Решение № 12245 от 1.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3590/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 82 от Закона за водите /ЗВ/. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район гр. Пловдив (БДИБР), чрез процесуален представител, против Решение 813 от 24.01.2025 г., постановено по адм. д. 1502/2024 г. по описа на Административен съд Пловдив, ІХ състав. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил решение РР-4871 от 21.12.2022 г., издадено от директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район, с което е отнето разрешително 31160088 от 14.12.2018 г.за ползване на повърхностен воден обект река Въча, изменено с решение РР-4572 от 08.06.2022 г. за поправка на очевидна фактическа грешка и е присъдил на ЕОПА ЕООД разноски в размер на 11 820 лева. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа се, че първоинстанционният съд неправилно е приел за допуснати нарушения при съобщаването на уведомлението по чл. 26 и чл. 34 от АПК и в противоречие с чл. 79а, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ЗВ е приел липса на материалноправни предпоставки за отнемане на разрешителното, въпреки констатираните при многократните проверки липса на изградено водовземно съоръжение, липса на реализирано водоснабдяване на обекта и липса на монтирано измервателно устройство в определения срок. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата на ЕОПА ЕООД. Ответникът по касационната жалба ЕОПА ЕООД, ЕИК 205372362, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, [улица], представлявано от управителя О. П. Д., чрез процесуален представител оспорва касационната жалба в съдебно заседание. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение в пределите на чл. 218, ал. 1 от АПК, както и служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред Административен съд Пловдив е образувано след отмяна на решение 1387/18.07.2023 г., постановено по адм. д. 553/2023 г. по описа на същия съд и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав, съгласно решение на Върховния административен съд по адм. д. 939/2024 г., с дадени задължителни указания за изясняване на фактическата обстановка. С оспореното пред първата инстанция решение РР-4871 от 21.12.2022г. директорът на БДИБР, на основание чл. 79а, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ЗВ, е отнел издаденото на ЕОПА ЕООД разрешително 31160088 от 14.12.2018 г. за водовземане от повърхностен воден обект река Въча, изменено с решение РР-4572 от 08.06.2022г. Безспорно е установено, че с разрешителното на дружеството е предоставено право да водовзема от река Въча с цел водоснабдяване на обект Рибарник развъдник на риба, находящ се в имот 016036 (стар 016032) в землището на [населено място], общ. Стамболийски, със срок на действие от 14.12.2018г. до 14.12.2024г. Във връзка с упражняване на правата по разрешителното са извършени няколко проверки, за които са съставени констативни протоколи - ПВ1-113 от 22.07.2020 г., ПВ1-280 от 21.12.2021 г., ПВ1-14 от 24.01.2022 г., ПВ3-15 от 22.02.2022 г. и ПВ1-92 от 29.04.2022 г. Констатирано е, че към датите на проверките на място е налице изкоп, пълен с вода, не е изградено водовземно съоръжение, не е реализирано водоснабдяване на обекта от река Въча и не са установени дейности по отглеждане на риба. В доклад до директора на БДИБР изх. РД-11-34 от 20.05.2022 г. е предложено на основание чл. 79а, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ЗВ, във връзка с раздел 8 Отнемане на разрешителното от приложението към разрешителното, да се отнеме разрешително 31160088 от 14.12.18г., поради неизпълнение на условията по разрешителното и неупражняване на предоставените права. С писмо изх. РР-03-33(6)/16.08.2022 г., издадено на основание чл. 26 и чл. 34 от АПК, титулярът по разрешителното е уведомен за образувано административно производство по чл. 79а, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ЗВ и е поканен да се запознае с преписката и да даде становище. В преписката се съдържа констативен протокол от 01.11.2022г., съгласно който уведомлението е връчено по реда на чл. 18а, ал. 9 от АПК чрез залепване на адреса. След новото разглеждане на делото Административен съд Пловдив е събрал допълнителни писмени доказателства и е назначил комплексна съдебно-техническа и съдебно-икономическа експертиза. От представените документи разрешение за строеж 83/24.10.2019 г., влязло в сила след съдебно оспорване през 2020г., протокол за откриване на строителна площадка от 07.05.2020г., решение 528/05.09.2019г. на Министерския съвет за учредяване на сервитут, писмо на РДНСК Пловдив, както и от заключението на вещите лица, съдът е приел за установено, че в хода на административното производство са допуснати съществени процесуални нарушения във връзка с връчването на уведомлението по чл. 26 и чл. 34 от АПК и приложението на чл. 18а, ал. 9 от АПК. Освен това не са били налице материалноправните предпоставки по чл. 79а, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ЗВ, тъй като дружеството е осъществявало реални строителни дейности по обекта, а към момента, в който е следвало да бъде монтирано измервателното устройство, обективно не е съществувала изградена инфраструктура, към която то да бъде монтирано. Допълнително съдът е намерил, че отнемането на разрешителното е постановено значително преди изтичане на срока на действие на разрешителното (14.12.2024г.), без да е доказано трайно бездействие и отказ от реализиране на инвестиционното намерение. При тези факти първоинстанционният съд е приел, че административният орган е допуснал съществени процесуални нарушения при съобщаване на уведомлението по чл. 26 и чл. 34 от АПК и неправилно е приложил чл. 79а, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ЗВ, поради което е отменил решението на директора на БДИБР. