Решение № 9833 от 5.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9948/2011 г.
ВАСV отделение05.07.2012 г.докладчик т Виолета Главинова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 63/29.06.2011 г. по адм. д. № 66/2011 г. на Административен съд -Кърджали. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 9833 от 5.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9948/2011 г., V о., докладчик председателят Виолета Главинова Касационното производство е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) Образувано е по касационна жалба на началника на Районно управление "Полиция"-Момчилград против решение № 63/29.06.2011 г. по адм. д. № 66/2011 г. на Административен съд -Кърджали. Изложени са доводи за неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила постановено съдебно решение. Иска се отмяната му. Ответникът-Димитър Иванов Калъчев представя писмено възражение срещу касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение приема, че подадената в срок касационна жалба е неоснователна. С обжалваното решение съдът отменя заповед № 15/26.01.2011 г. на началника на РУП-Момчилград, с която на основание чл. 224, чл. 226, ал. 1, т. 2 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР), във връзка с чл. 226, ал. 1., т. 5 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР) на Димитър Иванов Калъчев-държавен служител, категория "Е", на длъжност полицай във "Вътрешни постове" в група "ОП" при РУ "Полиция" -Момчилград е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от 4 месеца. За да постанови този резултат съдът приема, че административният акт е издаден в нарушение на материалноправните разпоредби, тъй като вмененото на служителя нарушение на служебната дисциплина не кореспондира на посоченото в заповедта правно основание. Решението е правилно. Съдът установява правнорелевантните за съдебноадминистративния спор фактически обстоятелства и упражнява изискуемия се съдебен контрол, предвиден в чл. 168 от АПК като излага подробни и задълбочени правни съображения относно всички оплаквания в жалбата. В касационната жалба относно поддържаните отменителни основания за обжалваното решение жалбоподателката излага доводи за неправилно приложение на материалния закон от административния съд поради приетата от него незаконосъобразност на административния акт. Съдът постановява законосъобразни и правилни съображения, които се споделят от настоящата инстанция. Основното оплакване на касатора, че административният съд допуска нарушение на материалния закон при постановяване на съдебния акт е неоснователно. Според изложената в оспорения административен акт фактическа обстановка на 29.12.2010 г. около 06.00 ч. пред сградата на РУП-Момчилград спира такси от което слиза лицето Боян Димитров Топалов от гр. Момчилград и моли старши полицай Димитър Иванов Калъчев да предаде сумата 780 лв. на полицай Здравко Симеонов Ценов, също служител в РУП-Момчилград. Към този момент касаторът Калъчев е назначен съгласно утвърдения седмичен наряд. След приключване на работното му време в 08.00 часа на 29.12.2010 г. Калъчев моли старши полицай Бончо Райчев Бонев -дежурен в ОДЧ при РУП -Момчилград да предаде сумата от 780 лв. на полицай Здравко Ценов, тъй като работното му време изтича. С тези действия според дисциплинарнонаказващия орган полицай Калъчев нарушава разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от ЗМВР, според текста на която за всеки случай на извършен обиск или проверка на вещи и превозни средства полицейският орган съставя протокол, като в конкретния случай дежурният полицай не съставя протокол за доброволно предаване на паричните знаци и не ги описва по номинали, с което нарушава служебната дисциплина-дисциплинарно нарушение по чл. 226, ал. 1, т. 5 от ППЗМВР - пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност. Законосъобразен е извода на решаващия съд, че описанието на фактическите обстоятелства в заповедта на началника на РУП-Момчилград, изложени и по-горе в настоящото решение, не сочат на действия на касатора, свързани с обиск или проверка на вещи и превозни средства, в които случаи задължително се съставя протокол по силата на чл. 70, ал. 1 от ЗМВР. Правилно и след анализ на регламентираните правомощия на полицейските органи в Раздел II на Глава седма от ЗМВР съдът достига до извода, че съставянето на протокол за предадените пари като процесуално действие е обвързано от изпълнението на точно посочените полицейски правомощия за обиск или проверка на вещи и превозни средства, но такава хипотеза в разглеждания случай не е налице. По тези съображения настоящият състав намира касационната жалба за неоснователна, а обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено с настоящото. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение,