Решение № 9752 от 11.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1250/2014 г.

Решение № 9752 от 11.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1250/2014 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорност на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба на Григор Стоев Пехливанов от гр. Кърджали срещу решение № 109 от 28.11.2013 г. по адм. д. № 104/2013 г. на Административен съд-Кърджали, с което е отхвърлена исковата молба на Георги Пехливанов срещу Община Кърджали и Областна дирекция "Земеделие" -Кърджали за изплащане на обезщетение в размер на 200 000 лева, от които 150 000 лв. пропуснати ползи, дължащи се на невъзможността да разполага с имоти с обща площ 2,2 дка, подлежащи на обезщетяване със земя от общинския поземлен фонд и 50 000 лева за влошено здравословно състояние. Изложени са съображения за незаконосъобразност на решението и се иска отменяване и решаване на спора по същество - уважаване на исковата претенция, тъй като бездействието на ответниците било доказано, както и реално претърпените вреди. Ответните страни - Община Кърджали и Областна дирекция "Земеделие" - гр. административна, редовно призовани, не се представляват и не са взели становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение намира касационната жалба за допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Не е спорна установената по делото фактическа обстановка: В производство по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ, Районен съд - Кърджали е признал за установено по отношение на Поземлена комисия Кърджали /сега Общинска служба "Земеделие"/, че наследниците на Стою Григоров Пехливанов. имат право да възстановят собствеността върху имоти, представляващи ниви, с посочено местонахождение и граници. С решение от 18.07.2001 г. по протокол № 3009, Поземлена комисия - Кърджали е отказала да се произнесе, тъй като е приела, че е необходимо имотите да се индивидуализират по реда на чл. 13, ал. 4, 5 и 6 от ППЗСПЗЗ. С последващо Решение № 4064 от 24.01.2006 г. Общинска служба "Земеделие и гори" - Кърджали е отказала да възстанови правото на собственост върху имотите. С решение № 5049 от 15.02.2008 г. за тези имоти е определено обезщетение със земя на стойност 1086 лв. Решенията не са оспорени от Пехливанов, поради което са влезли в сила. Касаторът е приел да бъде обезщетен за имотите, които не могат да бъдат възстановени със земя от общинския поземлен фонд. Относно претенцията спрямо община Кърджали твърденията са били, че бездействието се изразявало в непредставянето на исканите скици и удостоверения. Издадените такива били с размери и граници, различни от описаните в нотариалните актове - н. а. № 127 от 19.08.1957 г., и н. а. № 192 от 19.08.1957 г. При тази фактическа установеност обосновано съдът е отхвърлил исковата претенция срещу Областна дирекция "Земеделие и гори" - Кърджали. Безспорно е установено, че по подаваните от касатора Пехливанов заявления за възстановяване правото на собственост върху двата имота Поземлена комисия, а впоследствие - Общинска служба "Земеделие и гори" - Кърджали се е произнасяла с административни актове - решения. Следователно не е налице незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица от Поземлена комисия, по настоящем Общинска служба "Земеделие и гори" - Кърджали и претенцията е неоснователна, както правилно е приел първоинстанционният съд. Длъжностни лица от този орган на поземлената реформа са извършвали дължимите по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ фактически действия. При условие, че не е установена първата предпоставка за ангажиране отговорността на Областна дирекция "Земеделие", а именно незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица от Поземлена комисия, сега Общинска служба "Земеделие и гори" - Кърджали, обезщетение по реда на чл. 204 АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, не се дължи. По отношение претендираното обезщетение за имуществени и неимуществени вреди вследствие незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица от община Кърджали, изразяващи се в неиздаване на искани от ищеца удостоверения и скици по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 от ППЗСПЗЗ правилно съдът приел, че дейността по издаване на скици и удостоверения представлява административна услуга. На основание § 8 от Преходните и заключителни разпоредби на АПК за извършването на административни услуги, както и при обжалване на отказите за извършването им, се прилагат разпоредбите в кодекса за издаването и обжалването на индивидуалните административни актове. Следователно и издаването на удостоверение и скица по ППЗСПЗЗ не представлява фактическо действие, а е приравнено на административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК. Твърдението на касатора, че в издадените удостоверения и скици площта на имотите не съответства на тази по нотариален акт от 1957 г. Пехливанов е имал възможност, при преценка, че данните в тези документи са вписани в нарушение на принципа за истинност в чл. 7 от АПК, да защити правата си по предвидения за това ред. Правилно съдът е приел така предявеният и поддържан иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за неоснователен, тъй като не е налице първата предпоставка за ангажиране на отговорност, а именно - незаконно бездействие, извършено от ответниците при или по повод изпълнение на административна дейност. Не е доказана и втората предпоставка от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно пряка причинна връзка между твърдените вреди и незаконосъобразно фактическо бездействие на администрацията на Община Кърджали и Областна дирекция "Земеделие" - Кърджали, поради което правилно претенцията е отхвърлена изцяло. Затова претенциите за присъждане на обезщетение за имуществени вреди и неимуществени вреди законосъобразно са отхвърлени. Основателността на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предполага установяването на кумулативното наличие на визираните в закона предпоставки - незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод изпълнението на административна дейност; вреда от такъв административен акт, респ. действие или бездействие; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липса на някой от елементите на фактическия състав не може да се реализира отговорността на държавата или общината по посочения ред. Наличието на тези предпоставки следва да бъде доказано от ищеца с оглед разпределението на доказателствената тежест, което същият не е сторил и правилно съдът е отхвърлил иска.. Административният акт, съответно - действието или бездействието са незаконни, когато противоречат на закона или на друг нормативен акт или когато не са предвидени в него, т. е. при липса на законово основание. Под действия и бездействия, съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по т. д. № 3/2004 г. на ОСГК, се разбира фактически действия и бездействия, които административният орган или длъжностните лица са длъжни да извършат по силата на нормативен акт. В този случай на задължение на административния орган, произтичащо пряко от закона, следва да съответства прогласено от същия нормативен акт субективно право на гражданин или организация, като двата елемента съставят регламентирано от този нормативен акт административно правоотношение. Следователно е необходимо наличие на такова административно правоотношение, при което да е налице защитимо от закона субективно право, което да може да бъде реализирано директно по силата на правна норма чрез съответстващо му действие от страна на административния орган, без да е необходимо издаване на индивидуален административен акт. Това са основните предпоставки, за да се установи налице ли е "бездействие" от страна на съответния административен орган и дължал ли е той определено действие. Под административна дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ следва да се разбира тази дейност, която има подзаконов, управленски, властнически, публичен характер и е насочена към възникване на административно правоотношение между административния орган и съответното лице, което в случая не е налице. В настоящия случай предпоставките на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ не са налице и правилно съдът е отхвърлил исковата претенция на Г. Пехливанов. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното, Върховният административен съд, трето отделение,