Решение № 7105 от 30.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14421/2017 г.
ВАСVI отделение30.05.2018 г.докладчик Николай Гунчев
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 30 от 16.10.2017 г. постановено по административно дело № 320/2016 г. по описа на Административен съд - Р.. ОСЪЖДА "Монтюпе" ЕООД, ЕИК 131492080, със седалище и адрес на управление в гр. Р., Източна промишлена зона, Индустриален парк, да заплати на Регионална инспекция по околната среда и водите - Р. сумата от 100 (сто) лева разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 7105 от 30.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14421/2017 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "Монтюпе" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Р., действащо чрез процесуалните представители адв. Лазаров и адв. Костолов, против решение № 30 от 16.10.2017 г. по административно дело № 320/2016 г. на Административен съд - Р.. С обжалвания съдебен акт е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед № 372/12.09.2016 г. на директора на РИОСВ (Регионална инспекция по околната среда и водите) - Р., с която на основание чл. 28, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗЧАВ (Закона за чистотата на атмосферния въздух) и Условие № 9.3 и Условие № 9.4 от Комплексно разрешително № 105-Н1/2012 г. е наложена принудителна административна мярка (ПАМ), с която се ограничава дейността в производствено Хале № 3 на Завод за производство на алуминиеви автомобилни детайли и части на дружеството, находящ се в гр. Р., Източна промишлена зона, "Индустриален парк" чрез извеждане от експлоатация на 108 броя вентилационни отвори/димни люкове, разположени на покрива на производствено хале № 3. Касаторовите повереници навеждат доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи се, че съдебният състав е основал изводите си при неправилна преценка на доказателствата по делото, като не е кредитирал заключенията на вещите лица по възложените по делото съдебни експертизи, неправилно са кредитирани приетите по делото свидетелски показания, без да се излагат мотиви в тази насока, а процесната заповед, с която е наложен ПАМ, е издадена при липса на материална компетентност на административния орган, както и, че съдът не е обосновал наличието на третата предпоставка за законосъобразност на наложената ПАМ съгласно чл. 28, ал. 1, т. 1 от ЗЧАВ, а именно - че видът и степента на замърсяването са такива, че да увеличават значително риска за човешкото здраве и за околната среда, като съответно е допуснато нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на съдебния акт и постановяване на решение по същество на спора, с което Върховният административен съд (ВАС) да обяви нищожността на процесната заповед или да я отмени, или да върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендират се направените деловодни разноски пред първоинстанционния съд. Ответникът по касация - директорът на РИОСВ - Р., действащ чрез надлежно упълномощения юрк. Димитров, в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение като неоснователна и аргументира теза за правилност на атакувания с нея съдебен акт, като претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение, поради което предлага оставянето му в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Атакуваният с нея съдебен акт е правилен и не страда от твърдяните от касатора пороци, чието евентуално съществуване би обусловило наличието на отменителните основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по спора. "Монтюпе" ЕООД е собственик на завод за производство на алуминиеви автомобилни детайли и части, находящ се в гр. Р., Източна промишлена зона и съответно е титуляр на Комплексно разрешително (КР) № 105-Н1-И0-А0/2012 г. за експлоатация на инсталация и съоръжения за претопяване, включително леене на алуминий, попадащи в т. 2.5, б. "б" от Приложение № 4 към чл. 117, ал. 1 от ЗООС. В предмета на КР попадат Карусели 7 и 8 и други съоръжения, намиращи се в Хале № 3. Вследствие на множество сигнали от граждани за неприятни миризми на "изгорял бакелит" през месец септември 2016 г., са извършени проверки на 10.09.2016 г. и на 11.09.2016 г. от експерти към дирекция "Контрол на околната среда" при РИОСВ - Р., както в района около, така и на територията на завода на дружеството. При извършен обход на площадка на "Монтюпе" ЕООД се установило, че работното помещение на Хале 3 е силно задимено, а от покрива на халето неорганизирано са се изпускали емисии. Б. поискано съдействие от Гранична полиция, като служители от същата дошли с термовизионна камера, с помощта на които са установили четири основни топлинни потока с размери, отговарящи на изпускащите устройства и множество по-малки - по обема на цялото хале, както и изпускане от горния край на отворените врати на халето. При ново термообследване са констатирани само два основни топлинни потока, отговарящи на броя на изпускащите устройства на халето, посочено в констативен протокол № ХМ-6/11.09.2016 г. В резултат на констатациите от проверките на дружеството е съставен Акт за установяване на административно нарушение и е издадена процесната заповед № 372/12.09.2016 г. на директора на РИОСВ - Р., а впоследствие е издадено и Наказателно постановление № 51/29.09.2016 г. на директор на РИОСВ - Р., с което за нарушение на чл. 125, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 164, ал. 1 от ЗООС на дружеството е наложена имуществена санкция в размер 500 000 лева. С решение № 23/13.01.2017 г. по АНД № 1983/2016 г. на Русенския районен съд наказателното постановление е изменено, като имуществената санкция е намалена на 450 000 лева, а акта на районния съд е оставен в сила с решение от 31.05.2017 г. по КАНД № 63/2017 г. на Административен съд - Р. С процесната заповед на директора на РИОСВ - Р., предмет на съдебен контрол в производството пред първоинстанционния съд, на основание чл. 28, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Закона за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ) и Условие № 9.3 и Условие № 9.4 от КР е наложена принудителна административна мярка (ПАМ), с която се ограничава дейността в производствено Хале № 3 на Завод за производство на алуминиеви автомобилни детайли и части на дружеството, находящ се в гр. Р., Източна промишлена зона, чрез извеждане от експлоатация на 108 броя вентилационни отвори/димни люкове, разположени на покрива на производствено хале № 3. За да не уважи сезиралата го жалба на дружеството против заповедта на директора на РИОСВ - Р. с подложеното на касация съдебно решение Административен съд - Р. е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган и в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, както и в съответствие с материалния закон и неговата цел . Съдът е установил правнорелевантните за съдебноадминистративния спор фактически обстоятелства и е упражнил изискуемия съдебен контрол, предвиден в чл. 168 от АПК, като е изложил подробни и задълбочени правни съображения относно всички оплаквания в жалбата. Съотнасяйки прецизно релевантната правна уредба към вярно установената фактическа обстановка, решаващият съд правилно е преценил, че обсъжданата принудителна административна мярка законосъобразно е наложена на замърсител на чистотата на атмосферния въздух. Във визираните от Закона за чистотата на атмосферния въздух хипотези принудителни мерки се налагат, когато замърсяването е в степен, която може да доведе до застрашаване живота и здравето на населението. Безспорно в хода на проверките и в хода на производството пред първоинстанционния съд е установено, че дружеството е изпуснало неорганизирано производствени газове, които вещества са канцерогенни, т. е. при всички положения дружеството е следвало и е имало задължение да осигури пречистване на тези газове, а неорганизираното изпускане през устройствата, които са определени за такова отделяне, без съмнение е създало опасни предпоставки за повишен риск за гражданите на гр. Р. Предпоставките за налагане на ПАМ са установени от административния орган по несъмнен начин и наличието им не е разколебано в хода на съдебното производство. При налагането на ПАМ са били налице условията на чл. 28, ал. 1, т. 1 от ЗЧАВ - замърсяване на атмосферния въздух, което е причинено от конкретен източник, като видът и степента му са такива, че да увеличават значително риска за човешкото здраве и за околната среда. Установено е, че източник на замърсяването на атмосферния въздух е хале на завод за производство на алуминиеви автомобилни детайли и части, собственост на "Монтюпе" ЕООД. Като се вземе предвид честотата на изпускане на вредни емисии, интензитета при всяко едно изпускане, вида на изпуснатите вредни вещества, засегнатата територия, установени по делото, обоснован е изводът, че се касае до замърсяване, увеличаващо значително риска за човешкото здраве и за околната среда. От обективна страна са установени всички предпоставки по чл. 28, ал. 1, т. 1 от ЗЧАВ за прилагане на конкретната ПАМ. Заповедта за прилагането на ПАМ е съобразена както с целите на закона, формулирани от законодателя в чл. 1 от ЗЧАВ, така и с основните принципи в областта на опазване на околната среда, уредени в европейското законодателство, по-конкретно в чл. 191
от ДФЕС, а именно: принцип на предпазните мерки и превантивните действия, принцип на приоритетното отстраняване още при източника на замърсяване на околната среда и принцип "замърсителят плаща". Тези принципи са залегнали и в нашето законодателство - чл. 3 от ЗООС. Съдът се е позовал на разпитите на свидетелите по делото /някои от тях учени от БАН, а други участвали в проверката/ и основателно е кредитирал техните показания, доколкото изнесените от тях факти и обстоятелства се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства. В първоинстанционното производство са изготвени две съдебни експертизи, едната от тях е комплексна, а решаващият съдебен състав с право не е кредитирал заключенията им, което е в рамките на правомощията му да преценява доказателствата по делото спрямо вътрешното си убеждение. В случая с основание не е приел като обективно и компетентно изготвено заключението на вещото лице метеоролог, тъй като при изготвяне на експертизата е използван стационарен модел /AERMOD/, а не изискания от съда нестационарен, нужен за коректно изпълнение на задачата. Заключението по комплексната експертиза, извършена от метеоролог и специалист по инженерна химия, съдът също обосновано не е кредитирал, тъй като вещите лица не са се запознали с доказателствата по делото (въпреки вмененото им за това задължение), в това число Комплексно разрешително № 105-Н1/2012 г. и разпитите на свидетелите по делото, а са направили заключението си само въз основа на данните, които са получили от служители, като констатацията в заключението относно наличието на вентилационна система в работното помещение категорично противоречи на данните по делото. В тази връзка не могат да бъдат споделени касаторовите твърдения за неправилна преценка на дадените пред съда съдебни експертизи. По арг. от чл. 202 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК заключението на вещото лице се преценява от съда с оглед на всички други данни по делото, което е прецизно сторено в случая от решаващия съдебен състав. Неоснователни са и наведените доводи от касатора относно издаване на оспорения акт въз основа на неотносими към съдебния спор доказателства. На преценка подлежат доказателства, приобщени от административния орган в административната преписка по издаването на административния акт по силата на чл. 171, ал. 1 от АПК, както и другите доказателства, посочени от страните, по арг. чл. 163, ал. 3 от АПК. Но по арг. от чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия. Ето защо в случая съдът е направил допустима и обоснована преценка кои от приобщените материали да кредитира. Неоснователно е и касаторовото възражение в насока, че процесната заповед, с която е наложен ПАМ, е издадена при липса на материална компетентност на административния орган. Съгласно чл. 28, ал. 1 от ЗЧАВ компетентен орган за издаване на оспорения акт е министърът на околната среда и водите, както и регионалните инспекции по околната среда и водите и общинските органи в рамките на своята компетентност съгласно чл. 19 могат да ограничават или да спират производствени и други дейности. В случая директорът на РИОСВ - Р. е бил материално и териториално компетентен да наложи обсъжданата принудителна административна мярка. Не може да бъде споделена позицията на процесуалните представители на дружеството, че компетентният орган би следвало да е Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда", която съгласно чл. 36, т. 3 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ) осъществява интегриран контрол по спазване на законодателството и по изпълнение на задълженията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд във всички отрасли и дейности, независимо от формата на собственост. В случая се касае за риск за човешкото здраве и за околната среда като цяло, а не само за служителите на дружеството, което представлява по-голям интерес на защита и съответно ЗЧАВ се явява специален и приложим закон, а компетентен орган да издаде заповедта е именно директорът на РИОСВ - Р. Относно твърдението в касационната жалба, че съдът не е обосновал наличието на третата предпоставка за законосъобразност на наложената ПАМ съгласно чл. 28, ал. 1, т. 1 от ЗЧАВ, а именно - че видът и степента на замърсяването са такива, че да увеличават значително риска за човешкото здраве и за околната среда, като съответно е допуснато нарушение на материалния закон, то също се явява неоснователно. Наложената принудителна административна мярка е с преустановителен и превантивен характер, като това изрично е посочено още в началото на акта - "с цел преустановяване и предотвратяване на замърсяване и увреждане на околната среда и увреждане на здравето на хората". Следователно целта на ПАМ в случая е да се преустанови или предотврати евентуално значително увеличаване на риска, както за човешкото здраве, така и за околната среда, тъй като основни цели и принципи във връзка с екологичното право са устойчиво развитие, предотвратяване и намаляване на риска за човешкото здраве и предимство на предотвратяването на замърсяване пред последващо отстраняване на вредите, причинени от него, които са спазени при постановяване на процесната заповед на директора на РИОСВ - Р. Предвид изложеното тезата, които се силаеха да докажат процесуалните представители на касатора, за неправилност на първоинстанционното решение и незаконосъобразност на потвърдения с него акт, не може да бъде кредитирана. Като е отхвърлил жалбата срещу процесната заповед, Административен съд - Р. вярно е преценил фактите по спора и точно е приложил материалния закон (противно на твърдяното в касационната жалба) при стриктно спазване на съдопроизводствените правила, поради което постановеното от него решение следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4 във връзка с чл. 228 от АПК и с чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) в полза на РИОСВ - Р. следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за производството пред касационната инстанция в размер от 100 лв., съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ (размерът е определен предвид действителната фактическа и правна сложност на спора и съобразно вида и количеството на извършената дейност от юрисконсулта, който е представлявал издалия акта административен орган).