички събрани доказателства, не е формирал собствени изводи относно фактите и съответно правните последици от тяхното осъществяване съобразно приложимите материално- правни норми, Административен съд - Монтана е постановил неправилно решение., което следва да бъде отменено. Делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда, който да извърши необходимите процесуални действия за установяване на обстоятелствата във връзка с изпълняваната от лицето длъжност съобразно трудовата книжка, запазените разплащателни ведомости и други документи, както и да издири приложимите правни норми за категоризиране на труда. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 и 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,