Решение № 435 от 12.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11469/2008 г.

Решение № 435 от 12.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11469/2008 г., VII о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 68, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.). Образувано е по обща жалба на "Общински пътнически транспорт" ЕООД - гр. Габрово и на управителя му Александър Крумов Стоименов, представлявани от адв. Симеон Тъпов, срещу Решение № 162 от 8.07.2008 г., постановено по преписка № 89/2007 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), в частта, в която е установено, че с действията си дружеството като работодател и физическото лице като негов ръководител, са осъществили преследване и тормоз на работното място, пряка и непряка дискриминация, и подбуждане към такава при упражняване правото на труд, спрямо сезиралият комисията шофьор Кольо Денков Колев, съпругата му и други работници, като във връзка с това е наложена имуществена санкция от 1000 лева на дружеството и глоба в размер на 1500 лева на управителя му, и са дадени съответните предписания. В жалбата се поддържат доводи за незаконосъобразност на решението в оспорената част и се иска отмяната му поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Развиват се съображения, че в рамките на установеното с Колев трудово правоотношение и в изпълнение на задълженията по него работодателят не е осъществил никакви действия, от които да бъде направен извод за нежелано целенасочено поведение срещу достойнството на работника или негови колеги, което да създава враждебна, обидна или застрашителна среда, респективно да води до по-неблагоприятно третиране. Ответникът КЗД, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна. Заинтересованите страни не са изразили становище. Върховният административен съд, като обсъди отделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Производството пред КЗД е образувано по жалба на Кольо Денков Колев с вх. № 44-00-5205/02.06.2007 г., в която се твърди, че демонстративно и с цел сплашване на колектива бил преназначен за 45 дни поради "производствена необходимост" от шофьор на длъжност "работник по почистването", заплатата му била една от най-ниските по размер във фирмата, като тенденциозно и унизително в последните години е увеличавана символично, заплашван е грубо и необосновано с дисциплинарно уволнение, настройвани са колеги срещу него и т. н. Оплакванията на Колев за психически тормоз, дискриминационно отношение и неспазване на законови и морално-етични норми от страна на работодателя са разширени чрез допълнително въведени от него пред комисията факти и обстоятелства. В хода на административното производство КЗД е събрала многобройни писмени доказателства във връзка с установените трудовоправни отношения между страните, изслушала е експертно заключение, разпитала е свидетели за изясняване на взаимоотношенията между работниците и отношенията им с работодателя. В обстоятелствената част на решението подробно са описани представените от страните доказателства по преписката, които съдът не следва да възпроизвежда повторно. Според съда, оспореното решение е прието от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия, при спазване на процесуалните правила. Същото е постановено в съответствие с материалния закон и целта му, като изложените в жалбата доводи и възражения са неоснователни. Правилно е прието, че действията на управителя Стоименов по преназначаването на Колев от "водач на автобус" на длъжност "работник по почистването", считано от 17.04.2006 г. за 45 календарни дни, със заплащане съобразно чл. 267, ал. 3 от КТ, представляват тормоз по смисъла на чл. 5 във връзка с § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. Ремонтът на поверения на Колев автобус, който фактически е продължил само 11 дни, не обосновава хипотезата на "производствена необходимост" по смисъла на чл. 120 от КТ, с оглед на установените факти, че за периода от 17.04.2006 г. до 30.04.2006 г. 9 шофьори са ползвали отпуск по болест. При това положение предприетото спрямо лицето поведение същото да изпълнява функциите на хигиенист, за която длъжност не се изисква професионална квалификация, вместо да бъде преназначен "по заместване" за шофьор или на друга подходяща работа съобразно длъжностната му характеристика, като резултат е довело до накърняване на достойнството му и е създало ако не застрашителна, то обидна среда, какъвто извод е направила и КЗД. Без правно значение в случая е времетраенето на ремонта, респективно фактическото упражняване на тази трудова функция от страна на Колев, в каквато посока са доводите на жалбоподателя за липса на осъществено действие по неравно третиране съгласно чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. Неоснователно е възражението, че противно на експертното заключение и на изводите на комисията, работодателят е прилагал обективни критерии при определяне на основното месечно възнаграждение на шофьорите, които критерии би следвало да са регламентирани във Вътрешни правила за определяне на работната заплата. Установено е, че такива са утвърдени едва на 26.03.2007 г., като преди това не е ясно как е определяно индивидуалното им заплащане, за да може да се обоснове логично заключение защо основната заплата на Колев е по-ниска (и то значително в продължение на години) в сравнение с тази на други шофьори на градски автобуси, включително и новопостъпили. Неяснота и субективизъм е налице и при определянето на допълнителното възнаграждение (премирането) на водачите, като съдът изцяло споделя изложените от КЗД мотиви в тази насока за неравно третиране по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. при упражняване правото на труд, без да е необходимо преповтарянето им. Третото оплакване на жалбоподателите е срещу възприетото от комисията във връзка с извършената от управителя Стоименов "проверка" за местонахождението на Колев по време на отпуск по болест, както и исканите от него в тази връзка писмени обяснения. От изложеното в жалбата съдът прави извод, че това възражение изцяло е лишено от правна аргументация. Правилно и обосновано е прието от комисията, че и в случая е налице тормоз по смисъла на чл. 5 във връзка с § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр., след като спрямо другите шофьори такива действия, а именно - проверка от комисия дали са си в къщи и спазват ли лекарските предписания, не са предприемани. Неоснователно се твърди, че КЗД е приела "по принцип" за дискриминационно въведеното от работодателя в щатното разписание изискване за средно образование на шофьорите. Напротив, в този пункт от решението подробно е мотивирано, че неравното третиране на шофьорите с "основно образование" е в резултат на последвалото освобождаване на неудобните от тях, а не на всички с такова образование, като е използван този привидно неутрален критерий, чието въвеждане е без законооправдана цел или основателна причина. Поради това то представлява действие на непряка дискриминация съгласно чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр. Обстоятелството, че четирима водачи на автобуси от останалите на работа общо осем с "основно образование" са на възраст за пенсия и не било хуманно да бъдат уволнени, е ирелевантно за спора. Правилни са изводите на КЗД и в частта на решението, където е прието, че оттеглянето от колективната жалба от страна на 11 шофьори и кондуктори е поради вероятността да дават писмени обяснения за това пред управителя (каквато е била установената практика) и съответно да имат неприятности заради участието си. Затова, като е анализиран начина, по който това оттегляне е сторено, обосновано е прието, че Стоименов е осъществил действия спрямо част от подателите на жалбата, които представляват "преследване" по смисъла на чл. 5, във връзка с § 1, т. 3 от ДР на закона. В тази връзка верен е и изводът на КЗД, че съпругата на Колев и друг кондуктор - нейна колежка са останали с по-ниско заплащане в сравнение с неподписалите тази жалба служители. И на последно място, след подробен анализ комисията правилно е приела, че работодателят не е изпълнил задължението си да предостави на останалите работници, които не са синдикални членове, сключеният на 26.03.2007 г. между дружеството и легитимните синдикати колективен трудов договор (какъвто е липсвал в периода 2005 - 2006 г.), за да се запознаят с него и ако желаят да се присъединят. Местонахождението на договора в служба "Личен състав" не може да се квалифицира като поставяне на същия на подходящо място, а обстоятелството, че Колев е проявил лична активност, за да получи информация в тази насока и е подал заявление за присъединяване към КТД, не омаловажава проблема, както се поддържа в жалбата. Предвид изложеното настоящият състав счита решението в оспорените му части за законосъобразно и при липса на основанията по чл. 146 от АПК подадената жалба подлежи на отхвърляне. Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение