Решение № 14144 от 16.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6852/2020 г.

Решение № 14144 от 16.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6852/2020 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на "Трансавто"ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. Девня, ж. к. Река Девня, ул. Васил Могиларов, № 38, представлявано от Ж. Желязков – изпълнителен директор, чрез адв. Величков, срещу решение № 324/26.02.2020 г. постановено по адм. д. № 3449 по описа на Административен съд гр. Варна за 2019 г. С атакуваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-С166-0312557/25.11.2019 г. издадена от Началник отдел "Оперативни дейности" – София в Главна Дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП. Според изложеното от касатора решението е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Първоинстанционният съдебен състав напълно игнорира и не е обсъдил основният защитен аргумент на дружеството, че бензиностанцията по отношение на която е установено нарушението е ведомствена и не представлява търговски обект по смисъла на закона. При постановяване на решението е пренебрегнат и фактът, че грешно е индивидуализиран в заповедта ЕСПФ, което е съществен елемент от констатациите на проверяващите и води до засягане правото на защита на проверяваното лице. На последно място се навежда твърдение, че при налагането на ПАМ е допуснато нарушение на принципа за съразмерност, установен с чл. 6, ал. 2 от АПК. Въз основа на горното се иска да бъде отменено атакуваното решение и се претендира присъждане на направените в производството разноски. Ответникът – Началник отдел "Оперативни дейности" София, в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, чрез процесуалният си представител, в открито съдебно заседание изразява становище за неоснователност на подадената касационна жалба. Претендира присъждане на разноски в полза на административния орган и възразява за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор намира подадената касационна жалба за допустима, но неоснователна. Решението на пъвоинстанционния съд е правилно и обосновано. Постановено е при спазване на съдопроизвоствените правила и в съответствие с приложимия материален закон. Правилен и обоснован на обективната преценка на доказателствата по делото е извода на съда за законосъобразност на оспорената пред него ПАМ. Предлага решението да бъде оставено в сила, тъй като не са налице сочените касационни основания. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, като се запозна с Касационната жалба е процесуално допустима Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на проверка пред Административен съд гр. Варна е била заповед за налагане на ПАМ №ФК-С166-0312557/25.11.2019 г. издадена от Началник отдел "Оперативни дейности" – София в Главна Дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП. Със заповедта по отношение на "Трансавто" ЕАД е разпоредено запечатване на търговски обект представляващ ведомствена бензиностанция, находяща се в гр. София, ул. Подпоручик Йордан Тодоров, № 4 и е забранен достъпът до него за срок от 14 дни, за нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 4, б. "г" от ЗДДС. Първоинстанционният съд е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при издаването на заповедта не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила от категорията на съществените. Съдържанието на мотивите отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, като установените при проверката факти са отнесени към съответната правна норма. Посочено е конкретно какво е нарушението, кои са нарушените изисквания от търговеца и защо по отношение на него са приложими разпоредбите на Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /за краткост по-долу Наредба № Н-18/2006 г. / въпреки, че се касае за ведомствена бензиностанция, в която реално не се осъществява продажба на гориво, а само зареждане на автомобилите на дружеството. Посочил е също, че жалбоподателят не е спазил реда за подаване на данни по чл. 118, ал. 8 във вр. с ал. 4 от ЗДДС, което е относимо и за ведомствените бензиностанции. В мотивите на съдебното решение са обсъдени въпросите относно съобразяването на заповедта с принципа на съразмерност установен с чл. 6 АПК, като е прието, че 14-дневният срок за който е запечатан обекта не е определен в нарушение на този принцип. Според решаващият състав не намира приложение и чл. 28 от ЗАНН, тъй като това е институт, който е относим към освобождаване от административнонаказателна отговорности е единствено приложим в производството по реда на чл. 59-63 ЗАНН. Производството по налагане на ПАМ е по реда на АПК. В заключение АС-Варна е приел, че оспорената заповед е законосъобразна и въз основа на изводите си е отхвърлил жалбата подадена срещу нея жалба от "Трансавто" ЕАД. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд подробно е обсъдил събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти, той е формирал обоснован извод за законосъобразност на оспорената заповед. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 4, б. "г" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което използва електронни системи с фискална памет, които позволяват режим на работа при прекъсване на връзка/връзки и/или комуникация/комуникации между отделните модули не по установения с наредбата по чл. 118, ал. 4 ЗДДС ред. При извършената от контролните органи проверка е установено, че наличното в обекта фискално устройство, работи автономно дори и в случаите когато липсва връзка с НАП. Това обстоятелство е изрично описано в протокола от извършена проверка, който е част от административната преписка послужила за издаване на заповедта. Основното твърдение в подадената касационна жалба е свързано с обстоятелството, че се касае за ведомствена бензиностанция, а не за търговски обект и то не било обсъдено от решаващия състав. Обстоятелството, че бензиностанцията се ползва само за нуждите на конкретното предприятие е ирелевантно за констатираното нарушение. ПАМ не е наложена за неотчетен оборот или продажба. Нарушението се изразява в това, че обекта се използва фискално устройство, което не е от одобрен тип. Нарушението е формално, като с бездействието на дружеството е нарушено изискването на чл. 118, ал. 8 ЗДДС, към задължените лица при зареждане на превозни средства, машини, съоръжения или друга техника за собствени нужди с течни горива, да регистрират и отчитат зареждането по реда на Наредба № Н-18/2006 г. на МФ. Регистрирането и отчитането се извършва с електронни системи с фискална памет/ЕСФП/, които трябва да са от одобрен тип. За подмяната на ЕСФП в Наредба № Н-18/2006 г. са установени конкретни срокове в § 22 от Наредба № Н-18/2006 г. Не може да бъде споделено и твърдението на касатора, че липсва индивидуализация на конкретното фискално устройство за което е наложена ПАМ. То е описано в мотивите на заповедта за налагане на ПАМ, а съда подробно в мотивите на съдебното решение е посочил, че става дума за ЕСФП тип "Тенакс 2007 KL", което е одобрено със свидетелство № 141 FS/16.03.2012 г., но то не е било от одобрен тип след 31.03.2019 г. Фактът, че се говори за две фискални устройства не е засегнал правото на защита на проверяваното лице, тъй като нарушението е установено само по отношение на ЕСФП тип "Тенакс 2007 KL" - одобрена със свидетелство на БИМ № 141 FS/16.03.2012 г., с централно регистриращо устройство: РС и фискален принтер с индивидуален номер и номер на фискалната памет 12010647. Това обстоятелство е посочено ясно и категорично в съдебното решение и съответно в административния акт. Описанието на двете фискални устройства не е довело до неяснота относно това по отношение на кое е установено нарушение и не обосновава незаконосъобразност на издадения административен акт. Като е достигнал до извод, че жалбата на "Трансавто" ЕАД срещу заповед № ФК-С166-0312557/25.11.2019 г. на Началник отдел "Оперативни дейности" – София, в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП е неоснователна и е отхвърлил същата, АС-Варна е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Несподелимо е твърдението на касатора за несъразмерност на наложената мярка, с оглед на конкретното нарушение. Съблюдаването от административния орган на принципа на съразмерността, установен с чл. 6 АПК, означава, че при издаване на акта не могат да се засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимите за целта и че когато се налага такова засягане това следва да става с мерки, които са по-благоприятни за гражданите. Принудителната административна мярка от друга страна е вид държавна принуда налагана по административен ред и винаги води до ограничаване правата на лицата по отоншение на които се прилага. Поради това за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона цел. В случая с издаването на посочената заповед не се накърняват правата на ответника в степен по-голяма от необходимото. С оглед изхода на спора и при своевременно заявената претенция за разноски на ответника в касационното производство, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждения в размер на 100 лв. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение