Решение № 11298 от 25.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10423/2015 г.

Решение № 11298 от 25.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10423/2015 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от М. Л. Ж. от гр. В., понастоящем лишен от свобода и изтърпяващ присъда в Затвора-гр. В., предявена в два варианта- ръкописно лично от касатора и чрез процесуалния му представител адв. Тодоров срещу решение № 1293 от 09.06.2015 г., постановено по адм. д. № 462/2015 г. по описа на АС-В., с което е отхвърлена изцяло исковата претенция на касатора срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - С. за изплащане на обезщетение по ЗОДОВ в размер на 50 000 лв за причинените му неимуществени вреди. Касаторът -лично и чрез адв. Тодоров твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 208, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно, а ВАС, вместо него, да постанови друго по съществото на спора, с което да уважи изцяло предявения иск като основателен и доказан по основание и размер. По делото е предявена и частна жалба от М. Ж. срещу Определение № 2492/21.07.2015 г., с което на основание чл. 248 от ГПК обжалваното решение № 1293/09.06.2015 г. по адм. д. № 462/2014 г. по описа на АС-В. е допълнено в частта за разноските и М. Л. Ж. е осъден да заплати на ГДИН сумата от 2030 лв разноски съобразно отхвърлената част на иска. Частният жалбоподател твърди неправилност на определението за разноските и моли същото да бъде отменено като незаконосъобразно. Ответната страна, ГДИН-С., е депозирала в срок възражение на частната жалба с твърдения за неоснователност на същата. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Ответникът, Главна дирекция " Изпълнение на наказанията" при МП, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание. От него чрез процесуалния му представител юриск. Орманджиев е подаден писмен отговор на касационната жалба с твърдения за неоснователност на същата, съответно -за правилност на обжалваното съдебно решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационните жалби- подадената лично от Ж. и от неговия служебен защитник адв. Тодоров, са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което са допустими. Допустима е и частната жалба като предявена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в срок и от надлежна страна. Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни по следните съображения: С обжалваното решение АС- В. е отхвърлил иска на М. Ж., лишен от свобода в ОЗ-В., срещу ГД "Изпълнение на наказанията" при Министерство на правосъдието - гр. С. за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв, изразяващи се в претърпени болки и страдания- чувство на глад, обреченост и безнадеждност, безсилие, фрустрация, психоемоционален стрес и безсъние от глад за периода от 2006 г. до настоящия момент, причинени вследствие бездействието на затворническата администрация да осигурят на затворника необходимата му "течна диета" предвид обстоятелството, че Ж. е останал без зъби и не може да приема обща храна. За да стигне до този правен резултат, Административен съд - В., след подробно обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства е приел, че предявеният иск е изцяло неоснователен. На първо място - съдът е заключил, че по делото не се доказва наведеното като основание за претенцията на ищеца незаконосъобразно бездействие от страна на затворническата администрация, изразяващо се в неизпълнение на задължения, пряко произтичащи от нормите на чл. 75 и чл. 128, ал. 1 от ЗИНЗС и разпоредбата на чл. 3 от ЕКПЧ. Съдът е приел за безспорно установено по делото, че до началото на 2014 г. Ж. е загубил почти всичките си зъби, част от които са му били извадени, а част са се разпаднали в устата му. Базирайки се на проведената от затворника на 21.11.2014 г. консултация с директора на медицинския център към затвора, направлението от д-р Н. от същата дата с предписана на Ж. Д. № 1 за гастритно болен с препоръка храната да се пасира и при възможност да се предоставя допълнително кисело мляко, представените по делото Таблица № 1 за състава на дневната дажба и полагаемите се хранителни продукти на един лишен от свобода - възрастен, Диета № 1 при язвена болест и хроничен гастрит и Диета № 1, изготвена персонално за ищеца, събраните гласни доказателства и т. н., съдът е стигнал до извода, че длъжностните лица в Затвора са изпълнили задълженията си по закон за осигуряване на подходящата и необходима за ищеца храна в качеството му на затворник. АС-В. е приел, че установените за затворническата администрация задължения по закон, свързани с осигуряване храната на затворниците, са уредени в чл. 84, ал. 2, т. 1 от ЗИНЗС и чл. 68 от ППЗИНЗС. Доколкото ищецът Ж. получава по предписание на лекар диетична храна, съответстваща на здравословните му проблеми, при това пасирана, същата храна е безплатна и достатъчна по химически и калориен състав съгласно таблици, утвърдени от министъра на правосъдието и съгласувани с министъра на здравеопазването и министъра на финансите, административният съд е стигнал до извода, че задълженията по горните законови разпоредби са били стриктно спазвани от служителите на Затвора - В., поради което не е налице твърдяното от ищеца незаконосъобразно фактическо бездействие, от което се претендират вредите. Съдът е приел, че исканата "течна диета", до каквато се домогва ищецът, би съдържала само чай, мляко и супи, което, видно от събраните по делото доказателства, не съответства на залегналото в утвърдените таблици за хранене минимално калорийно съдържание. Решението на АС-В. е правилно. За да възникне отговорност за вреди, причинени от държавата или общината на граждани или юридически лица, следва да се осъществят кумулативно във времето следните елементи от сложния фактически състав на тази отговорност, а именно: 1. наличието на незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на властнически орган на държавата или общината; 2. незаконосъобразният административен акт, действие или бездействие да са при или по повод извършване на административна дейност; 3. от тези актове/действия или бездействия да са настъпили реално вреди; 4. настъпилите вреди да са в пряка и непосредствена причинна връзка с незаконосъобразния административен акт, действие или бездействие. Липсата на който и да било от елементите от сложния фактически състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ води до неоснователност на предявения иск за вреди. Правилно АС-В. е приел, че в процесния случай посочената съвкупност от предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за вреди не е налице. Претендират се неимуществени вреди, изразяващи в претърпени болки и страдания, причинени вследствие бездействието на надзирателите и началника на затвора, да осигурят на ищеца желаната от него "течна диета"- чай, супи, млека, предвид липсата на зъби и установения хроничен гастрит, от който същият страда. Правилно АС- В. е приел, че не се доказва твърдяното от касатора незаконосъобразно бездействие. При подробен анализ- поотделно и в тяхната- цялост на всички събрани по делото доказателства законосъобразно съдът е заключил, че от момента на проведената от Ж. консултация през м. ноември 2014 и заявените за първи път оплаквания във връзка с храненето, лекарят при МЦ на ОЗ-В. незабавно е предписал на Ж. подходящата за случая диета № 5, предвиждаща пасирана храна и допълнително кисело мляко. От датата на лекарското предписание за хранителен режим по Диета № 5, затворническата администрация стриктно е изпълнявала този хранителен режим спрямо лишения от свобода и не е бездействала в нарушение на задълженията си по чл. 129 от ЗИНЗС. Обстоятелството, че Ж. не е харесвал определени продукти, предвидени в Диета № 5 и е искал замяната им с други, не налага извода, че администрацията на затвора на е изпълнявала хранителния режим по тази диета. Правилен е изводът на съда за това, че желаната от ищеца "течна диета" не би съответствала на залегналото в утвърдените таблици за хранене минимално калорийно съдържание, поради което не съставлява неизпълнение на задължения, пряко произтичащи от разпоредбите на чл. 84, ал. 2, т. 1 от ЗИНЗС и чл. 68 от ППЗИНЗС. Нещо повече - по делото са събрани доказателства, че Ж. е предпочитал и е практикувал общия режим на хранене, което указва на липса на търпени от него вреди от непредлагането само на попари. Пасираната храна също дава възможност за пълноценно хранене при липса на зъби, а отделно от горното на затворника е предписано допълнително количество кисело мляко, което може да се ползва за попара. Частната жалба на М. Ж. срещу Определение № 2492/21.07.2015 г., с което на основание чл. 248 от ГПК обжалваното решение № 1293/09.06.2015 г. по адм. д. № 462/2015 г. по описа на АС-В. е допълнено в частта за разноските и М. Л. Ж. е осъден да заплати на ГДИН сумата от 2030 лв разноски съобразно отхвърлената част на иска, се явява основателна. Видно от Определение № 626/13.02.2015 г. по адм. д № 462/2015 г. по описа на АС-В. ищецът М. Л. Ж. е освободен от заплащане на държавни такси и съдебни разноски в производството по адм. д. № 462/2015 г. по описа на АС-В. При наличието на това определение незаконосъобразно административният съд с обжалваното Определение № 2492/21.07.2015 г. е допълнил съдебното решение в частта му за разноските и е осъдил М. Ж. да заплати на ГДИН сумата от 2030 лв юрисконсултско възнаграждение съобразно отхвърлената част на предявения от него иск. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо и второ от АПК, Върховният административен съд, трето отделение