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните, и въз основа на това е направил верни правни изводи за неоснователност на исковата претенция. При разглеждане на съдебния спор, съдът не е допуснал съществени процесуални нарушения, които да доведат до отмяна на обжалваното решение. Приложен е правилно и материалния закон. Несъгласието на касационния жалбоподател с изводите на съда не основава неправилност на обжалваното решение. Настоящият състав споделя изводите на Административен съд Пловдив относно допуснатите нарушения на административнопроизводствените правила. Съгласно чл. 18а, ал. 9 от АПК съобщаването чрез залепване на уведомление е допустимо само когато страната не може да бъде намерена на адреса и не се намери лице, съгласно да получи съобщението, като това се предхожда от реален опит за връчване и при наличие на пощенска кутия от пускане на съобщение в нея с указване на срок за получаване на книжата от канцеларията на органа. В преписката липсват доказателства за предходен опит за връчване по общия ред, за търсене на представител на дружеството или на друго лице, съгласно да приеме съобщението, както и за пускане на уведомление в пощенската кутия. Налице е единствено констативен протокол за залепване на уведомление. Твърдението в административния акт, че уведомлението е изпратено и чрез куриерска пратка, не се подкрепя с доказателства, а настоящата инстанция намира, че административният орган е имал достатъчно време и възможности да представи такива, предвид и обстоятелството, че делото е и разгледано два пъти от първоинстанционен съд, а настоящата инстанция се явява втора касационна инстанция по делото. Това безспорно означава, че административният орган е имал възможност да ангажира доказателства в подкрепа на тезата си. При това положение не са били налице предпоставките за прилагане на чл. 18а, ал. 9 от АПК. В резултат на това ЕОПА ЕООД е било лишено от реална възможност да упражни правата си по чл. 34 от АПК да се запознае с преписката, да представи доказателства и възражения преди издаването на акта. Това нарушение е съществено и само по себе си представлява основание за отмяна на административния акт по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. Оплакванията в касационната жалба, че процедурата по уведомяване е проведена правилно, са неоснователни. Представеното за първи път пред настоящата инстанция извлечение от куриерска фирма Ин Тайм ООД (стр.13 и 14) не доказва категорично тезата на касатора, доколкото не е отбелязано кой е изпращача на пратката, нито какво точно е съдържанието й. Дори да се приеме, че процедурата по уведомяване е проведена правилно и законосъобразно, то настоящата споделя решаващия извод на административния съд, че е налице неправилно приложение на материалния закон по отношение на разпоредбите на чл. 79а, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ЗВ. Съгласно чл. 79а, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ЗВ органът може да постанови отнемане на разрешителното при: нарушаване на условията на разрешителното (т. 3) и неупражняване на права, предоставени с разрешителното, в определения в него срок (т. 4). В решението си директорът на БДИБР е приел, че е налице неизпълнение на условието за монтаж на измервателно устройство в двумесечен срок от влизане в сила на разрешителното, както и липса на реализирано водовземане и изградени съоръжения, поради което са налице основанията за отнемане на разрешителното. От събраните доказателства обаче се установява, че разрешението за строеж на обекта Рибарник развъдник на риба е издадено едва през октомври 2019г. и е влязло в сила след приключване на съдебните производства през 2020 г. Строителството на обекта е започнало след влизане в сила на разрешението за строеж и към момента на експертизата значителна част от строително-монтажните работи е изпълнена. Установено е, че към момента на изтичане на двумесечния срок за монтаж на измервателно устройство не е било налице влязло в сила разрешение за строеж и изградена инфраструктура, към която да се монтира устройството. От техническа гледна точка монтажът на такива съоръжения преди завършване на основните изкопни и укрепителни дейности е нецелесъобразен, каквото е и становището на вещото лице инженер. При тези факти неизпълнението на условието за монтаж на измервателно устройство в посочения срок е обусловено от обективни пречки, а не от виновно бездействие на титуляра на разрешителното. Същевременно не може да се приеме, че е налице неупражняване на права по смисъла на чл. 79а, ал. 1, т. 4 от ЗВ, доколкото дружеството е предприело последователни действия за реализиране на инвестиционното намерение придобито е разрешение за строеж, учреден е сервитут, открита е строителна площадка, извършени са значителни по обем строително-монтажни работи. Фактът, че към датите на проверките все още не е реализирано водовземане, сам по себе си не обосновава извод за трайно неупражняване на предоставените права, още повече че разрешителното е с краен срок 14.12.2024 г. и към датата на отнемането му (21.12.2022г.) до изтичането на този срок е оставал съществен период от време. Правилно първоинстанционният съд е приложил и принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК при установените факти отнемането на разрешителното представлява прекомерна мярка, която не отчита обективните затруднения по реализацията на обекта и напредналия етап на строителство. Касационните доводи, с които се оспорва този извод, не оборват фактическите констатации и правните заключения на първоинстанционния съд. Съдът е изпълнил в пълнота указанията, дадени с решението на ВАС по адм. д. 939/2024 г., като е събрал изисканите доказателства, назначил е комплексна експертиза и е обсъдил всички релевантни факти. Ето защо, Върховният административен съд приема, че обжалваното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон. Решението на Административен съд - Пловдив е правилно и изложените в него изводи се споделят от касационната инстанция и не следва да бъдат повтаряни на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. Всички възражения и доводи на страните, относими към предмета на спора, са подробно изследвани от административния съд. Постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. По разноските: С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, на ответника по касационната жалба ЕОПА ЕООД следва да се присъдят направените разноски за настоящото производство, съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК, в размер на 4500 лева адвокатско възнаграждение, които са платени в брой съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 14.10.2025 г. Първоинстанционният съд е присъдил сторените съдебни разноски за предходните инстанции. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение,