Решение № 9826 от 26.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12798/2018 г.

Решение № 9826 от 26.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12798/2018 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Доспатлес-2000" АД, гр. Доспат, представлявано от изп. директор – Е. Мутафов, чрез пълномощника му - адв. Печилкова, против решение № 308/6.08.2018 г. по адм. дело № 68/2018 г. на Административен съд-Смолян, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът: кмета на Община Доспат, редовно призован, не се явява. От същия, чрез пълномощника му - адв. Матеев, е постъпило становище, с което оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. По същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Смолян е отхвърлил жалбата на "Доспатлес-2000" АД срещу Заповед № А-153/28.03.2018 г. на кмета на Община Доспат, като неоснователна. Заповедта е издадена на основание чл. 57а, ал. 1, т. 1 вр. ал. 2 и ал. 3 ЗУТ и с нея е наредено премахването на преместваем обект: "Модулна станция за светли горива MSSG-10-D, поставен в частен имот с идентификатор 23025.110.155 по КККР на гр. Доспат, без разрешение за поставяне. Прието е от съда, че заповедта е законосъобразен административен акт, издаден от компетентен орган, при спазване на формата и на административнопроизводствените правила. От анализа на доказателствата са изведени изводи, че заповедта съответства и на материалния закон, тъй като процесния преместваем обект отговаря на условията на чл. 56, ал. 1 ЗУТ и е поставен в имота без издадено разрешение за поставяне от компетентния орган, което обуславя премахването му на основание чл. 57а, ал. 1, т. 1 ЗУТ. Решението е валидно, допустимо и правилно. При правилно установена фактическа обстановка правните изводите на съда са законосъобразни и обосновани. По делото е установено, че разпоредения за премахване обект: "Модулна станция за светли горива MSSG-10-D" в имот с идентификатор 23025.110.155, представлява преместваем обект, по смисъла на § 5, т. 80 ДРЗУТ, за който извършителят му не разполага с разрешение за поставяне от главния архитект на общината. За наличието на преместваем обект е видно и от мотивите на влязлото в сила решение № 204/5.06.2017 г. по адм. д. № 89/2017 г. на АС-Смолян, имащи установително действие между страните, в случая касатора, като такава страна. Съгласно чл. 56, ал. 2 ЗУТ за преместваемите обекти се издава разрешение за поставяне по ред установен с Наредбата на общинския съвет /в случая Наредбата за преместваемите обекти на територията на Община Доспат, приета с решение № 252/27.10.2016 г. на ОбС/. В съответствие на цитираната законова разпоредба, в чл. 30 от Наредбата е въведено изискване разрешение за поставяне на преместваеми обекти да се издава от главния архитект на общината по искане на собственика или ползвателя и съобразно представени документи, изискващи се в чл. 31 от Наредбата. По делото е установено, че със заявление от 14.03.2018 г. касаторът е поискал издаване на разрешение за поставяне /РП/ на процесния преместваем обект в собствения си ПИ, с идентификатор 23025.110.155, към който момент обаче същия е бил монтиран. Подаването на искане по чл. 56, ал. 2 ЗУТ, с което се поставя началото на производството по издаване на РП, не поражда право на заявителя да постави обекта, без да изчака издаване на РП. Липсата на разрешение за поставяне преди монтиране на обекта е основание за премахването му на основание чл. 57а, ал. 1, т. 1, предл. първо ЗУТ, респ. чл. 36, ал. 1, т. 1 от цит. наредба, приета от ОбС-Доспат. Следователно по релевантните за спора факти, а именно налице ли е преместваем обект и има ли издадено разрешение за поставянето му от кмета на Община Доспат, съдът е извършил правилни установявания, спрямо които е извел и правилни правни изводи за наличие на материалноправните предпоставки на чл. 57а, ал. 1, т. 1 ЗУТ, даващи основание за издаване на оспорената заповед. Неоснователно е възражението на касатора, че процесния обект не попада сред изрично изброените като преместваеми обекти в чл. 4 и чл. 6 от Наредбата. В оспорения административен акт са посочени разпоредбите на ЗУТ, а не разпоредби от цитираната наредба. При противоречие между изброените по закон преместваеми обекти и тези от акт от по-ниска степен, каквато е Наредбата на ОбС-Доспат, се прилага закона, по аргумент на чл. 15, ал. 3 ЗНА. Ето защо като е отхвърлил жалбата на касатора срещу заповедта на кмета на Община Доспат, съдът е приложил правилно материалния закон и решението му се явява правилно. Като правилно обжалваното решение следва да се остави в сила. При този резултат искането на адв. Матеев за присъждане на разноски е неоснователно, тъй като не са представени доказателства за направата на такива от страна на кмета на община Доспат пред касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение