Решение № 331 от 13.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2747/2013 г.

Решение № 331 от 13.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2747/2013 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Асен Николов Дамянов и Венета Николова Дамянова, представлявани от адв. Станислава Стоева, против Решение № 104 от 17.01.2013 г. по адм. д. № 4168/2012 г. на Административен съд - Варна. В жалбата поддържат, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон се и иска неговата отмяна и решаване на спора по същество. Ответникът по жалбата - Кметът на район "Приморски", община Варна, редовно призован, не се представлява. В писмено възражение по делото, представено от старши юрисконсулт Антоанета Петрова, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, III отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. С обжалваното решение Административен съд - Варна, е отхвърлил жалбата на Асен Николов Дамянов и Венета Николова Дамянова, двамата от гр. Варна против заповед № 571 от 25.10.2012 г., издадена от кмета на район "Приморски", община Варна, с която на основание чл. 46, ал. 2 във връзка с чл. 46, ал. 1, т. 6 и т. 7 от Закона за Общинската собственост (ЗОбС), чл. 21, ал. 1, т. 5, т. 7 и т. 9, във връзка с чл. 14, ал. 8 от Наредба за условията и реда за установяване на жилищни нужди на гражданите, настаняване и продажба на общински жилища (НУРУЖНГНПОЖ) както и решение на Комисията по чл. 6 от НУРУЖНГНПОЖ е прекратено наемното правоотношение по Заповед за настаняване № 283 от 17.05.2005 г. на Кмета на район "Приморски", община Варна както и сключения договор за отдаване под наем на общински жилищен имот от 07.07.2004 г. с Асен Николов Дамянов, находящ се в гр. Варна, ул. "Мир", бл. 3, вх. Б, ет. 4, ап. 34. Съдът е приел, че заповедта е издадена при спазване изискванията за писмена форма и съдържа всички реквизити, съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК, включително и фактически и правни основания за издаването й. Намира, че в хода на административното производство по издаване на обжалваната заповед органът не е допуснал съществени процесуални нарушения и се е произнесъл при спазване на материалния закон. Съдът е установил, че последната, влязла в сила настанителна заповед е с № 283 от 17.05.2005 г. Приел е, че съгласно чл. 13, ал. 1 от НУРУЖНГНПОЖ настаняването става със заповед на Кмета на района, за срок от три години. Следователно въпреки, че в заповедта е записано "безсрочен" за срока на настаняване същата не поражда правно действие след изтичане на нормативно определения 3-годишен срок на действие. От тук първоинстанционният съд прави заключение, че срокът по наемните правоотношения е изтекъл и административният орган, чрез писмо с зх. № ОС-9110-28/07.06.11 г., е поканил Дамянов за участие в административното производство по преиздаване на настанителна заповед. Изтичане на срока на наемното правоотношение по тази заповед е достатъчно основание за издаване на обжалвания административен акт и нито органът, нито Съдът следва да установяват дали са налице и други хипотези по чл. 46, ал. 1 от ЗОбС, респ. по чл. 21, ал. 1 от Наредбата. В конкретния случай посочената първа хипотеза - чл. 46, ал. 1, т. 6 от ЗОбС е достатъчно правно и фактическо основание за издаване на процесната заповед, а обстоятелството дали наемателят отговаря на изискванията за настаняване в общинско жилище според първоинстанционния съд са без правно значение. В заключение съдът намира издадената заповед за правилна и законосъобразна, а жалбата за неоснователна. Решението е неправилно като противоречащо на приложимия материален закон. Неправилно съдът е приел, че обжалваната заповед № 571 от 25.10.2012 г. на кмета на район "Приморски", община Варна е законосъобразна, а жалбата неоснователна. С оглед на това обжалваното решение ще следва да се отмени, а делото - да се реши по същество. Предмет на конкретния спор, повдигнат пред административния съд, е издадената от Кмета на район "Приморски", община Варна, заповед за прекратяване на наемни правоотношения с Асен Николов Дамянов с № 571 от 25.10.2012 г. Правилно първоинстанционният съд е установил, че съобразно изричната разпоредба на чл. 46, ал. 2 от ЗОбС и чл. 21, ал. 3 от НУРУЖНГНПОЖ административният акт е издаден от компетентен орган в рамките на предоставените му по закон правомощия и в рамките на неговата териториална компетентност. В заповедта са посочени две основания, въз основа на които административният орган е прекратил наемните правоотношения: Първото основание е изтекъл срок на настаняване съгласно чл. 46, ал. 1, т. 6 от ЗОбС и чл. 21, ал. 1, т. 5 от НУРУЖНГНПОЖ. Договорът за наем между страните по делото е сключен с клауза - безсрочен. Специалният закон - ЗОбС не предвижда възможност за отдаване под наем на общинско имущество безсрочно. Съгласно императивната норма на чл. 14, ал. 3 от ЗОбС, срокът за отдаване под наем на имоти - частна общинска собственост не може да бъде по-дълъг от 10 години, т. е. държането на имотите не може да надхвърля срока на придобиваната давност. Поради това следва да се приеме, че клаузата "срок - безсрочен" автоматично се трансформира, в максималния срок от 10 години. Неправилно е заключението в административния акт, че срокът за отдаване под наем от десет години се трансферира съгласно чл. 229, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) в три години. Законът за общинската собственост е специален по отношение на ЗЗД и урежда обществените отношения, свързани с управлението и разпореждането с имоти, общинска собственост, поради това нормите на ЗЗД са неприложими. Неправилно е и прилагането на чл. 13, ал. 1 от НУРУЖНГНПОЖ, въз основа на който АССГ приема, че срокът на договора трябва да се намали до 3 години. В Наредбата, е предвидено, че настаняването под наем става със заповед на кмета на района, в който се намира жилището, за срок от три години. Следва да се отбележи, че този чл. 13, ал. 1 от НУРУЖНГНПОЖ е в противоречие с разпоредбата на чл. 14, ал. 3 от ЗОбС. Тъй като Наредбата е нормативен акт от по-ниска степен ще следва този текст да не се прилага, а да намери приложение чл. 14, ал. 3 от ЗОбС. От тук следва изводът, че срокът на наемното правоотношение между Кмета на район "Приморски", община Варна и Асен Николов Дамянов към настоящия момент все още не е изтекъл. Вторият мотив в административния акт за прекратяване на наемното правоотношение е, отбелязана в удостоверение с зх. № 10006/2012 г. от 17.07.2012 г. на Агенция по вписванията към Министерство на правосъдието, продажба на идеални части от ап. № 34 с площ от 51.50 кв. м., находящ се в гр. Варна, ж. к. "Възраждане", бл. 68, вх. 1, ет. 7 и избено помещение от 3.00 кв. м., на името на Венета Николова Дамянова (съпруга на Асен Николов Дамянов), извършена на 07.01.2005 г. От нотариалния акт приложен към делото става ясно, че Венета Николова Благоева е продала изцяло своите 7/48 идеални части от придобит по наследство недвижим имот. Неправилно органът е заключил, че това съставлява прекратително основание по смисъла на чл. 46, ал. 1, т. 7 от ЗОбС и чл. 21, ал. 1, т. 7 от НУРУЖНГНПОЖ. Тази сделка не е основание за прекратяване на наемните правоотношения, защото представлява прекратяване на съсобственост, а в раздел III "Сделки с недвижими имоти" от декларацията по чл. 4, ал. 2 от НУРУЖНГНПОЖ е отбелязано изрично, че прекратяването на съсобственост е изключение, ако не се придобива реална част. Същата теза е заложена и в чл. 4, ал. 1, т. 5, б. "а" от НУРУЖНГНПОЖ, където е заложено, че едно от кумулативните условия, на които трябва да отговарят кандидатстващите за настаняване под наем в частни общински жилища е, да не са прехвърляли в срок от 5 (пет) години, преди подаване на молбата за картотекиране и издаване на заповедта за настаняване с изключение на случаите на прекратяване на съсобственост - при условие, че лицето не придобива реална част от съсобствения имот. Конкретният случай попада точно в това изключение и следва, че недекларирането на извършената разпоредителна сделка в декларацията по чл. 4, ал. 2 от НУРУЖНГНПОЖ от жалбоподателката, не е основание за прекратяване на наемното правоотношение на Асен Николов Дамянов. Освен това в случая става въпрос за 7/18 идеални части от жилище 51,50 кв. м. и 3,00 кв. м. избено помещение, която квадратура само по себе си не може да се използва за живеене. По изложените съображения, касационната инстанция констатира допуснато нарушение на материално правните норми и решението на съда следва да се отмени изцяло. Следва да се отмени и атакуваната от касационните жалбоподатели заповед № 571 от 25.10.2012 г. на кмета на район "Приморски", община Варна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,