Решение № 7143 от 11.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3297/2024 г.
ВАСВторо отделение11.06.2024 г.докладчик Радостин Радков
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение 210 от 30.11.2023 г. по адм. дело 281/2023 г. на Административен съд Перник.
ОСЪЖДА К. К. Д., [ЕГН] и С. Д. С., [ЕГН] и двамата с адрес: гр. Перник, [улица], [адрес], СОЛИДАРНО да заплатят на И. Б. К., с адрес: гр. Перник, [жк], [адрес] и В. И. Д., с адрес: гр. Перник, [улица], [адрес] направените пред касационната инстанция разноски в размер на 1200 /хиляда и двеста/ лева, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател: /п/ СЕВДАЛИНА ЧЕРВЕНКОВА Членове: /п/ СТЕФКА КЕМАЛОВА /п/ РАДОСТИН РАДКОВ
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. К. Д. и С. Д. С. от гр.Перник, чрез адв. Божкова, срещу Решение 210 от 30.11.2023 г. по адм. дело 281/2023г. на Административен съд Перник, с което е отхвърлена тяхната и на З. Б. С. жалба против Заповед 588 от 06.07.2023г. на кмета на Община Радомир. В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се решението да бъде отменено, както и присъждане на съдебно-деловодни разноски. Ответникът - кмет на община Перник, в съдебно заседание и в представен писмен отговор, чрез адв. П. Димитров, оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд, да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на направените пред двете инстанции разноски. Ответниците И. Б. К. и В. И. Д., в съдебно заседание и в представен писмен отговор, чрез процесуален представител адв. К. Букарска, оспорват касационната жалба и молят същата да бъде оставена без уважение. Претендират присъждане на разноски. Ответникът З. Б. С. не взима становище по касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от К. К. Д., С. Д. С. и З. Б. С. против Заповед 588 от 06.07.2023 г. на кмета на Община Радомир, с която на основание чл.129, ал.2, чл.134, ал.2, т.7 от ЗУТ е одобрен ПУП-ПР /Подробен устройствен план - план регулация/ за УПИ I, кв.5 по кадастралния и регулационен план на [населено място], Община Радомир, област Перник, като с плана за регулация УПИ I се разделя на два нови УПИ I и УПИ X, съгласно приложената графика, неразделна част от заповедта, като предназначението на имотите остава непроменено - за жилищно строителство . Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Така постановеното решение е правилно. Не се споделят от настоящия съдебен състав доводите на касаторите за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради факта, че съдът е дал ход на делото и е разгледал делото независимо от подадената молба на процесуалния представител адв. Божкова да се отсрочи делото за друга дата, поради служебна ангажираност по друго дело. В настоящият случай не е налице допуснато от съда съществено процесуално нарушение, довело до лишаване на страната от право на защита. В случая съдът е приложил процесуалната норма на чл. 139, ал. 1 от АПК, съгласно която "съдът отлага делото, ако страната и пълномощникът й не могат да се явят поради препятствие, което страната не може да отстрани". По аргумент на противното, делото не се отлага, когато ангажимента, препятстващ явяването по делото касае само страната или само нейния пълномощник. Молбата на процесуалният представител на жалбоподателите до Административен съд - Перник да не се дава ход на делото поради служебната й ангажираност на 31.10.2023 година от 10.30 часа в Радомирския районен съд, наказателна колегия, I състав, не съдържа твърдения за невъзможност за явяване на жалбоподателите и доказателства в тази насока. В съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1 АПК първоинстанционният съд извършва преценка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички, посочени в чл. 146 от АПК основания. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 от АПК, като с определението за насрочване на делото на страните са дадени указания за обстоятелствата, за които следва да представят доказателства и им е осигурена възможност да ангажират такива в подкрепа на твърденията си. Доказателствените искания на жалбоподателите са удовлетворени с оглед изясняване на делото от фактическа страна. Решението е постановено след обсъждане на всички доводи на жалбоподателите, както и на събраните доказателства. Съдебният акт е мотивиран, като са изложени съображения по всяко едно от направените от жалбоподателите възражения. От данните по делото е установено, че с влязло в сила съдебно решение по гр. д. 885/2020 г. по описа на Радомирския районен съд, гражданска колегия, II състав е допусната съдебна делба на недвижими имоти собственост на общия на жалбоподателите и заинтересованите страни наследодател С. Д. М., бивш жител на [населено място], Община Радомир, Пернишка област, починал на 20.11.1986 година. По искане на делбения съд главният архитект на общината представя становище по реда на чл. 201 от ЗУТ относно поделяемостта на процесния недвижим имот. След дадено по реда по чл.201, ал. 3 от ЗУТ от Главния архитект на Общината положително становище за подeляемост на процесният имот, от част от наследниците е инициирано производство за процедиране и одобряване на ПУП по чл. 134, ал.2, т.7 от ЗУТ, като е представено и техническо задание, подписано от част от наследниците, тъй като между тях може да има и разногласия, както в конкретния случай. След положително становище на ОЕСУТ, е постановена оспорената заповед, с която на основание чл. 134, ал. 2, т. 7 от ЗУТ проектът за изменение на плана за регулация е одобрен. При тези факти административният съд правилно приема, че процедурата по чл. 201 от ЗУТ е изпълнена. След влизане в сила на решението за допускане на делбата, са представени всички необходими съгласно чл. 201, ал. 3 от ЗУТ документи - становище за поделяемост на имота от главния архитект и проект за изменение на ПУП- ПР. Процедурата е специална и не изисква внасяне на проекта от всички съделители (основание за изменението е чл. 134, ал. 2, т. 7 от ЗУТ). Посоченото в заповедта правно основание - чл. 134, ал. 2, т. 7 във вр. с чл. 201 от ЗУТ, е самостоятелно такова за изменение на действащ план за регулация, когато допуснат до делба УПИ е поделяем, като е необходимо само предложение на делбения съд. За изменението не е изискуемо съгласие на всички съсобственици на делбения имот, респ. внасянето на общ проект за разделянето на имота. Ако такъв е представен, последицата би била влизането в сила на акта за одобряване на плана с издаването му чл. 201, ал. 3, вр. чл. 15, ал. 6 от ЗУТ. При липсата на съгласуваност между насрещните страни, както в случая, заповедта за ПУП подлежи на обжалване по реда на чл. 215 от ЗУТ. Обоснован е и извода на административния съд за материална законосъобразност на оспорената пред него заповед. С оспорената заповед кметът на Община Перник одобрява ПУП-ПР /Подробен устройствен план - план регулация/ за УПИ I, кв.5 по кадастралния и регулационен план на [населено място], Община Радомир, област Перник, като с плана за регулация УПИ I се разделя на два нови УПИ I и УПИ X, след влязло в сила съдебно решене, с което е допусната делба на имота при съответни дялове и установена по реда на чл. 201, ал. 3 от ЗУТ поделяемост на имота. Одобреният проект предвижда разделянето на УПИ I се разделя на два равни дяла, всеки един с площ от 625 кв.м. и не по-малко от 16 линейни метра лице към улицата,като първия парцел X е с 16.15 линейни метра лице към улицата, а втория парцел I е на две улици,като западната страна е с лице 22.94 м., а североизточната страна с лице - 26.44 м. Имота е в преобладаващо равнинен терен. Обособените два нови урегулирани имота отговарят на изискванията на закона за лице и повърхност (чл. 19, ал. 4 ЗУТ вр. ал. 1 ЗУТ). Доказателства в обратен смисъл по делото не са представени. Цитираният текст предвижда, че при делба на урегулирани имоти, реално определените части не могат да бъдат с размери по-малки от определените по чл. 19, ал. 1 ЗУТ, намалени най много с 1/5. В случая новообразуваните имоти съответстват на законовите изисквания за площ и лице. Неоснователно е възражението на касаторите, че при извършването на процедурата по разделяне на парцела - предмет на делбата по гр.дело 885/2020 г. на РРС вместо да бъде прокарана права линия между отделните дялове, същата била вълнообразна и никъде нямало парцели с вълнообразна регулационна линия. Никъде в разпоредбите на ЗУТ няма изискване какъв да е вида на регулационната линия, която разделя отделните парцели. Това е така, тъй като с оглед изискванията за площ и лице, както и с оглед спазването на необходимите отстояния от съществуващите в имотите сгради може да се наложи различна конфигурация на разделящата регулационна линия, като при всеки проект това е индивидуално и се определя от закона. С оглед на това правилно кмета на Община Радомир е одобрил предложения проект, който преди това е бил одобрен и от главния архитект на общината, за него е било издадено предписание за изготвяне на проект за разделяне на парцела и същият е разгледан от Експертния съвет при Община Радомир със заключение, че отговаря на законовите изисквания. В следствие на законосъобразно развилата се административна процедура кмета на Община Радомир е издал заповед за одобряване на проекта за разделяне на парцела на два самостоятелни такива, съгласно предложения проект. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав приема, че не са налице касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, които да обуславят отмяна на обжалваното решение. С оглед изхода на спора и своевременно заявеното от ответниците И. Б. К. и В. И. Д., чрез пълномощника им адв. К. Букарска, искане за присъждане на разноски, касационните жалбоподатели следва да бъде осъдени да им заплатят солидарно такива в размер на 1200 /хиляда и двеста/ лева, представляващи възнаграждение за един адвокат. Поисканите от Община Перник разноски, направени пред касационната инстанция, не следва да се присъждат, тъй като са недоказани по делото не е представен договор за правна помощ и доказателства за реалното им извършване, а направените пред първоинстанционния съд вече са им били присъдени с неговото решение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение